Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 45
Гледам темата се е разразила в спор как момчетата, които плачат са лигави, разглезени и нямат грам възпитание.
Е, аз мисля, че човек, който изказва подобно мнение не е получил нужното възпитание.
Има хиляди начини мъж да се покаже като такъв и определено ако се разплаче по някаква причина това за мен не го прави по-малко мъж.
Човек трябва да може да си изразява емоциите и да се научи да го прави по подходящ начин. И ако за него да заплаче е по-добре, отколкото да раздава юмруци - това е чудесно.
Виж целия пост
# 46
Ще ме прощавате, но нямам мотивация да прочета всичко, което сте написали до тук. Включвам се като реклама, както се казва.

Не виждам какъв е проблема със сълзите при момчетата? Честно. Всички се страхуват, всички имат емоции, всички е добре да ги изразяват. Смелостта /и за жени, и мъже/ е да се направи нещо въпреки страха, а не да не се страхуваш. Ясно е, че повечето хора имат смътна представа за разликите в личността на мъжа и жената, но подобни патриархални измишльотини като "мъжете не плачат" са най- големия проблем на порасналите мъже, а и на всички около тях.

Какво е за мен мъж и жена, в най- общи линии /специалистите да извинят повърхностните бележки/:
Мъж- активен, ловец, владеещ материалния свят, състезател, енергичен, логичен, директен  в този дух
Жена- любяща, успокояваща, духовна, устойчива, наблюдателна, предвидлива, подробна и тн.

Къде тук е мястото на плача като вторичен полов белег?

ПП Мнението ми да не се бърка с мнение в подкрепа на майки, които дават мило и драго момчетата им да останат бебета до 50 годишна възраст и за целта ги лишават от възможността да спят самостоятелно, да се хранят самостоятелно, да си чистят самостоятелно и да станат големи, зрели и самостоятелни мъже.
Виж целия пост
# 47
здравей додо, аз също не виждам проблем че детето плаче когато нещо го притеснява. остави го да изрази емоцията си и тревогите си. моята дъщеря също е плаха и притеснителна и аз се тревожа също като теб. Но се тревожа за адаптацията и и за това как си намира своето място сред връстниците си. за мен лично твоята реакция на подкрепа, успокояване и приласкаване е най-най-правилната в случая. Подтиснатите страхове у човека се израждат в уродлива форма: страха преминава в паранои, неизразения гняв - в агресия, тъгата в депресия и тн. и т.н. Убедена съм че само с много търпение, любов и подкрепа се преодоляват детските страхове (а и не само детските Simple Smile)
Виж целия пост
# 48
Темата е интересна, ще прочета мненията после, а сега се сещам нещо да споделя. В едно предаване за мъжкия стерилитет психолог говореше, че един от основните фактори е стресът. А за стреса доспринася и това, че на момчетата от малки се внушава, че трябва да се държат като мъже, да не плачат и да стискат зъби. Да, но това избива все някъде някога.
Виж целия пост
# 49
Естествено, че момченце в първи клас може да плаче. Не трябва да сравняваме децата и да генерализираме. Има по-чувствителни деца, които имат нужда по този начин да изразят емоцията си.
С две думи - аз съм твърдо ЗА момчето да плаче, когато е много афектирано, обидено, притеснено или каквото там ново изпитва в новата среда. Моя син лично ще го възпитавам така - плачът не е срамно нещо, безчувствието Е.
Виж целия пост
# 50
По мои наблюдения момченцата са по принцип по-ревливи и по-чувствителни от момиченцата!
Примерно на 3 ревливи момченца се пада 1 ревливо момиченце.
Ама наистина ревливи и пъзливи.
Виж целия пост
# 51
Признавам, казвала съм на синът ми, че като момче, не му отива да е така ревлив. Обаче. Има плач и плач. Ако падне и се удари, той не хленчи. Но, ако счупи сам играчката си, почва да пищи и подскача. Когато не е на неговото - рев. Когао го боли корем търпи. Интересно, нали?
Мисълта ми е, че личи кога едно дете, независимо дали е момче или момиче, плаче от истинска мъка. Не смятам, че тогава трябва да се подтискват емоциите, напротив. Не желая да отглеждам саможиви деца, които таят всичко в себе си. Но и не поощрявам реването за всяко нещо, дразня се на деца, които контролират ситуацията по този начин.
Виж целия пост
# 52
Няма проблем да плаче, но все пак за всеки човек  е добре да се научи при какви обстоятелства и хора може да покаже състоянието си и кога да се мобилизира и да сдържи сълзите си. Няма какво да се лъжем,  всички усвояваме в някаква степен това умение. Вярно, често емоциите са твърде силни и сълзите просто потичат.
Виж целия пост
# 53
Мислех си че би било интересно тази тема да иде в татковия форум и да се чуе как се справят с деня си плачещи и не-плачещи мъже(ако си кажат)..
Виж целия пост
# 54
Почти сигурна съм, че няма да си кажат. Те са възпитани по същия този модел.
Виж целия пост
# 55
Почти сигурна съм, че няма да си кажат. Те са възпитани по същия този модел.
Вероятно да повечето..
Бащата на нашите деца е гледан така,но възпитава син ни различно защото много пати от втълпения му модел (един от тези с к се бори)..
Виж целия пост
# 56
Не съм чувала мъжа си да казва на нашите синове, че не бива да плачат. Когато го "търся" за съюзник в ситуациите на плакане от инати и опит за контрол на ситуацията сме прокарвали идеята, че хората плачат когато са тъжни, когато ги боли много, но не се тръшкат. За плакането като опит за изнудване да се купи нещо репликата е "който плаче не получава".
Виж целия пост
# 57
Благодаря искрено на всички за изразеното.
Ако трябва да бъда откровена, очаквах в голяма степен женските мнения да са в близост до моето възприятие за нещата. За това и не случайно помолих и се надявах да прочета и мъжки такива. Защото независимо дали вярваме, ние жените, майките, че сме прави, за това че нашия модел е верния, нашите деца живеят не в женски, а в мъжко-женски свят. И аз бих била щастлива ако съумем у дома, да направим нашите момчета пригодни да живеят добре и да са адекватни в този сложен свят. Но ако е възможно, това да се случи без цената на сложни компромиси в която и да е посока.
Иначе, Денис не плаче, когато се нарани, стиска зъби.
Вчера, когато го прибрах от училище, сподели, че е паднал в двора му и показа кървава рана на коляното. След което призна, че го е боляло, но не е показал това, не е плакал дори. Не плаче и за прищевки отдавна / цупи се понякога, но няма как - приемам го/.
Виж целия пост
# 58
додо, плача е проблем ако е единствено изразно средство за дете, което говори. Тогава то трябва да бъде поощрено да изрази чувствата си с думи, а не само с плач. Не виждам нещо похвално в това, че детето не плаче, когато го боли. не казвам това като жена, а а като социолог- науката няма общо с пола и разсъжденията женски или мъжки свят. Момчетата и мъжете по начало имат проблем с изразяването, говоренето, споделянето и допълнителното им затваряне ще им създаде много проблеми в бъдеще. Архитипа на мъжа, да бъде вечно победител, скала, железен във всичко и напълно затворен, смазва мъжете и ги кара да бъдат още по- слаби, а те са по- слаби психически по начало. Препоръчвам ти да прочетеш "Как се възпитават момчета" на Стив Бидълф  http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=245 Книгата е написана ясно и просто, а препоръките са доста конкретни и хубаво обяснени. Разбира се, ти ще прецениш кои от тях са приложими при вас и кои не.

Няма проблем да плаче, но все пак за всеки човек  е добре да се научи при какви обстоятелства и хора може да покаже състоянието си и кога да се мобилизира и да сдържи сълзите си. Няма какво да се лъжем,  всички усвояваме в някаква степен това умение. Вярно, често емоциите са твърде силни и сълзите просто потичат.
Човек не бива да сдържа сълзите си. Ако някой, дете или възрастен, е свръхчувствителен и лесно раним е добре да работи върху това, а не върху сдържането на емоциите. Важно е личността да е в голяма степен емоционално независима, а не да крие чувствата си. Т.е. по- лесно е да не се нараняваме от всяка обида, отколкото да преглъщаме сълзите си пред хора, а  у дома да страдаме денонощно. Wink
Виж целия пост
# 59
Така е, ама на практика не е съвсем така. Налага ни се да крием чувствата си, защото не винаги искаме да сме прозрачни за човека отсреща. Понякога от това зависи оцеляването ни, авторитета ни, мястото ни в групата и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия