За завистта

  • 14 682
  • 134
В последно време усещам завист от много близки роднини. Никак не е приятно и направо се чудя как да се държа. Няма начин да преустановим контакти, а в същото време не ми се ще нищо да споделям за семейството си. Никога не съм предполагала, че е възможно да се стигне до подобна ситуация, но явно в живота всичко се случва. Не разбирам завистта, още по-малко към толкова близки хора. Болно ми е и ми е тъжно. Но по-лошото е, че започва да ми става страшно. Вече не смея да споделя за никакъв личен успех, за нова придобивка или пътуване... Имам чувството, че всичко хубаво, което се случва със семейството ми, за въпросните хора не носи радост, а напротив. Буца заседна в гърлото ми само като си го помислих и изписах черно на бяло тук.... Как е възможно?

Случвало ли ви се е?
Има ли лек за завистта? Има ли безболезнен изход? Някаква надежда?
Виж целия пост
# 1
Да, има лек. Пълен игнор (както казват дъщерите ми). Не им обръщаш внимание и толкова. Ограничаваш контактите си с тези хора, независимо колко близки са ти и си живееш спокойно. Радваш не успехите на семейството си и на своите лични. Надежда няма - завистливия човек си е такъв по рождение и такъв ще си умре. Успокоение - тези хора не са щастливи, защото не могат да се наслаждават на живота.
Така че, карай го по-лежерно, радвай се на живота, а завистниците нека се самоизяждат отвътре!
Виж целия пост
# 2
Така е, завистта изяжда отвътре завистника. Така че си гледай живота и спокойствието и ги остави да завиждат. А щом това те дразни, просто не споделяй с тях какво сте купили, къде ще ходите и т.н.
Виж целия пост
# 3
Какъв е шансът да грешиш в усещанията си? Отношението им може да си има и друго, тривиално обяснение.
Винаги съм мислила, че завистта е проблем основно на този, който я изпитва. За мен е божие наказание. Да се тормозиш заради чуждите успехи е много глупаво и мъчително. Съжалявам ги, за това, което си причиняват и по никакъв начин не допускам да ми влияят.
Виж целия пост
# 4
Особено жестоко се проявява когато сме в чужбина. С колкото по малко българи контактуваш докато трае престоя ти там толкова по добре се чувстваш.

Иначе utro не си заслужава заради подобни хора да се заливаш с негативни емоции.
Задръж само хората около теб които отговарят адекватно на очакванията ти, жестовете ти, успехите ти, емоциите ти.

За останалите просто спри да намираш време  Grinning
Виж целия пост
# 5
Всеки решева за себи си как да се държи, какво да мисли~завистта поражда болести, така че това че някой ти завижда не е твой проблем, а негов!:)
Хубаво е да се хвалиш, всеки успех е постижение и води до нов успех..говорейки за успехите си ти предизвикваш нови - така че - хвали се!
Аз лично - не бих се спряла- пък те нека си завиждат:)
Виж целия пост
# 6
Няма как да забраниш на хората да завиждат. )
Имаш 2варианта, или не споменаваш нищо за себе си и успехите, или просто спираш да контактуваш с тях.

Леля ми цял живот е завиждала на майка ми за това, че има семейство и т.н. А тя беше тази, която получаваше и продължава да получава всичко на готово. Сега реално има повече, отколкото моите родители, но продължава да завижда и това да я изяжда от вътре.
Виж целия пост
# 7
Страшно е когато идва от близки хора ... колкото и невероятно да звучи при нас това идва от родителите на мъжа ми  Confused Не спряха да си го мерят с това какво имал мъжа ми , а брат му не  Confused Да де , ама брат му е обгрижван и подпомаган цял живот ... нас никой не ни пита какво ни е ...
Никой не го интересува , че мъжът ми става в 5ч. и понякога се прибира в 22 - 23 ч. Гледат му колите и почивките ... Не че сме и толкова напред , да не си помислите ... съвсем нормално живеем ... обаче факт . И остава едно гадно чувство ...
Не става и да ги игнорираме напълно  Thinking
Виж целия пост
# 8
За мене има един принцип по този въпрос и той е: Да не общувам с хора, които ми мислят злото.  Ти си преценяваш, независимо колко са ти близки.
Виж целия пост
# 9
Има някои правила:

1. Не споделяй за  материални или други придобивки, ексурзии и прочие с тези хора.
 2. Не обръщай внимание на завистта.
3. Концентрирай се върху положителни неща

Не се затормозявай с подобни емоции, животът и без това поднася не малко разочарования и болка.

Щом не можеш да спреш контакти с тях, просто Игнор, както казаха по-горе

Успех ти желая!
Виж целия пост
# 10
Баба ми казваше: "Щом ти завиждат, значи си добре."
Виж целия пост
# 11
Баба ми казваше: "Щом ти завиждат, значи си добре."
Въобще не съм съгласна с това.
Аз спирам контактите или поне ги ограничавам до минимум, когато усетя завист. Не споделям абсолютно нищо с тези хора.
Явно до сега не си се сблъсквала, затова си толкова изумена и даже изплашена, че близки хора си завиждат. Няма как да ти завиждат хора, които не са ти близки, не знаят как живееш и не са в течение с битието ти....
Няма от какво да се страхуваш, помисли си какво ти носи и какво ти отнема общуването с тези хора и се дистанцирай.
Съхрани спокойствието на себе си и семейството си. Те да се самоизяждат, не ги мисли
Виж целия пост
# 12
Разочарованието идва от очакването. Наивно е да смяташ, че някой страничен чистосърдечно ще се радва на твоите успехи.  Завистта, разбира се в различни количества и проявления, се среща сигурно във всеки индивид. Когато е прекалена, дистанциране и готово.
Виж целия пост
# 13
Никога не съм можела да разбера как точно се проявява завистта, как я усещате?  Как стигате до извода "тоя ми завижда"?
Виж целия пост
# 14
Вместо отговор ще ти задам два въпроса: Какво толкова страшно има в завистта? И, ти защо не им завиждаш?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия