Мами - домакини

Ще си ги поделим и ще се хързулкаме заедно.

Децата разбират по какво са страдали като малки едва като пораснат. Не разбирам, ако на едно дете не му липсва майка му и дома защо тогава повечето деца се скъсват от рев всяка сутрин на ясла или градина, че има и първокласници, които не искат да влизат в клас. Да, ще кажете, че после спирали да реват. Ами, ще спрат, къде да идат, нали трябва да оцеляват! Ясно ми е, че една жена трябва да се оправдае пред себе си за това, че всяка сутрин оставя детето си да реве след нея или да стои на вратата с някакви чужди хора, иначе ще се побърка. Ясно ми е, че е малко вероятно една работеща жена да каже, че изборът й ощетява детето. Аз не вярвам в това, че било важно качеството, а не количеството на прекараното време. Противопоставят се неща, които са свързани. Дори физическото присъствие/отсъствие на майката има значение за малкото дете. Да, като пораснат и станат в ученическа възраст повечето деца обичат да остават сами, но това не важи за по-малките деца. И количеството, и качеството на времето за общуване с децата имат значение.
Колкото до манджите - децата помнят манджите на този, който ги е готвил. Например, аз помня манджите на баба си (защото вече беше пенсионерка, а майка ми беше на работа), а не на майка си. Помня как с баба ми правех тиквеник или пълнени чушки, как с нея играех на Не се сърди човече. Майка ми някак ми се губи през тези години, въпреки че беше много грижовна, но нея я нямаше по цял ден, а понякога и заради смените нощем или по празници. От ДГ нямам почти никакви спомени, но помня всяка зимна, пролетна и лятна ваканция, когато баба ми не беше на училище и сутрин се гушвах при нея.

7г. си стоях в къщи, ми омръзва, едно и също всеки божи ден...колкото и приятели да имаш социалните контакти се свеждат до някакъв минимум хора и ровичкане в интернет до безумие . Започнах работа и сега се чувствам както нов човек. Важно е обаче работата да ти харесва.

Сигурно си права  Аз съм си вкъщи от 6 години, но почти една година работих (миналата). Честно казано, докато работех ми се стоеше пак вкъщи, явно работата не ме е увлякла...Никога не ми е скучно вкъщи иначе и не ми липсват изобщо социалните контакти, които даже допълнително си ограничавам само до срещи с хора, които са ми приятни и не ме натоварват с негативни емоции (имам си ги достатъчно  ) Макар че трудно свикнах с живота в къща, в малко населено място, сега се чувствам прекрасно  Моето мнение е, че е до характер на човека, а работата е по-второстепенен фактор 

Странно ми е как въобще се поставя под въпрос родителската грижа за детето, докато навърши две -три години. Особено при семейства, които нямат сериозви финансови затруднения. Че чак и да трябва едва ли не да се оправдаваш, че си избрал да си гледаш детето пред това да постигаш някакви професионални върхове. В крайна сметка решението да имаш дете в повечето пъти е съвсем осъзнато и искано и от двамата партньори. В природата малките също са до майката, докато поукрепнат.
Детето трябва да достигне определена физическа и емоционална зрялост, за да може по-лесно да се приобщава към различни колективни форми на живеене. Дотогава наш дълг и удоволствие, би трябвало да бъде, да сме до него.

Аз затова подчертах, че работата трябва да ти харесва, защото аз ходя с огромно удоволствие на работа . А детето вече е на училище и по цял ден щях да стоя сама, ако си бях в къщи. Но да си призная не ми беше никак лесно да тръгна на работа, като ми казаха-започваш- и изведнъж ми се доседя в къщи още повече

Ох, сега пък захапвахте страданието в детската градина. Не стига дето ги чета същите и в Нашите деца  
Има деца, които харесват ходенето на ДГ, и то не защото нямат друг избор, просто наистина им харесва, проумейте го.
Аз съм гледана до 3 години о т родителите ми, майка ми беше в майчински, без баби, без никой. В първвия си ден на ДГ, когато дошла да ме вземе по рано притеснена, съм й казала "Докато не си тръгне и последното дете няма да си тръгна и аз, я виж колко е весело", а тя милата седяла отвън на оградата и чакала. Никога не съм я обвинявала за това че работи, напротив. Докато бях малка съм я питала единствено защо не ходи с къси поли като някои други майки  , а по късно се гордеех с работата й. За мен водех абсолютно нормален живот, единственото, в което сякаш се усещах различна бяха летните ваканции, когато много от децата ( но не всички) заминаваха по селата при баби и дядовци.
Синът ми също харесва ДГ, адаптира се за броени дни. Никога не съм чувствала колебание, ако не му харесваше градината или му носеше повече минуси отколкото ползи никога нямаше да го насилвам.

Баща ми работеше на две места през повечето време от моето детство.Майка ми работеше само на едно.Помня неговите грижи и неговите манджи,моментите с него,не с майка ми.Значи си е до човек...

Имам ужасяващи спомени от едноседмичното ми ходене на детска градина и може би това е причината за страховете ми, както и това, което виждам, че се случва с познати дечица. Добре, че  тогава баба беше млада и неработеща.
 В първи клас се чувствах вече прекрасно.
Вярвам,  че за децата е най-добре родителите им да се грижат до три години. През целия живот родителското присъствие по един или друг начин също е много важно, но до тази възраст и количеството, и качеството, са от първостепенно значение. За всичко, най-вече за това да си опознаеш и познаеш детето. Щото, ако оставиш друг да ти го гледа, е възможно последните неща да не са налице.

А на мен най-хубавите ми спомени са от детската градина - случваше се през деня да правим снежен човек, а вечер да се събираме нелегално и да го събаряме. Ей такава група бяхме  Страхотни години  Бих лишила детето си от това, само ако има някакви големи проблеми с адаптацията. Не бих заменила ДГ с час-два в кварталния пясъчник и възрастни хора през останалото време.

Много моля някоя от *домакините* да открие нова тема. Аз никога не съм била домакиня и не ми отива,  а дискусиите ви са повече от интересни. За 4 дни са изписани 50 стр.., това даже при сериалите го няма.

Темата е почти 50 стр не само защото домакините са писали тук.Повечето,като гледам,са работещи дами.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=429843.msg12513987#msg12513987

втора тема

Изобщо не си права.  Няма нищо по-натоварващо от..... физическата работа. Казвам от личен опит, защото съм работила и двете.

Е, поне разбрах, че при нас сигурно има бъг в системата - не само при мен е проблемът. Децата ми никога не са ревали или страдали в градината. Обожават ходенето и сутрин стават още преди будилника. През ваканциите постоянно питат кога ще ходят пак на градина. Молят ни да ги вземаме по-късно и т.н., и т.н.
Но пък зависи от градината - в нашата има страхотни госпожи, които ги учат на много неща; децата учат пеене с музикален педагог; народни танци с професионална танцьорка; плуване с треньорка; английски с учителка, която е майка на детенце на тяхната възраст и перфектно познава нуждите им и като преподавател, и като майка.
Много мои мили спомени са свързани също с градината /при това, същата, която посещават моите дъщери/.
И пак повтарям - майка ми не ми е липсвала, защото през деня в градината или в училище не съм имала време да мисля за нея, а вечер бяхме заедно наистина пълноценно /в другото време пък бях с татко - дори и днес - майка ми е в Гърция, а ние ходихме с децата на гости при дядо им, но пък нямам търпение да се прибере, защото сме си обещали едно излизане по женски само двете/. За манджите е същото - майка ми може да е готвила рядко, но пак за мен нейните манджи си остават най-вкусни, защото ги правихме заедно и под формата на игра /дори и аз, въпреки нежелаланието ми да готвя, го правя за и с децата ми - правим заедно торти, гремове, баници, но не по принуда, защото няма какво да ядем, а за удоволствие, което е ценното за децата, всъщност - не съм забелязала да се впечатляват откъде идва точно храната на масата - нали мама я слага там, значи е приготвена от мама, пък дори и да е поръчана по телефона/..
И има една разлика - никога не съм била отглеждана от баби - колкото и да са били заети, моите родители ме гледаха сами и намираха начин да се редуват да са с мен и най-хубавите ми детски спомени са само и единствено с тях. Същото правим и ние със съпруга ми. Странно и неразбираемо ми е това абдикиране от родителска отговорност и разбирам разочарованите от работещи майки, които са се отказали от ролята си. Но това не зависи от това дали родителите и в частност майките работят или не - познавам повече работещи жени, които сами с мъжете си отглеждат децата си, но познавам и доста неработещи жени, чиито деца се отглеждат основно от баби и дядовци...