Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 120
Не съм чела цялата тема, а само откъслечно.
Моето мнение е, че трябва да се дава израз на емоциите , особено негативните изживявания задължително трябва да се изхвърлят навън.Дете, мъж, жена не е от значение.Лично познавам случаи при които потискането на емоциите дават изключително лошо и често непредвидимо отражение , понякога много далече във времето.

За моя син- също е изключително емоционален.Но според мен не е трудно да се направи разлика между ситуацията в която се "надува да реве", от ситуация, в която наистина му е тъжно.Плакал е с цел да постигне нещо, от инат, но е плакал горчиво и по друг повод.В първия случай съм строга и неотстъпчива, обяснявам му дори това, че поведението му ще е смешно в очите на децата./интересно е, че за децата често най-голям авторитет са другите деца, а не толкова възрастните/. Във втория случай съм разтопен захарен памук, осигурявам му максимално спокойствие да излее мъката си, колкото и поводът да е по принцип тривиален и странен за предизвикване на мъка.Но мисля, всяка майка усеща разликата в причината за плач

За училището.Аз самата изпитвах панически страх , ама наистина панически от втори до 11 клас.Не ме е затруднявало учението, завършила съм езикова гимназия със сребърен медал, но от училище изпитвах тих ужас, което ми струваше твърде много усилия от емоционален характер.Но ме беше срам да кажа на майка ми- учителка.





Виж целия пост
# 121
За всеки влак си има пътници.
Имам приятелка, която... не понася гледката на мъж, облян в сълзи - каквато и да е причината.
У мен включва... майчинския инстинкт, предполагам, но факт е, че е било... успешен начин да бъда... хм, "прикоткана".
Мисля, че всеки - малък и голям - трябва просто да бъде оставен да бъде себе си.
Виж целия пост
# 122
Последно по темата, за да не ставам досадна...

Как да помогем на момчето ни когато се страхува - така разбирам аз поне темата. Дали да му кажем "Тарикат мъж не писка" или да го гушнем и успокоим.
Моят начин е вторият, но без да му давам път на отстъпление (това между другото може и да е грешка). Коства страшно много, защото не мога да го гледам да плаче, но знам, че трябва да се научи ... Макар че ... преди няколко месеца, имахме ситуация, в която Нико трябваше да влезне сам в една стая, а ние да останем отвън. Дълга история, но детето беше страшно изплашено, не искаше да влиза и не се разплака, просто се парализира от ужас  Cry Аз се разтерепрах и веднага дадох назад и рекох "да си ходим, голяма работа...", обаче мъжа ми скръцна със зъби, погледна ме много страшно и каза "няма да мърдаме, дошли сме, ще влезне ...". Аз го гушнах, погледнах го в очите и му казах, че няма да мръдна от там, докато той не излезне.
Е, влезна. Вътре се беше държал добре, всичко мина ок. Като излезна и ни видя, хукна към мен с викове "Ти ме чака, ти ме чака". Месец след това, абсолютно без повод каза на една приятелка "Аз вече си влизам при всички лелички, защото мама винаги ме чака". Значи имало е полза.

Та така ... от тогава се старая - с прегръдка и успокоение, но без път назад... незнам дали съм ясна, но толкоз мога  Simple Smile

Като чета обаче част от постовете тук ... и кат гледам как се квалифицират плачещите момчета .... май по-добре да си плачат в къщи ... иначе лошо им се пише
Виж целия пост
# 123
 Всеки има право да плаче, когато му се плаче, не виждам защо се очаква от мъжете да не го правят, още повече докато са просто едни малки сладки момчета.

 Peace Такова е и моето мнение.
И нашето голямо момче е много чувствително. Преживява силно всяка ситуация. Поплаква си, когато му се плаче. Нормално е,зависи за какво плаче и дали е заради емоция, тревога, болка.
Не бих приела плач от..злоба, гняв или рев на сила.
Виж целия пост
# 124
Моето мнение е, че трябва да се дава израз на емоциите , особено негативните изживявания задължително трябва да се изхвърлят навън.Дете, мъж, жена не е от значение.Лично познавам случаи при които потискането на емоциите дават изключително лошо и често непредвидимо отражение , понякога много далече във времето.


Съгласна съм с това.

В антични времена май са имали други критерии за мъжете и плача - четох веднъж една статия, според която смелите древногръцки герои плачат на воля, и това не ги прави по-малко героични. Някакви цитати от Илиадата и Одисеята имаше (признавам, не съм ги чела лично въпросните:oops:)
Виж целия пост
# 125
Като майка на момиченце намирам за странно и нечестно да се сегрегират момчетата и да се лишават от неща, които за връстничките им са напълно естествени - като да се наплачеш, че да ти мине, да поискаш прегръдка от майка си в парка, да можеш да признаеш естествените си чувства на страх, тревожност и пр. и да смяташ за някакъв провал, че въобще ги изпитваш.
Ако ти идва отвътре да се правиш на Рамбо, ОК, обаче ми се струва неприятен стереотип, който може да доведе до неумение да разбираш чувствата си (след трайно потискане) и тяхното последвало избиване на повърхността под формата на агресия.
е
Няма нищо лошо в това да заплачеш и да признаеш, че се страхуваш. Важното е въпреки това да направиш каквото трябва - и това калява характера и на момчетата, и на момичетата.
Мъж не е този, дето никога не реве и винаги се перчи, но се скатава, когато стане напечено (примери бол), а този, дето може да прехапе устна и да поплаче, но после да е на линия. Впрочем и за жени се отнася.
Виж целия пост
# 126
Момчетата може и да плачат /моите са две и не са някакви каменни статуи, различаващи се от другия пол/, но "големите деца" трябва да се научат, че има неща, които трябва да се направят, въпреки нежеланието им, както и такива, от чието изпълнение следва да се въздържат, въпреки огромното си желание да проявят активност.

Сега прочетох и назад. Напълно споделям идеята, че е мое и на баща им задължение, обаче, да ги научим кога и пред кого не бива да изразяват емоциите си, напълно в полза на децата е. Само че тук полът е абсолютно без значение.
Виж целия пост
# 127
 Момченцата са деца и като такива плачат. Няма нищо по нормално от това едно дете да си изразява емоциите по един или друг начин. Ние просто трябва да ги научим кога и пред кого може да плачат, но това се отнася и за момичетата. Аз лично не позволявам да казват на детето ми да не плаче понеже било мъж - не, не е мъж, той е дете и има още много време да бъде такова докато стане мъж. А до тогава се надявам, лека-полека да се научи (с моя помощ) кога и как да изразява емоциите си (тъй като е малко по-емоционален).
Виж целия пост
# 128
  Всеки има право да плаче, когато му се плаче, не виждам защо се очаква от мъжете да не го правят, още повече докато са просто едни малки сладки момчета.

 Peace Такова е и моето мнение.
И нашето голямо момче е много чувствително. Преживява силно всяка ситуация. Поплаква си, когато му се плаче. Нормално е,зависи за какво плаче и дали е заради емоция, тревога, болка.
Не бих приела плач от..злоба, гняв или рев на сила.

Подписвам се и аз тук!!!  Peace
Искам само да  вметна , че мъжете страдат повече от сърдечни заболявания от жените , получават инфаркти ...именно защото не плачат!!! Така , че плачете когато  ви се плаче !!!  Peace
Виж целия пост
# 129
Аз понеже се занимавам с мозък и кое как мърда в него биологично не мога да се сдържа да не кажа че поведения се учат на клетка-ниво,има много данни как се променят молекулите в главата ако едно нещо се повтаря (или не). Дете учено да се извинява го прави без проблем,ненаучено умира от ужас (таткото на децата ни).Дете научено че мама ме чака до вратата смее да влезе в страшното и пр и пр.Иска се ужасно много повторение за да "запомни' мозъка,но става.В този ход на мисли-дете се научава че да плаче е ок или не,научава се как да си регулира емоциите,но е абсурд да се иска от 5 год дете,то единици от възрастните го могат. Много по предпочитам да плаче като малък и голям отколкото да бие,пие,вика,блъска коли и пр.Има си наука,хората са различни по темперамент и биология,няма едно правилно за всички. Аз лично избирателно позволявам "път назад" защото голямото ми старание е да уча децата ни на избори и последствията им..
От нас зависи как ще "дооформим" невробиологията,ако за 1 родител е особено важно детето му да не плаче може да го постигне,въпросьт е на каква цена.
Виж целия пост
# 130
Много по предпочитам да плаче като малък и голям отколкото да бие,пие,вика,блъска коли и пр.
Peace
 Hug Hug
Абцилютно!!!!
Виж целия пост
# 131
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!
Виж целия пост
# 132
...
Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!

Нямам усещането да си я чела.
Виж целия пост
# 133
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!

Това може да не е точният пример, но за детето може да еднакво болезнено да се удари и да не получи отдавна копнян предмет (среща и тн.), това, че точно в дадения момен не изпитва физическа болка не означава, че то не страда. Всъщност намирам психическото страдание за много по-тежко от физическото и му обръщам много повече внимание. Просто трябва да се научим да разпознаваме кога детето наистина изпитва някакви емоции и кога се глези за да ни манипулира.
 
Виж целия пост
# 134
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!

Повечето възрастни са също толкова ревливи и тръшкащи се като не получат нещо, колкото и едно дете. Някои ги избива на рев, други на рев и ярост, трети направо налитат на бой. За справка всичките криминални и не толкова криминални хроники.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия