Мами - домакини

за пясъчника и ровенето - без значение работеща или не, аз няма да вляза да играя там с децата.
Сина ми го знае, и изобщо не ме вика, но и не гледа тъжно ако някоя друга супер майка влезе /примерно/.
 

Просто на някоi хора не им идва отвътре да го правят. Играя си с децата пред блока и те ме обичат, но на футбол, на федербал, тичаме. Ама да ходя по пясъците, не мерси. С това исках да кажа, че няма значение работещ или не.

Разбрах те, дано и другите те разберат.
Ти въставаш от името на онеправданата горка жена, която е принудена да си стои вкъщи. А всъщност много се чувстват щастливи точно така.

Нещо не си разбрала.
Работата ми не е свързана с физическа дейност, а се върши на компютъра /основно/, който ми стои 24 ,. включен - дори по време на пътувания /и командировките ми, за съжаление, не са до екзотични места, а до прозаични/. И не чета всичко, а следя обикновено 1-2 теми, които са ми интересни.
Не държа някой да ми вярва, нито си губя вече 6-та година от живота във форума, за да си фантазирам. Не си представяй, че "граденето на кариера" в моята сфера е като стоенето цял ден на поточнята линия. И няма нужда да ми смяташ времето - аз си го разчитам сама.
И нямам намерение нито да убеждавам някого, нито да променям гледни точки - и за други неща не са ми вярвали във форума, но отдавна не живея форумен живот /само си уплътнявам времето между 2 срещи, а конкретно в момента между писането на 2 официални писма, докато децата ми играят до мен, чакам майсторите за изолацията и пия кафе - не виждам нищо трудно в съчетаването на тези дейности/.

  

Не сме приключили! Кг ?
 


Истината е, че тези 50стр. реално трябваше да бъдат 5 и в тях да пишат само мами-домакини. Апелът на темата беше само към тях..

Enti, а защо пък да не могат да пишат и жени, които в един момент са пробвали да бъдат домакини, но после /по една или друга причина/ са видяли, че този начин на живот не е техният?

Защото в първия пост на авторката на самата тема,някъде н страници назад,се зададе въпрос точно до мамите домакини и как им протича деня.
Вместо това темата се преобърна на поле на битка между работещи и неработещи дами .

Мхм, много се оспами темата. Ама това е по вина на работещите. Тях никой нищо не ги е питал ама те си се намърдаха тука и започнаха яростни агитации  Кога им остава време да работят незнам

Не възставам, защото няма с/у какво да се боря казвам това, което чувствам, както и всички останали 


Е, нали точно това казвам - различни хора, различни усещания 

tweetys, всичко тръгна от една друга тема, затова се получи така, освен това тя се приема за майка домакиня, а според мен е жана по майчинство, защото детето и е малко, но както и да е  иначе на 1 стр. съм дала линковете към поредицата теми за майки домакини (ако авторката наистина се интересуваше, щеше и сама да си ги намери), в които няма намеса от работещи.


Явно повечето са като мен - работят на компютър   

Аз си мисля, че работата на компютър натоварва най-много, незнам дали съм права? 

Всъщност, не е задължително, ако има усещане за унижение, използваност и безполезност (което пък е противоречие) то да идва от членовете на семейството. Според мен дори основно идва от обществените нагласи. Фактът, че тук се поставя така въпросът, че една жена, която не ходи на работа, а е останала вкъщи е безполезна, унижена, използвана, без амбиции или живееща в сянката на мъжа си или децата си е показателен какво е отношението към тази жени. Дори се намеси и еманципацията. Еманципация не означава феминизъм, а равноправие. А щом една жена има избор и прави съзнателен избор дали да ходи на работа или да остане вкъщи вече означава, че има равноправие поне в семейството. А кой е казал, че на работа жените са равноправни? УСтановено е при мащабни проучвания в различни държави, че за една и съща работа, квалификация и както се казва, при равни други условия, жените получават средно около 30% по-ниско възнаграждание от колегите си мъже, като в допълнение имат проблеми с израстването в кариерата чрез скрита дискриминация с т.нар. "стъклен тавана". Така че, ако ще си ги пишем нещата право куме в очи, прословувата еманципация в днешно време е мираж. Разликата с отпреди 100 години е, че поне на хартия е признато равноправието между половете и жените имат избор дали да си гледат децата и домакинството или да ходят на работа.

От 1998 съм така, явно съм свикнала 

Andariel, аз го разглеждам по-опростено. Не харесвам сини дрехи - е нося сини дрехи, не обичам маринована риба, не ям маринована риба, не се чувствам допбре, ако не работя - работя. Нито гледам колко получават мъжете, нито ме интерсува, важното е аз да се чувствам добре.

Ехххх, азаф:)))))
Ще се изненадаш колко добре знам какво означава майка със супер кариера,  но го знам от една по-друга гледна точка - от тази на детето.
Майка ми е жена с кариера, със завидна професия .Точно тя по един парадоксален начин определи категорично моето решение – да бъда в своя живот жена.  Не работеща. А жена
Гордеея се с майка ми и с нейната професия, гордея се с нейната кариера, но имам и много въпроси , които винаги тактично премълчавам и които ще си останат все така тактично премълчани.
Да, мама ми купуваше невероятни неща от Виена, Милано  и Париж, ходех на езикови ваканции в Малта и Лондон,  пращаше ме на екскурзии на водопада Виктория в Зимбабве и на сафари в Кения. Била ли си там, азаф? Много е красиво.
Да, красиво е, но ако можех да избирам тогава бих предпочела вместо водопада Виктория, вместо езиковите ми ваканции в чужбина, мама да беше с мен всеки ден, да ме чакаше тя пред училище, да се прибирахме заедно, а не с домашната помощница, да ми сготви мама каквато и да е манджа , колкото и да е проста, но да го направи тя, а не поредната наета и чужда лелка, какичка, госпожа – все едно.
Голяма част от съучениците ми завиждаха за моята блестяща майка, а аз завиждах на една моя приятелка, чиято майка не беше никак белстяща, не беше дори работеща жена, тя беше домакиня. Никога не изразих  явно тази завист, но винаги ме заболяваше, когато виждах как нейната майка я чака пред училище, как я прегръща, как си тръгват заедно – и това всеки ден!Понякога им гостувах в обикновената им, но изключително уютна и топла къща. Майката на тази моя приятелка бе посветила целия си живот на детето си и това буквално ме шашардисваше – аз не знаех, че има такива жени! Тя нямаше кариера , но имаше своята дъщеря, своя съпруг и своя уютен дом. Защото дома, азаф, го създава само майчината ръка.
Майката на моята съученичка бе и истинска приятелка на дъщеря си и  винаги бе до нея. И моята майка ми беше приятелка – дори играехме заедно тенис , е, когато не беше в командировка. А тя почти винаги беше. Да, харесваше ми, че пак е в Бангкок или в Аржентина, но никак не ми харесваше , че отново съм сама и броя дните до завръщането и.  Знаех, че тя липсва много не само на мен, а и на татко. Усещах това.
Не мисля, че майка ми някога си е дала сметка за това. Или че някога ще разбере защо  реших да не работя , а да бъда съпруга и домакиня. Тя е против това ми решение и се бори  с всички сили , възможности и средства.Не искам да и обяснявам решението си, защото това ще я нарани.
Но мисля, че повечето деца на работещите майки, особено на тези с блестящите кариери са като мен. Аз нямах щастливо детство и не обвинявам майка си – просто не е възможно на някой да съчетае майчинство, съпружество и кариера. Майка ми бе избрала кариерата. Баща ми бе избрал същото. Е, моят избор е различен.

Не, не купувам коли и джипове за рожденния ден на съпруга си , ако искам мога да го направя, макар да ми се вижда  смехотворно, нито искам от него да ми купува къщи и апартаменти . Но аз съм с него  и той е с мен. Всеки ден ние сме заедно.
Най-важните неща в този живот не се купуват.
 За да го разбереш обаче трябва да си научил урока на парите. И да знаеш, че парите са безсилни за много неща. И да не им се кланяш и да тичаш всеки ден след тях.

Вадя пуканките.
Искам да прочета пак как някоя си пиела кафето в галерия. Кънките са до мен.