Днес моят малчо много ме ядоса. Заинати се за такава глупост ,че чак не мого да повярвам, но имах усещането, че ако му се поддам и го оставя да се наложи, вече няма въобще да ме послуша по този въпрос. И така му се разкрещях да се стегне и да не се лигави, че той се стресна и набърза го направи. Една секунда след това на него нищо му нямаше започна да се смее и да казва, че вече е голям и послушен. Гушнахме се, цункахме се и си обещахме да се слушаме много, за да не правим такива грозни неща. Но много му крещях и сега не мога да си намеря място от мъка, направо ми се къса сърцето и ми идва да отида и да го взема от градината и да си стоим заедно целия ден. Случвало ли сее на някой подобно нещо?
Виж целия пост
Изпуснах си нервите!
- Публикувана: 10 септ. 2009, 10:57 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2009, 08:21 ч.
# 1
10 септ. 2009, 11:08 ч.
мдаа, случвало ми се е и пак може да ми се случи. Децата минават през разните му там фази, а ние сме живи хора. Не е оправдание, просто такива неща се случват понякога. Проблем е ако такова поведение е система и начин на общуване с детето
Виж целия пост
# 2
10 септ. 2009, 11:15 ч.
Да, често ми се случваше и то точно сутрин преди градина. Все бързане, все нерви, на детето му се спи, инати се....След някое от моите избухвания ми ставаше толкова мъчно, че целият ми ден отиваше по дяволите.
Виж целия пост
# 3
10 септ. 2009, 11:20 ч.
Точно така се чувствам и аз сега, направо ще се побъркам.
Виж целия пост
Да, често ми се случваше и то точно сутрин преди градина. Все бързане, все нерви, на детето му се спи, инати се....След някое от моите избухвания ми ставаше толкова мъчно, че целият ми ден отиваше по дяволите.
# 4
10 септ. 2009, 11:27 ч.
Да, случвало ми се е. Когато беше по-малък, а аз по-нервна и неопитна. Много съм му викала и винаги след това съжалявах. Вече се научих да се сдържам, но и той стана по-кротък и вниква в това, което му се говори.
С дъщеря ми ще направя всичко възможно да бъда максимално спокойна.
Виж целия пост
С дъщеря ми ще направя всичко възможно да бъда максимално спокойна.
# 5
10 септ. 2009, 13:36 ч.
Случвало ми се е, и продължава да се случва от време на време. Определено не ми е приятно да крещя, но понякога се налага, след като повторя едно и също нещо 15 пъти без успех.
Виж целия пост
# 7
10 септ. 2009, 13:47 ч.
Случва ми се да крещя. И после съжалявам. И всеки път се заричам да броя до десет и да си владея нервите.
Виж целия пост
# 9
10 септ. 2009, 14:16 ч.
Въпроса е, че сега случката ми се струва ужасно грозна и непристойна, чак ме е срам от детето ми, а и от майка ми, която беше безмълвен свидетел.
Виж целия пост
# 10
10 септ. 2009, 14:20 ч.
И аз понякога се срамувам от себе си и от детето, когато си изпусна нервите и викна. Напоследък общуването ни вече е на друго ниво и повече говорим. По- малко ми се налага да викам 
Виж целия пост
# 11
10 септ. 2009, 14:23 ч.
Случвало се е да сбъркам.
В такива случаи винаги се извинявам на детето.
Виж целия пост
В такива случаи винаги се извинявам на детето.
# 12
10 септ. 2009, 14:33 ч.
и аз викам - много грозно се чувствам след това. напоследък е рядко, но все пак се случва. майка ми никога, ама никога не ми е викала. упреква ме, че го правя, но аз не успявам да се сдържам всеки път. много ми е гадно след това, винаги се извинявам. не знам обаче как се чувства детето...
Виж целия пост
# 13
10 септ. 2009, 14:43 ч.
Случвало ми се е, разбира се. Не съм от най-търпеливите, а и голямата сякаш понякога е и глуха, и сляпа, и спира да разбира български. Винаги ме е било срам, съжалявала съм и много често мисля дълго по въпроса как да се преборя с тези избухвания. Вярно, че напоследък по-рядко се случва, но още не съм го преодоляла. А се налага, защото 1-2 пъти и тя се разкрещя на сестричката си, когато малката "не я слуша". И за това се чувствам виновна, а явно има и за какво! Вече и аз се научих да и се извинявам - има поразителен ефект върху детето, сякаш изведнъж цялото му внимание се концентрира върху това, което искам да му кажа. И ме разбира.
Виж целия пост
# 14
10 септ. 2009, 15:29 ч.
Разбира се че ми се е случвало, ако не беше - щях да си помисля, че нещо не ми е наред... Старая се, внимавам но всичко си има граници, а пък ми се е случвало и малкия да е неразположен и да се прибере адски изнервен от градина, и примерно това да продължава 2-3 и повече дни. Спомням си късната есен имаше период, в който беше много изнервен, попитах госпожата там как е и тя ми каза че всички деца са изнервени, защото имало ново детенце, което много пищяло и ревяло понеже не е свикнало още и това се отразило на цялата им група. Така че всеки си има граница на възприятие - въпроса е да е по-голяма 
Виж целия пост
Препоръчани теми