Мами - домакини

azaf пиши в новата тема .

Знам, че има нова тема, но понеже azaf тук намеси бабите, а пък аз споменах моята, да обясня, че въобще не страдам от липса на родителска грижа в ранното детство, даже напротив, следвам модела на родителите ми, които винаги са се съобразявали с нашите нужди.
Със сестра ми сме породени, мама си остана вкъщи четири -пет години, но тогава с татко бяха млади, с учителски заплати, невъзможно беше единият да продължи да издържа сам семейството. Решението баба да ни гледа, след като се видя, че не можем да се адаптираме в детската градина, беше взето с наше съгласие. Освен това те бяха на половин работен ден, така че ставаше въпрос само за утрините и то все пак за една по-късна възраст -вече сме били четири -пет годишни. Нямам нищо против бабите да присъстват в живота на децата, все пак това са емоционално близки на тях хора, децата имат нужда от различни модели, предлагани от хора на нееднакви възрасти. И според мен една обичаща баба е по-добър вариант от взета отнякъде си гледачка. Имам хубави детски спомени и с мама и тате, и с бабите и дядовците. Въобще страхотно детство, такова, каквото се опитвам да подаря и на сина ми.
Синът ми не е лишен от общуване с прекрасните си баби, но той е много привързано към нас дете, така че вариантът да го оставим при тях за нощуване, например, досега не е проработвал, даже и за преспиване на обед не става. Навсякъде сме си тримата заедно.

valerie ,   
Абсолютно съм съгласна с теб по отношение на общуването с бабите. Аз говорех единствено за случаите, когато бабите поемат изцяло отглеждането. Иначе, моите деца също виждат почти всеки ден баба си и дядо си /примерно, след работа моите родители минават да ги видят поне 2-3 пъти в седмицата и често отиват за 1/2 час на люлките или на кратка разходка/, а със свекърва ми задължително се виждат, когато тя е в България /обикновено 1 уикенд в месеца изкарваме заедно на вилата, когато баба им си е тук/. Задължително през лятото моите родители ги водят за 1 седмица някъде на планина и т.н.
И за децата това са много ценни преживявания и много мили спомени.

Повечето, които отъждествяват това да си родител само до чисто битовите нужди на детето, гледам сте само с малки деца. На мен ми се случи да поживее племенничката ми преди време при мен. Колкото по-големи са децата, толкова нуждите от внимание са по-големи. Отидох на родителска среща на 11 клас. Четирима родители /като аз леля/ на три деца и класната се зарадва, че сме повече от предишния път. Запознах се с една от майките, която каза, че сега й се наложило да спре работа, защото проблемите със сина им били големи. Със съпруга й решили, че той  е и единствен за тях е по-важен от всичко друго, изнемогват с една заплата ама няма как. От доброто, скромно и много самостоятелно дете, пубертета го преобразил до неузнаваемост. Много трудно се общува с тийнейджъри. Не казвам, че всяко дете е така, но аз не мога да разчитам на късмета си и да се надявам, че видите ли моите ще карат най-леко и всичко ще е ок. За мен както малките деца опознават бита и пипат тук и там и не осъзнават опасностите, така по-големи не познават обграждащият ги свят, не виждат подводните камъни и могат много да пострадат. Всички ги мислят за големи и разумни, но те са още деца нямат опит и могат много да залитнат. На нас големите понякога ни е трудно да преценим дадена ситуация, а какво остава за тях. Това, че могат да пресичат улицата, да пазаруват, да стоят сами вкъщи не ги прави големи и разумни. Забелязала съм, че около мен децата с които говоря и общувам /тийнейджъри/ всички лъжат родителите си. Едните защото, ще има наказания и бой дори, а другите да не разочароват родителите си. Да си родител е отговорно, и тази връзка с децата, не се изгражда от днес за утре, между миенето на чиниите и новините. Децата залитат в крайностите, няма средно положение за тях. Обичам много моята племенничка, и сега когато е на 20 год. ми каза, че всичко, което съм й говорила е било точно така и самата тя ми дава съвети, какво да наблюдавам в децата, за да избегнем проблеми. Така, че спрете да приравнявате майката само с чистачка и прислужничка.
Заради различни алергии дъщеря ми не ядеше шоколад до почти  3 год. възраст и като й подаряваха, тя го даваше на мен и не искаше да й купувам в магазина шоколад. Когато започна да яде, започна и да иска. Та децата, които като мен /от предучилищна стоях сама у дома/ са свикнали да стоят сами ще им харесва, намерили са начин да се радват и уплътняват времето си, а децата, които са свикнали майките им да са близо до тях не им пречи, не се чувстват задушени. Моята голяма дъщеря винаги се подготвя сама за училище, не преча на самостоятелността й. Така, че пък бъдете и малко самокритични погледнете и другата гледна точка без да се нахвърляте грубо, така по-прави и по-убедителни не ставате. Хубав ден на всички работещи и домакини. 

Премести си публикацията тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=429843.msg12535119;topicseen#new

Най-добре ключ. 
Авторката си пусна цяла тема, за да се похвали, че не й се налага да работи, вие ще се избиете. 

Напомням:


Заключвам.