Колкото до втората част от поста ти - ами, айде, де! Това, което липсва е силна пациентска/родителска организация. Аз не твърдя, че нищо не се прави, но може да се направи още и нещата да се по-добре за децата ни. Аз съм готова съвсем доброволно да се срещам и да разговарям от името на която ще да е организация, с родители, които тепърва се информират и трябва да избират. Но за целта трябва да ние да ги потърсим. Т.е. аз си представям нещо такова - да кажем да се направят брошурки или дори да са само флаери, които да оставим в болниците, които да са нещо като визитка за БАКИ (примерно) и така родителите да знаят към кого да се обърнат за повече информация. Там може да се напише сайта на БАКИ (пак примерно казвам), и-мейл адрес и някакви телефони. Нямам нищо против моят телефон да е написан, като телефон на доброволец. Винаги ще намеря време за такова нещо. НО! Дали лекарите ще дават това инфо на пациентите, все пак зависи само от тях... И не знам и аз...