Искам да живея сама - има ли други като мене?

  • 24 453
  • 138
# 15
До авторката на темата: След период на накърнено достойнство човек инстинктивно се затваря в себе си.Или по-точно изключва от съзнанието си и съответно реалността възможността за връзка.Аз съм в такъв период сега.Доста отдавна не съм била с мъж.Не се гордея от този факт,често мисля по въпроса.Но като видя и че няма много кандидати да не казвам никакви какво друго ми остава освен да се примиря,че съм сама с детето.Имаме нужда от компания определено,но вече много се съмнявам да я получа (освен ако не сменя адреса си).Това което е писала Бамби03 ми звучи много забавно и оптимистично  Hug   bouquet
Виж целия пост
# 16
На мен при мама сега ми е добре, аз й помагам, тя ми помага! Малката я обгрижваме всички, основна аз, разбира се! Чувствам се добре, а и мога да излезна след приказката за лека нощ! Баща ми почина преди почти 8 години и майка изпита с пълна сила самотата, не е за предпочитане, но се свиква! Под самота не разбирай сам, сестра ми си е все с нея през тези години, но излиза често, празнува си празниците с компания, а майка твърди, че точно тогава е най-труд... през самотните вечери и празници! Не ми се иска и аз да се чувствам самотна, но за мен не е задължително да съм с мъж! Приятелите и семейството също могат да запълнят тази празнота!
Виж целия пост
# 17
Браво, Мамчо, да не се нуждаеш от мъж - ей, това е моята мечта!
Виж целия пост
# 18
Исках  да живея сама, но само преди да Го срещна...Сега не мога да си представя как съм живяла без Него и дали бих преживяла и ден ако Го няма...
Ей  това казвам и аз ....
да знаете колко ми беше готско без мъж .... Винаги казвах , че нямам нужда от такова животно в къщи ( защото вече си имаме морско свинче)  Joy , не исках и да  чувам за някой , който ще живее с мен и четката му  за зъби ще бъде до моята ...или общата тоалетна  Mr. Green..... Чудничко си прекарвахме с детето ,  с приятели .... До момента  в който Го срещнах ... Сега не мога да си представя четката си за зъби самотна .....
Виж целия пост
# 19
Stels-bels, Olimpia,
за статистиката - колко време живяхте сами (или несами) преди да Го срещнете ?  Имам чувството, че човек като свикне на едно темпо, после трудно се решава на промени. "
Виж целия пост
# 20
Stels-bels, Olimpia,
за статистиката - колко време живяхте сами (или несами) преди да Го срещнете ?  Имам чувството, че човек като свикне на едно темпо, после трудно се решава на промени. "
Узаконено ( след развода) година и половина , но  реално съм живяла със съпруга си  много малко защото той не е бил в БГ - Така , че  мога да  кажа , че основно съм си живяла  самичка и съм била майкабаща на детето си и чудесно съм се справяла с всичко необходимо ( та дори и мъжко) ! Значи общо около 8г ... Peace
Виж целия пост
# 21
Stels-bels, Olimpia,
за статистиката - колко време живяхте сами (или несами) преди да Го срещнете ?  Имам чувството, че човек като свикне на едно темпо, после трудно се решава на промени. "

 Thinking
Виж целия пост
# 22
Джулия, съвсем отскоро си сама. Та щото и аз съм така, мога да кажа, че се чувствам добре. Много по-добре от преди. Няма ги всички тези неща, които ме дразнеха, тормозеха... Обмисляме окончателния развод, за сега съм много ОК със себе си.
Дали това ще е така по коледните празници обаче?... Как ще комуникираме със семейните приятели, как синът ми възприема неговата нова любов, и моята евентуална такава? Как ще се оправим финансово? Как ще се справим с развода? И много други въпроси в момента витаят, но ги оставям да си витаят. Поетапно ще ги решавам.
Но сега ми е добре.
Изобщо не мисля да оставам сама до старини, моля да се отбележи в протокола. Като мине официалната жалейка  се пускам по живота. Ааааама ха!
Виж целия пост
# 23
Stels-bels, Olimpia,
за статистиката - колко време живяхте сами (или несами) преди да Го срещнете ?  Имам чувството, че човек като свикне на едно темпо, после трудно се решава на промени. "

 Thinking
Около 3 години.И като се случи- изобщо не мислиш за темпото си на живот...даже промените са желани.
Виж целия пост
# 24
 И все пак да допълня- времето, в което живеех само с децата, а гаджето( сегашният ми мъж) само идваше на гости през уикенда, беше най-най-щастливият период в живота ми! Тогава напълно осъзнах какво е да си господар на ежедневието си, на реда удома...въобще-на живота си.
Виж целия пост
# 25
И все пак да допълня- времето, в което живеех само с децата, а гаджето( сегашният ми мъж) само идваше на гости през уикенда, беше най-най-щастливият период в живота ми!

За мен пък този период беше най-ужасния.
2 години живях сама след раздялата ни, не мога да кажа, че не се справях или ми беше зле - добре си ми беше.
Но в момента, в който се появи приятеля ми, мечтаех за времето, когато ще живеем заедно. И трябва да кажа, че в момента няма нищо по-хубаво от споделения с него живот - щастлива съм дори в моментите, в които слагаме и вдигаме масата  Laughing
Нито битовизми ни тежат, нито умора, нито нищо.
Виж целия пост
# 26
Бърди, точно заради хубавите очаквания, мечтите и тяхното постепенно сбъдване периодът беше невероятно щастлив за мен...
Виж целия пост
# 27
Може, може, аз никога не съм била от търпеливите и очакването за мен не е сладко, а убийствено  Laughing
Виж целия пост
# 28
Бърди, много е хубаво! Искам и аз...
Виж целия пост
# 29
И все пак да допълня- времето, в което живеех само с децата, а гаджето( сегашният ми мъж) само идваше на гости през уикенда, беше най-най-щастливият период в живота ми! Тогава напълно осъзнах какво е да си господар на ежедневието си, на реда удома...въобще-на живота си.
Това и за мен си го писала, а??
Сега, когато за нещо се ратрещим, си спомням с носталгия това време- само с детето и мъж от време на време  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия