Момичета от две седмици напуснах мъжа си и съм при родителите си .Истината е че искам да не живея с него , в момента съм с родителите но скоро мисля да се отделя сама с децата си ..Знам че ще ми е трудно но мисля че едното ще компенсира другото.Когато съм при мъжа ми не се чувствам добре постоянно ме следи , заяжда се иска да правим секс по всяко време дори когато не сме сами а децата са другата стая аз съм уморена отказвам му .Почват скандалите , вечер особено като пийне една ракия ..Всичко е негово -компютри, телефони, фотоапарати....взима ми телефона изключва ми компютъра ....Сега като го напуснах от десет дни не ми дава ключ за апартамента не мога да си взема дрехи на мен , на децата нищо не мога , смени паролата на семейния скайп а имам толкова познати там с които сега не мога да кореспондирам т.к. им нямам номерата .Мечтая да живея сама с децата си, да имам собствено жилище , да стана сутрин спокойна и да се оправям а не той да седи до мен да ме следи как се обличам , да пита защо се оглеждам защо се къпя толкова често , защо си слагам парфюм неща които ме вбесяват 
.
Искам сама наистина , промених се с годините десет години живях с него и сега осъзнах че не искам повече, децата са щастливи без него , без това много не ми помагаше .
Кажете има ли жени които живеят сами и се чувстват добре
Виж целия пост
.Искам сама наистина , промених се с годините десет години живях с него и сега осъзнах че не искам повече, децата са щастливи без него , без това много не ми помагаше .
Кажете има ли жени които живеят сами и се чувстват добре
Справях се - трудно , но успявах. дните ми минаваха адски забързано и динамично - не се оплаквах от нищо - чувствах се добре . вече не съм сама и пак съм добре 
така , че живей както би искала , опитай - с времето ще видиш дали сама или ще има някой до теб 
Няма нищо по хубаво да си живееш сама с детенцето си. 
и гледам по друг начин на живота, РЕАЛНО. 
.Една моя приятелка казва че "когато почнете да с..те в една тоалетна умира и романтиката".Почвам да се съгласявам с нея.Аз знам че на мен повече такова нещо няма да ми се случи " иглички да минават по мен като го видя или чуя гласа" 
.А и спрях да търся защото детето си е мое и който да намеря няма да го обича както аз го обичам, а вниманието което ще му се обръща ще е от задължение.
- тоест това няма кой знае колко общо с написаното ми мнение.
.А преди това когато се сваляха всичко беше като приказка.За тази реалност говоря.Отгоре на всичко като се залепи и някоя бивша и шантажира мъжа ти с детето ще те питам.Моя приятелка ей от такава пие лекарства от нерви.Докато той беше сам я нямаше никаква само за пари се обаждаше.А сега всеки ден по няколко пъти звъни,я закъсала някъде с колата с детето я нещо друго измислила,а той глупак си мисли че те само добри отношения подържат.На теб като жена какви отношения ти се струва че бившата иска да подържа с бившия 
А битовизмите са факт,но ако всичко е наред между двойката те са най малкия проблем.За отношението на бъдещия с детето (твоето моето или на друга мама) много мога да споря с теб.
. Не, не искам 
Но си е факт.
. Виж това което съм копнала не го разбирам.Как може теб да обича а детето ти да го уважава като личност,та то е част от теб.Значи теб искрено не те обича ако само уважава детето ти.Аз с това не искам да живея с мъж.Ако обича мен обича и детето ми,ние сме едно цяло. 