Мами - домакини

Никой говори за такава крайност. Нито повечето им е зор да ходя в Лондон. Каква е разликата, ако майката работи по време на градината/училището на детето си? Или очакваш да седи до него на чина?
Всъщност познавам домакиня, чието дете се гледа от родителите й в друг град и си виждат очите само по празници. Така че това, че не работи, няма нищо общо с отношението й към детето.


Домът се създава от двама. Ако ще ми е да си го правя сама, за какво ми е мъж?

П.П. Харесва ти да не работиш, ок, не е нужно да се оправдаваш, напиши кратко и ясно "Харесва ми да си стоя вкъщи и да не работя".

Много интересно станало тук!
Арабелла, не може това да е причината- нали нямаш деца!
Аз спрях да работя за някой друг, когато забременях.
Отдала съм се на детето, мъжо, дългите разходки и почивки.
Домакиня съм(писах), но имам нещо странично- мое си.Не си представям живота пред телевизори, със сериали, салони за красота и фитнес.За молове не ми се говори, че ми се повръща от тях.Само зимата ходим да играем боулинг семейно или с приятели на щерката.

Незнам ама АраБелла успя да ме трогне, а това става изключително, изключително рядко.
Даже май вече съм с една идея по-благодарна на майка ми, и вече не ми се струва толкова досадно нейното висене над главата ми съвсем до скоро.

Арабел, много ми хареса твоя пост.  
Беше истински, другите сами си чешем езиците, то е ясно. 

Божеее, тая тема почна да ме прозълзява вече. Спрете се, бе!

Това е и моят отговор.
А и това е начинът да съм дори повече време с мъжа ми - работим близо един до друг - излизаме заедно, понякога се прибираме заедно, често обядваме двамата, а и не се налага той да работи по 20 ч., докато аз стоя у дома.
А за децата е важно майката да общува с тях, а не дали тя сама е сготвила манджата за вечеря, а някой го е сторил вместо нея. И домът се създава от двамата родители - от отношенията им, от взаимното им участие във всичко - особено в създаването на домашния уют и в отглеждането на децата.
И точно от личен опит знам, че парите не могат да купят много неща /нито купиха живот за сина ми; нито можаха да ми осигурят спокойна бременност - за сметка на това, обаче, ми дадоха възможност и да забременея, и да запазя живота на децата си; нито могат да ми гарантират здраве или любов/, но ми дават сигурност, възможности и буквално ми купуват спокойно свободно време с децата и семейството ми.
А дали съм била някъде - няма да пиша. Важното е времето със семейството ми и местата, където съм била или мога да отида с тях.
И защо мислиш, че децата ми са ощетени от майчино внимание? Или от ласка? Просто имат няколко часа на ден повече с баща си, а това също е много ценно. И моята майка беше и е като твоята. Но никога не съм била лишена от обичта и вниманието й. Единствено успях в нейните заети часове да общувам повече с баща ми и в момента с него имам достатъчно силна връзка, за което съм благодарна и на двамата.
Пък и децата ми са достатъчно големи и физически е невъзможно за самите тях да съм с тях постоянно и навсяъде - нали не очакваш да стоя с тях в чаовете им по английски или по танци, или да плувам с тях в детския басейн; или следващата година да се запиша с тях в първи клас /това би било някаква извратена форма на обсебване/...


Всъщност, аз вече няколко пъти попитах, но никой не ми отговори: как точно си уплътняват времето майките с по-големи деца, като изключим домакинстването /това при мен отпада/, различните курсове /ама за чий  ... точно са те, освен за собствено удоволствие/, ходенето по фризьори и козметички /ама то не е всеки ден/, книги, телевизия, ходене по магазините /ако имат възможност/ и срещи с други неработещи жени /които далеч не са толкова много/?
Поне аз така си прекарвах времето, докато не работех и ми беше скучно. Кажете някакво предимство.


А сега, желая на всички приятен ден! Аз прикючих за днес с работата, изпих си кафето, оставям майсторите да работят на спокойстие и излизам с децата ми да се позабавляваме навън.

Либи, майка ми е пенсионерка с пенсия 120 лв -  и има френски парфюми. Вярвай ми, с брат ми сме я разглезили до степен да не иска да  помирише неща като кабако и мазуми, иска само  диор и нина ричи - "л'еър дъ темпс". Това е положението)) .....из  постовете на Ara_bella
Ara_bella с брат си ли сте разглезили майка си обикаляла целия свят ?
И светни ни моля те какъв е този маникюр за 400лв месечно?

И идея си нямате повечето колко и дали липсвате на детето си.Имайки предвид,че тук пишат повече майки на малки деца...но големите,на 12-14 вече осъзнават какво са имали или не.
Със сигурност повечето от децата се чувстват като Ara_bella ...и може би също така никога няма да го признаят пред майките си,точно за да не ги наранят и да не ги  накарат да се чувстват виновни ,че някога,когато детето им е имало нужда от тях,те са решили ,че кариерата   е много по-важна от една топла супа ...или от нареждането на един пъзел ...или каквото там искат децата,а възрастните все нямат време и желание,защото са уморени от това,да гонят химери...
Защото в един момент те просто не са ти нужни...а децата винаги ще са твои.
Сигурно пак ще кажете,че съм крайна.Може и така да е.Но като пораснат децата ви,поне на 16-17 ,попитайте ги какво биха искали като малки...дали да ви виждат за час само вечер.
Аз съм сигурна в отговора ,който ще чуете....но може би вие няма да искате да го чуете и ще ви е страх да зададете този въпрос.

Това си го спомням,от една тема за лукса.Но не знаех,че е на тази потребителка.КОй беше споменал нещо за кънки?

На мен първия пост на арабела в темата ми се видя изключително парвенюшки и повърхностен, но определено с втория напипа нещо много вярно.
Моята майка не е жена с кариера, а с призвание. Лекар, изключително отдаден на работата си. За капак първите години от живота ми, по стечение на обстоятелствата, ме е отгледала и издържала сама, с малко помощ от нейната майка. Това, предполагам, е повлияло на избора ми да работя или не.
Записана съм на ясла, когато съм била на година и два месеца, защото майка ми не е имала избор, освен да се върне на работа. От онзи период имам само откъслечни, но много мили спомени, защото съм била дете, способно да предизвика привързаност към себе си с много плач, а след това мили усмивки. В резултат съм била глезлата на групата, вечно на ръце, галена, люляна и обгрижвана. До към 15-тата си година ходех да виждам милата медицинска сестра от яслата и леличките, към които бях привързана.
Детската градина беше моя личен ад на земята. Мразех я. Мразех спането на обед, липсата на лично отношение, грубостта на учителките, храненето с манджи, които не харесвам, всичко, всичко! Но нямах избор. Ето това не бих причинила на своето дете.
Въпреки това, имах щастливо детство. Майка ми прекарваше всяка свободна минута с мен. Всяка вечер, когато не беше на дежурство, тя ми разказваше приказки, помагаше ми с уроците по-късно, играеше с мен на криеница.Всеки уикенд се разхождахме двете по цял ден. Бях дотолкова привързана към нея, че не можех да спя в собственото си легло, трябваше да се гушна в нея.
Майка ми беше отдадена на две неща в живота си - мен и работата си.
Ако не работеше толкова много, може би щеше да има личен живот. Но трябваше да ме издържа, за да имам всичко, за да се развивам интелектуално - всички уроци, всички курсове, всички помагала, които бяха нужни, във всяка област, в която проявявах интерес. А аз бях хлапе с разностранни интереси.
Затова личният и живот изчака едни 10-тина години. Когато най-накрая се появи човек, който да я прави щастлива, вече бях достатъчно голяма да се поотдръпна, без да е прекалено болезнено. За мен, не за нея.
Сега майка ми е най-върлият противник на оставането ми вкъщи и не спира да дудне как съм щяла да си преосмисля позицията, когато моите лични спестявания свършат и трябва да искам пари от мъжа си. Тя още не разбира, че нейният избор е белязал мен. Че за мен щастливата връзка е най-важна, семейството, което създавам е на първо място. Не и го натяквам. Не искам да се чувства виновна за живота, който е избрала, или по-скоро за изборите, които е правила при така стеклите се обстоятелства в живота и.
Но аз искам да съм жена - нежна, обичана, обгрижвана. Харесва ми да съм слаба. Ако е нужно, бих могла да съм силна и независима, но защо, по дяволите?! Нали знам цената, която се плаща за това...

Не знам защо презумпцията е, че децата страдат за майките си, които работят. Мама е работила винаги, но никога не съм се чувствала нещастна от това. Напротив, винаги толкова съм обичала да бъдем сами с брат ми у нас, чувствах се като царица   Правех разни тетляви сладкиши, които нашите вечер се мъчеха да ядат да не ме разочароват  , канех комшийчета на гости да си играем, какво ли не. Радвала съм се на времето ни с родителите ни, но изобщо не съм страдала като ги е нямало.
Връзката ми с майка ми винаги е била и в момента е много силна. Чуваме се всеки ден, споделяме си, търсим си съвети, обичаме се.
Така че нека не генерализираме.
Моят син в момента го виждам, че е същия - обича да остава сам, дори понякога ми отказва да излезе с нас, за да си поседял малко сам. Характер си е, също като мен навремето ( а и сега обичам да оставам сама понякога у дома ).
 

Почерпка от мен за Китана 




И аз съм от децата с работещи майки. Нищо не ми е липсвало - мама ме е обичала и ми е отделяла време, вероятно повече от много други майки. В никакъв случай не мога да кажа, че съм била ощетена от ходенето на детска градина например - за мен това е необходим етап от социализацията на детето.

Аааа мерси ,мерси,ще влязат в употреба.

Не съм казала,че всички деца страдат...но е факт,че повечето усещат липсата.Особено децата на родители с развиваща се кариера-лекари,артисти,адвокати...изобщо професии,в които се иска активно усъвършенстване и постоянна заетост.

argun , нека и аз да се възползвам, моля те  
хързуууууууулллллллл

Мислих ,мислих и май не се сещам да имам приятелки ,чиито майки да не са работили.Нормални жени са си .
И спрете с това изземване на родителската отговорност и любов от бащата.