ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР И ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАН

BetiBoko,

Директорката ти иска карта за първична оценка на детето от Комисията за комплексно педагогическо оценяване към Районния инспекторат. Трябва да се обадиш в Инспектората по образование, по местоживеенето ви и да поискаш да насрочат дата и час за първична оценка на детето ти, което е със Специални потребности. След което представяш картата за първична оценка на директорката на детската градина и тя я изпраща в Ресурсния център по район, от където изпращат ресусрвен учител за детето. По норматив, на ресусрвния учител се полагат 30 часа седмично за работа с от 5 до 7 деца, т. е., ще може да работи с детето ти около 4 часа седмично, но също е важно и за изготвяне на индивидалната програма на детето.

СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКАТА ОТ ЕКПО, СЕ ПОПЪЛВА КАРТА  ЗА ПЪРВИЧНА ОЦЕНКА НА ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА  ДЕТЕ ИЛИ УЧЕНИК СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ- ПОСОЧЕНА И СЪГЛ. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ОТ НАРЕДБА 1.
Индивидуланите критерии, по които трябва да се оцени всяко дете със СОП, на база на които да се озготви индивидуалния режим за обучение, са:

1.   Оценка на здравословното състояние на детето/ученика (описват се здравословните проблеми, които биха повлияли на обучението на детето/ученика, по медицински данни)
2.    Оценка на психичните процеси и на равнището на интелектуалното развитие (от психолог)
3.   Оценка на характеровите, поведенческите прояви и самооценката (от психолог и специален педагог
4.   Оценка на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения
5.   Оценка на знанията, уменията и компетентностите (от специалните педагози, ресурсните учители, класните ръководители, учителите по предмети, специалистите по професионално обучение)
6.   Оценка на знанията, уменията и компететностите (от учителите в детската градина, общообразователното или професионалното училище в съответствие с държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание)
7.   Оценка на областите, в които детето/ученикът се представя най-добре
8.   Оценка на интересите на детето/ученика
9.   Оценка на социалната среда: семейството, групата, класа, обществената среда (от екипа и родителя или от лицето, което представлява детето/ученика)

Критерии за оценка на обучението и развитието на детето/ученика
1.   Когнитивно развитие на детето/ученика: възприятия, представи, мисловни операции, паметови операции, внимание и други
2.   Развитие на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения на детето/ученика: експресивна и импресивна реч, писмена реч, умения за четене
3.   Усвоени знания и придобити умения и компететности на детето/ученика
4.   Емоционално състояние и поведение на детето/ученика
5.   (в зависимост от вида и степента на увреждането или нарушението на детето/ученика се включват допълнителни критерии за оценка на обучението и развитието; посочват се използваните тестове и оценъчните процедури
Потенциални способности и потребности на детето/ученика, (на базата на извършената оценка от екипа)
Основни цели и задачи на обучението и развитието, свързани с възможностите и потребностите на детето/ученика и съобразени с вида и степента на увреждането или нарушението
Специални методи и средства за постигане на поставените цели и задачи- нагледни, практически, словесни, терапевтични методи: драма, арттерапия, куклотерапия, индивидуална и групова терапия, наблюдение по време на игра и в естествени условия.

След което се описва какво трябва да включва индивидуалната образователна програма за конкрретното дете, в съответствие с оценката на Екипа в областите: Самообслужване, Общо моторно развитие- груба моторика, фина моторика, езиково-говорно развитие и комуникативни умения, когнитивни умения, емоции и поведение, социални умения, учебна дейност - учебни предмети, умения по изкуствата (музика,танци, театър, изобразително изкуство и други), трудови и професионални умения.


  След ОЦЕНКАТА, ЕКПО, което изготвя Карта за първична оценка на общото развитие на дете или ученик със специални образователни потребности, която се подписва от родителят, в случай че е съгласен с оценката и се представя на директора на училището, в което училищен екип изготвя индивидуалната програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето.
Картата за първична оценка, се подписва от родителя, само в случай, че е съгласен, в случай, че не е съгласен, се обръща към Агенцията за закрила на детето по местоживеене.
След като подпише картата, родителят я отнася до директора на училището, в което е записал детето. Директорът се обръща към Ресурсния център, от където СА ДЛЪЖНИ ДА НАЗНАЧАТ РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО.
ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП Е, ЧЕ РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ СЛЕДВА ДЕТЕТО, НЕ ДЕТЕТО РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ.
Според сега действащата уредба, на един ресурсен учител, се полагат от 5 до 7 деца със СОП, като НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СА В ЕДНО УЧИЛИЩЕ. ОБЩИЯТ МУ БРОЙ ЧАСОВЕ СА 30 ЧАСА СЕДМИЧНО, Т. Е. НА ДЕТЕ СЕ ПОЛАГАТ ОКОЛО 4 ЧАСА СЕДМИЧНО.

Kezaja  много ти благодаря за изчерпателния отговор 

zvezdiliana, може би късно пиша, но най-добре да не се стига до кризи с детето. АКо се наблюдава внимателно, става ясно какво ги провокира. При моят син са разни звуци, които той не обича, физическа болка... даже това, че на болка и въпросните звуци реагира така крайно, ме кара да се питам дали тия звучи ги усеща като болка.
За аутист може да бъде много неприятно крещенето, докосването, но си е и до конкретно дете и затова трябва да се наблюдава.
Това, че е спряло лекарството, надали е фатално, лекарство за аутизъм няма. Някои лекари изписват разни илачи уж да "ускорят проговаряне" и подобни, но няма хапчета нито за проговаряне, нито за поумняване, а от тях децата стават по-нервни в много случаи.


По темата - иде моментът на училището. Тази година се отложихме от 1 клас, но трябвало някъде да го запиша в предучилищна.
Детето не е за никъде. Изнервя се от шума, не си го представям да седи на чин и да изпълнява инструкции. Не говори изобщо.
Според мен би трябвало да е за дневен център, където да си работят с него психолози и логопеди.

Не мога да разбера защо, ако едно дете е с болни бъбреци примерно, и лежи в болница, се допуска да не ходи на училище, а едно дете, което има аутизъм, трябва "все някога" да ходи, макар че то определено не е за там.
Никой не може да ми обясни какво ще научи детето, ако стои в клас със запушени уши или се тръшка по коридорите, заради общия училищен шум.
Някои деца не подлежат на интергация. Защо трябва зорлем да ги набутват в системата и после да отчитат дейност?
В същото време си мисля, че ако има осигурена повече поведенческа терапия за него, и индивидуално обучение, има шанс да се постигне нещо...
Ако става дума за отглеждане, той може да се адаптира към някаква обстановка и да обитава определено помещение, но говорим за училище и някакви знания и умения, които трябва да усвои...

Не, виж, не си права- ако едно дете е с болни бъбреци или друго заболяване, не се допуска да не ходи на училище, а има 2 варианта:
1. Докато трае болничното и домашно лечение, на основание чл. 83, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, се обучава от учителите на класа, които го посещават, в рамките на от 8 до 12 часа седмично.
(чл. 83 се отнася за деца, които остъстват от училище повече от 30 дни по здравословни причини, а същия този член се използва масово и за преминаване на Индивидулна форма на обучение на децата с хиперкативност и от аутистичния спектър, за да не пречат в час)
Индивидуланата форма на обучение е по- скъпа, тя се заплаща допълнително и нарушавайки и тази посока нормативната уредба, на децата от аутистичния спектър в България, коиот се обучават в индивидуална форма на обучение, се отпускат по 6 часа седмично, които стигат за изучаването на 2 предмета и е смешно...жалко е всичко, което се случва с децата със специални потребности в Милата ни Родина....

2. Другия вариант е Болничното училище, като болничните училища са на път да бъдат закрити, но до момента се използват като много удачен вариант за обучение на деца, настанени в болница или по други здравословни причини, като то не заема определена сграда, а занятията се провеждат в болницата, например, където има деца на лечение или в друга, предоставена им сграда.


А иначе никое българско дете не може да бъде лишено от конституционното си право на обучение ( чл. 53 от Конституцията гласи, че всеки български гражданин има право на обучение). Чл. 4 от Закона за народната просвета гласи, че са недопустими диксирминационни принципи при обучението на деца и ученици.

Съгласно пък Наредба 1 от 23 Януари 2009 г. за обучението и интеграцията на деца и ученици със специални потребности, ученик със специални потребности, се обучава в специализирано училище, едва след като са изчерпани всички възможности за интеграция, обаче ако родител съзнателно откаже да се интегрира детето му в масово училище или градина, може да го заяви пред Екипа за комплексно педагогическо оценяване към съответния Районен инспекторат по образование и да се вземе , естетсвено, под внимание желанието на родителя, при изготвянето на Картата за първична оценка, включваща умения, дефицити, препоръки за работа.

Разбирам какво имаш пред вид, като казваш "Никой не може да ми обясни какво ще научи детето, ако стои в клас със запушени уши или се тръшка по коридорите, заради общия училищен шум."

Но говориш за дете със специални потребности, което е записано в масово училище и от него се очаква "да се включи и адаптира" от само себе си, т.е . - на него се възлагат очаквания като от не специално дете. А като говорим детето да се интегрира, означава специалното дете, да бъде 'включено в училищния процес, с помощта на подкрепящ го специален педагог и ресурсен учител, като до него неотлъчно има човек, до тогава, докато е необходимо и включващия процес е почти завършил, а се налага само "подкрепяща" среда, когато същите тези специален педагог и ресурсен учител, ще го подкрепят само в определени часове, в които на специалното дете е най- трудно и се налага "подкрепа", за да усвоява. В същото училище, в определени часове, трябва "подкрепящата" среда да са логопед и психолог, които се редуват да вземат специалното дете за индивидуални занимания, след което детето да се поеме отново от ресурсния учител, който подпомага "включващия" процес на детето в клас, сред връстниците му, в естествената му среда.



Но дете без обучение, не бива да се оставя!

7 годишния Веско с аутизъм беше оставен без обучение, родителите работят , естествено, беше поверен през деня на грижите на пра дядо си..избяга от вкъщи...изчезна, на детския празник - 1 Юни беше намерен в Искърското дефиле, там където се оттичат фекалните води на София и мястото е някак символично- мястото, което е отредила България на децата със специални потребности, защото така или иначе всичко в посока Интеграция, "включваща" и "подкрепяща" среда, все още фигурира само на хартия и децата със специални потребности..особено от аутистичния спектър, масово се намират в положението на Веско....дано смъртта му да подейства на нечие закоравяло сърце, от което зависи нещо...  належащи са нормативни промени за децата със СОП, а  още по- належащо е реално действие, като например- оценяването от екипите  за комплексно педагогическо оценяване, да се превърне в качествена оценка и ресурсното подпомагане, да се назначава според нуждите на детето, т. е., ако детето има нужда, във всеки един час до него да има ресурсен учител, това да стане факт...., да се разясние в училищата- на директорите, учителите на класовете и най- вече- на ресурсните учители, каква е презумцията на ресурсното подпомагане- Реалната интеграция в естествената среда на детето- в класната стая със съучениците му.... да се увеличи финансирането на училище, което е приело дете със СОП, от година насам предлагаме, във формулата за определяне делегираните бюджети, да се включат най- после и децата със СОП, и едно дете със специални потребности, да се брои за две деца в норма, за да са мотивирани и директорите да приемат, и учителите...защото детето си изисква и по- голям ресурс.

Kezaja, може би те разбирам, но децата от спектъра са твърде различни, затова разбирам повече firebird, защото мисля, че нейното дете е по близко до моето.
firebird, моето дете ходеше на редовна детска градина, не че го научиха нещо /винаги стоеше в ъгъла/, но нещата поне бяха твърде по-добри от даването му в Детски център/може би защото са събрани деца с различни увреждания/.  За редовно обучение, поне преди време и сега не можеше да става дума поради горе долу същите причини както при firebird. Стоенето му сам в къщи, също не мисля, че е добро. Миналата седмица наех човек да го гледа/жената която го водеше в Детския център. Тя казва, че той много я слуша и се разбират много добре. Вчера бяха смятали и писали. Изпълнява всичко което му каже...Да не се хваля много, че незнам днес.
Мисля, че за нашите деца трябва да се измисли и по специална форма на обучение /не само, че са чуствителни на много неща, но и защото си подбират хората, обстановката/. Един ресурсен учител на 7 деца или дете което не иска да влезе въобще или което плаче и е неспокойно/ не знам колко пъти са ме викали от Детския център да си го пребера.../ Просто...
Не е вярно, че нямаш право да се откажеш от обучение firebird /аз се отказах/, но едно е вярно, че не можеш да не го обучаваш, в противен случай го обричаш тотално. Просто нищо не се знае! Загубиш ли ти надежда със сигурност и това което има няма да развие, тъй като в неговия свят му е по-добре. Нашите деца имат доста заложби, въпреки, че не изглежда така. Не зная дали това беше за темата. Мисля, че обучението на нашите деца трябва да е доста по индивидуално, поне на някой от тях. Те са толкова различни.

Това, което мисля, че е нужно на моето дете, е нещо като дневен център, където да има специален педагог, който да работи с него.
Да има режим, който включва терапиите за сензорна интеграция, почивка и обучение.
Да има стая, звукоизолирана, където да може да влиза и да се успокоява, ако му дойде в повече натоварването.
Да има и двор, за да излизат на въздух и зеленина.

Другият вариант е нещо като индивидуално обучение.

Кезая, за момента детето е отложено от 1 клас, и в медицинския протокол пише, че е неподходящ за сколаризация.
Което е така и според мен.
Говориш ми за ПРАВО на обучение, ама в случая става дума за невъзможност, неготовност, да не кажа и негодност.
Ходене в масово и дори в помощно училище ми се вижда абсурд, той не говори, не иска да комуникира с никакви деца, не изпълнява команди и тн.
Децата ще учат букви, той какво ще прави...
Ние до момента не сме успели да го научим на друго, освен да пуска неща в кутия. Просто не подражава, не позволява, отказва.
В същото време сам си открива и се занимава и каквото може до момента, си го е научил сам.

Ако обучението се поднася през компютър, няма да се отлепи от него и ще е много щастлив.

Снежа, и на мен ми се струва, че има сходство между децата ни, и моето така не говори, но проявява голяма предпазливост и се държи разумно, ако обстановката му е позната и няма дразнители.
Вие какво, отказали сте ходене на училище? Или сте на индивидуална програма?

Ще ти отговоря в темата за аутизма.

 Относно посещението на предучилищна група. ТЯ НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА.  Едно дете може да се запише първи клас и без такъв документ, а с родителска декларация.

И какви са шансовете на едно дете, което не е посещавало детска градина или предучилищна да се адаптира в масово у-ще? Никакви. Виждала съм здрави деца, които идват в 3-та група на ДГ и колко им е трудно.

Аз не знаех, че помощните училища нямат предучилищна

 подкрепям asirra, защото предучилищната не е задължителна. Има много случаи на записани в училище деца, които не са си губили времето тази една година и пак са записани първи клас. Предучилищната възникна с нова сила заради ромските деца да бъдат накарани да ходят на училище. Резултатът обаче не е много обнадеждаващ, защото неграмотността при тези малцинства /в скоро време ще ги наричаме мнозинства/ си остава голяма.

От думите ти излиза, че подготвителната група е губене на време  .Нали знаеш колко деца в норма изпитват трудности в училище, когато не са минали преходния период на адаптация какъвто е подготвителната група.Да не говорим как ще се отрази това на децата с аутизъм.

   Подготвителната група е губене на време. Колкото по-късно се тръгне на училище, толкова по-малко болести, толкова по-добре. Вече усилено се говори за домашно обучение до 10-годишна възраст поне. Учебно-урочната система е създадена за селяните и бедняците в Чехия. Училището в такъв вид, в който е сега ще отпадне. И това не е само мое мнение. Може би това ще стане след 20 год. може би след 50 - никой не знае с точност, но това е неизбежно. А ние искаме да се отървем от децата си още от яслена възраст, на 5 години да ги набутаме в училище, да свикват с ред и дисциплина, че после да могат да работят до седемдесетата си година. /Който стигне до тази възраст при 50 години трудов стаж/

Знаеш ли, в ДГ и в училище създаваме контакти, които после поддържаме цял живот.Създаваме си среда, която ни определя бъдещето.Създаваме си приятели, контакти, игри и приятни моменти.Създаваме си и неприятели, сблъскваме се с трудности, но се учим да ги преодоляваме и да изграждаме отношения и с добрите, и с лошите си съученици.Създаваме си имунитет към болести и неприятели, и се наслаждаваме на игри и приятели.
Пожелавам ти успех в обучението, което си избрала за децата си, но не казвай, че училището е губене на време.То е школа, ваксина, то е живот, екосистема.Дано ми следиш мисълта  

А за децата от аутистичния спектър, най- добрата терапия е интеграцията им в масовата градина или училище, защото точно там е техния проблем- трудната социализация и некачествената комуникация. Отделяйки ги в парникова среда, като им създаваме изкуствени, нездравословни условия само в домашна обстановка, защитени от "страшния " свят, ние бихме подсилили техния проблем и направили ги негодни да се впишат в обществото и социлизират и нуждаещи се вечно от придружител, акакво би станало във времето, когато ние, техните родители ще сме звездички на небето, не бих искала да мисля.

А и без това в съвременното общество със средствата за комуникация хората са толкова отдалечени един от друг и комуникацията става все по- трудна дори и за децата в норма, за децат от спектъра е кощунство да се мисли, че отделянето им вкъщи, на самостоятелно обучение би било полезно.

Проблем със записването в масово училище на дете с аутизъм в София- майката и бащата в предаването "Едни от нас"- 17.09.2010 г.:

http://bnt.bg/bg/productions/24/edition/9451/edni_ot_nas_17_septemvri_2010