Преди време размножих копия на "Форест Гъмп" и го занесох в училище. Не помага...
Виж целия пост
Наистина за мен е важно.
- Публикувана: 29 септ. 2009, 17:43 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2009, 06:50 ч.
# 16
29 септ. 2009, 19:55 ч.
А може би подхода не е "Ние сме различни, приемете ни, но не ни съжалявайте и се дръжте нормално".
Възможно ли е, като носиш Форест Гъмп вместо да изпишеш вежди да избодеш очи?
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
Виж целия пост
Възможно ли е, като носиш Форест Гъмп вместо да изпишеш вежди да избодеш очи?
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
# 17
29 септ. 2009, 20:10 ч.
(ПО повод написаното от Бижу) : Тук много често нашите ученици, които имат желание, получават време в часа, за да разкажат на съучениците за даден физически, психически проблем. В ниските класове родители го правят. По отзиви: има голям напредък във възприемането.
Първото нещо, което ми казаха за един мой ученик беше, че има заболяване (психическо). Бях се стреснала как ще се справя, но сега имаме прекрасни отношения и дори забравям какво му е ( той ми припомня с поведението си по отношение на работата
). Имам друг ,който няма диагноза и си признавам, че ми е доста трудно с него. Уча се да общувам с него, но желанието трябва да е двустранно, а за съжаление, той мрази всички жени, които искат да му кажат какво да прави и правят за него (омраза към майката). 
Виж целия пост
Първото нещо, което ми казаха за един мой ученик беше, че има заболяване (психическо). Бях се стреснала как ще се справя, но сега имаме прекрасни отношения и дори забравям какво му е ( той ми припомня с поведението си по отношение на работата
). Имам друг ,който няма диагноза и си признавам, че ми е доста трудно с него. Уча се да общувам с него, но желанието трябва да е двустранно, а за съжаление, той мрази всички жени, които искат да му кажат какво да прави и правят за него (омраза към майката).
# 18
29 септ. 2009, 20:37 ч.
10 cent's , ако ги няма родителите става още по страшно .В мое присьствие си позволяват да удрят детето ми и то само ,защото не може да говори.Ако е само навьн ще го направят на нищо.И мойто дете на прьв поглед не си личи ,че има проблем ,но когато започне да крещи вече всички знаят.Единици са децата ,които разбират. Не знам ,защото просто са добри деца или защото някой им е разяснил нещата .Ами аз бях потресена от една жена навьн в нашия квартал живее.Тя когато разбра че детето ми има проблем си взе нейното което играеше до мойто защото я е страх да не се зарази.Жена с две висши образования .Има и друго понякога се налага да се обяснява на хората за проблемите на децата ни .Защото ако дете аутист примерно попадне сред другите ,те трябва да знаят как да се дьржат с него,те са по странни.Понякога се налага да кажеш- аз сьм различен.
Виж целия пост
# 19
29 септ. 2009, 20:52 ч.
Според мен всяко дете е добро, когато дойде на тоя свят. Въпросът е какво правят/не правят след това родителите...
Думи нямам...
Бижу, не съм казала, че ви съжалявам. Казах, че съжалявам, задето именно вие сте в преходния период. 20 години? Че кой в БГ е говорил за реалността на хората с увреждания през тези 20 години? "Сблъсък" направиха кампания. Народното събрание сложи рампа. Стига бе, никой не говори за това. Или аз не съм запозната? Признавам, следя само вечерните новини...
Виж целия пост
Единици са децата ,които разбират. Не знам ,защото просто са добри деца или защото някой им е разяснил нещата
взе нейното което играеше до мойто защото я е страх да не се зарази
Бижу, не съм казала, че ви съжалявам. Казах, че съжалявам, задето именно вие сте в преходния период. 20 години? Че кой в БГ е говорил за реалността на хората с увреждания през тези 20 години? "Сблъсък" направиха кампания. Народното събрание сложи рампа. Стига бе, никой не говори за това. Или аз не съм запозната? Признавам, следя само вечерните новини...
# 20
29 септ. 2009, 21:04 ч.
Така е! Моят син например ще е любопитен защо това дете ( или този човек ) изглежда така и пр... След като вече му е обяснено той заключва: " Все пак нищо от това не ми пречи да играя с него нали? " не е делил различните деца - дори се учудвам как лесно общува с тях !
Темата си е БАШ за ТУК
10cent's
, много добре казано !Именно , че на децата им прави впчатление , макар че не винаги е така ... случката е прясна с детето ми , когато се видяхме с близка моя приятелка с детенце хипофизно джудже : " мамо , защо това дете е на 3 г а изглежда бебе - да не си сбъркала възрастта? "
в случая бях длъжна да му обясня , че детето няма много да порасне и винаги ще е дребничко А той махна с ръка и каза .... " да ама е много е сладка" Той не вижда проблем, но вижда различия ... Именно тук мисля че родителя трябва правилно да обясни а не да насажда норма на толеранс .... И как да се измери тази норма ?
Виж целия пост
10 cent's , ако ги няма родителите става още по страшно .В мое присьствие си позволяват да удрят детето ми и то само ,защото не може да говори.Ако е само навьн ще го направят на нищо.И мойто дете на прьв поглед не си личи ,че има проблем ,но когато започне да крещи вече всички знаят.Единици са децата ,които разбират. Не знам ,защото просто са добри деца или защото някой им е разяснил нещата .Ами аз бях потресена от една жена навьн в нашия квартал живее.Тя когато разбра че детето ми има проблем си взе нейното което играеше до мойто защото я е страх да не се зарази.Жена с две висши образования .Има и друго понякога се налага да се обяснява на хората за проблемите на децата ни .Защото ако дете аутист примерно попадне сред другите ,те трябва да знаят как да се дьржат с него,те са по странни.Понякога се налага да кажеш- аз сьм различен.
Темата си е БАШ за ТУК
10cent's
, много добре казано !
А може би подхода не е "Ние сме различни, приемете ни, но не ни съжалявайте и се дръжте нормално".
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
в случая бях длъжна да му обясня , че детето няма много да порасне и винаги ще е дребничко А той махна с ръка и каза .... " да ама е много е сладка" Той не вижда проблем, но вижда различия ... Именно тук мисля че родителя трябва правилно да обясни а не да насажда норма на толеранс .... И как да се измери тази норма ?
# 21
29 септ. 2009, 21:05 ч.
Аз съм кръсница на такова дете...вече на 25,а майка му ми е най-добрата ми приятелка,израстнал е пред мен и не обръщаме внимание на болеста .На всичко отгоре живея в Момин проход а тук има санаториум за деца с ДЦП и е пълно с такива от цяла България.Сина ми е на 4г. и постоянно по кафетата сме с такива деца,но майките им говорят с нас открито за заболяването на децата сии нямаме никъкъв проблем с контактите мужду децата ни.....та те седят с месеци тук!!!!Случвало се е синът ми да ме пита защо са на колички и му казвам ,че ги болят крачетата.Но в общи линии той израстна с такива деца и нямаме проблем.
Виж целия пост
# 22
29 септ. 2009, 21:13 ч.
Моля Ви.Темата е тук защото е тема която според мен има обществено значение.
Преди два месеца беба получи гърч,на земята не съм била тогава,полудях докато излязат резултатите.Точно тогава и бяхме на този преглед.От тогава все мисля за това,че никой не е застрахован.Че и ние може би щяхме да бъдем на тяхното място.И тогава щях да продължа с подкрепата на точно тези хора,дето пишат в Деца с увреждания.Дълго обмислях темата и сега още се вълнувам.Не мога да помогна с друго освен с това да науча децата си да се държат нормално и да помагат доколкото могат.Трудно е но заедно можем.
Големия син е с очила ,като беше малък закривахме по едно око,изглеждаше странно.Как ли не са го наричали,дори децата му ги чупеха да видят дали може да се движи без тях.Беше трудно,но детето порасна и вече не се влияе.
Трябва ли да стане, за да се обърне внимание.
Виж целия пост
Преди два месеца беба получи гърч,на земята не съм била тогава,полудях докато излязат резултатите.Точно тогава и бяхме на този преглед.От тогава все мисля за това,че никой не е застрахован.Че и ние може би щяхме да бъдем на тяхното място.И тогава щях да продължа с подкрепата на точно тези хора,дето пишат в Деца с увреждания.Дълго обмислях темата и сега още се вълнувам.Не мога да помогна с друго освен с това да науча децата си да се държат нормално и да помагат доколкото могат.Трудно е но заедно можем.
Големия син е с очила ,като беше малък закривахме по едно око,изглеждаше странно.Как ли не са го наричали,дори децата му ги чупеха да видят дали може да се движи без тях.Беше трудно,но детето порасна и вече не се влияе.
Трябва ли да стане, за да се обърне внимание.
# 23
29 септ. 2009, 21:14 ч.
А как именно според твоите представи за това? Нали в споровете се ражда истината. Кажи ти как, като майка на нормално дете, как, ама наистина как би се държала с нашите ненормални деца? Защото хората не го казват, но аз усещам и знам, че мислят така и никой да не се опитва да ме убеждава в обратното!
Неравностойни са позициите по много причини.
Репликата ми беше по принцип, не се засягай! 
Виж целия пост
А може би подхода не е "Ние сме различни, приемете ни, но не ни съжалявайте и се дръжте нормално".
Възможно ли е, като носиш Форест Гъмп вместо да изпишеш вежди да избодеш очи?
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
Възможно ли е, като носиш Форест Гъмп вместо да изпишеш вежди да избодеш очи?
Подавайки объркано послание не пречиш ли, вместо да помогнеш в отношението към детето с увреждане. И обратно, налагането от страна на родителите на 'нормални' деца на някакви норми на толерантност не им ли фиксира вниманието повече в/у различията ..
Аз съм сигурна, че ако ги няма родителите , децата ще намерят много правилен път на поведение, който току виж ни изненадал ...
Тази тема " Кажете КАк да ви помогнем", не означава ли, че Имате нужда от помощ? И това не означава ли априори неравностойни позиции ...
Просто си разсъждавам, не знам дали е правилно.
Неравностойни са позициите по много причини.
Бижу, не съм казала, че ви съжалявам.
# 24
29 септ. 2009, 21:21 ч.
stels-bels, съвсем принципно мисля по темата - според мен има разлика в това да обясниш на детето си защо някой е различен и да му налагаш норми на поведение към различните хора, като в случая визирам например поведения в стил " то мамо е болно, затова не може да ходи и ти трябва да си много внимателно с него". Всмисъл, увреждането на един човек може да се обясни, както може да се обясни защо някой е дебел, а друг слаб или защо някой е чернокож, а друг бял и толкоз. Да провокираш детето си да приеме Иванчо в компанията, поради причината, че е с увреждане не ми се струва правилно, а и изчезва елемента на равнопрвност. И не мисля, че на дете с увреждане му е по-трудно отколкото например на пълно дете, да бъде прието в един клас/общност. В крайна сметка децата намират начин да се приемат ( не от всички, разбира се, кой е приет от всички!), а 'различните' деца развиват разни умения през този път на намиране на себе си сред 'нормалните', които после в живота ( вярвам) ще са много полезни и дори могат да се окажат предимство. Отново, не знам дали съм права, просто мисля на 'глас'.
С две думи, аз не мисля, че трябва да се обръща внимание, освен обяснение ( защо някой е такъв, какъвто е) и охраняване на безопастността. За другото децата ще се погрижат.
Виж целия пост
С две думи, аз не мисля, че трябва да се обръща внимание, освен обяснение ( защо някой е такъв, какъвто е) и охраняване на безопастността. За другото децата ще се погрижат.
# 25
29 септ. 2009, 21:38 ч.
Бижу, докато съм писала, си писала. 
не целя спор, просто си говорим, не мисля, че моята позиция е правилната, но забелязвам едно циклене по отношение на 'приемането на различните деца" и явно това, че не са приети с досегашните методи и начини на мислене няма да се промени.
Ето ти една провокация - хората не са длъжни да приемат детето ти.
Животът е такъв - има безкрайно много хора по улиците, хора, които ме гледат, как ми се е очертал задника и сигурно си казват " оле, тая как се е изоставила, тц, тц, тц", или коментари на плажа, но това не ми пречи да си функционирам чудесно и да се радвам на вълните.
Миналата година до мен в самолета за Тайланд пътуваше дете с ДЦП.
Ами гледаха го. Няма как да не го гледат, всички се чудехме и маехме как са се наели тези родители на това пътуване, дори си го споделихме. Малко или много човек премисля това, което вижда, преценява го, и да, чука на дърво. Естествено е. Важното е, не какво мислим 'ние' и как гледаме 'ние', а това че това детенце беше на плаж,не се лиши от разходки, от вечери в ресторант и прекара чудна ваканция. Просто живее активно и чрез това създава нормалността.
Виж целия пост
не целя спор, просто си говорим, не мисля, че моята позиция е правилната, но забелязвам едно циклене по отношение на 'приемането на различните деца" и явно това, че не са приети с досегашните методи и начини на мислене няма да се промени.
Ето ти една провокация - хората не са длъжни да приемат детето ти.
Животът е такъв - има безкрайно много хора по улиците, хора, които ме гледат, как ми се е очертал задника и сигурно си казват " оле, тая как се е изоставила, тц, тц, тц", или коментари на плажа, но това не ми пречи да си функционирам чудесно и да се радвам на вълните.
Миналата година до мен в самолета за Тайланд пътуваше дете с ДЦП.
Ами гледаха го. Няма как да не го гледат, всички се чудехме и маехме как са се наели тези родители на това пътуване, дори си го споделихме. Малко или много човек премисля това, което вижда, преценява го, и да, чука на дърво. Естествено е. Важното е, не какво мислим 'ние' и как гледаме 'ние', а това че това детенце беше на плаж,не се лиши от разходки, от вечери в ресторант и прекара чудна ваканция. Просто живее активно и чрез това създава нормалността.
# 26
29 септ. 2009, 21:42 ч.
Не бе, жена и аз не споря. Наспорих се днес 
Имах предвид, че като говорим, разнищваме, обсъждаме, все от някъде ще изскочи истината. Наистина, на нас с особените деца, ни е важно и нужно да знаем вие пък какво очаквате от нас!
Сега ще те дочета.
Веднага се допълвам!
Да, добре, съгласна съм! Така е! Но! Защо го тормозят като не го приемат? Защо не го оставят да си съществува спокойно? Защо им пречи, че заема част от пространството, което е за всички? Защо му се подиграват? Ето и на теб провокация. Обясни ми! Той обаче не е като мен, да оголи зъби и да ръмжи, да хапе, защото душата му е такава, че не може да направи нищо. Свива се в ъгъла, мъчно му е, не иска да излиза от дома, контактува с много по-малки от него, защото по-малките деца са по-малко жестоки.
Виж целия пост
...не целя спор, просто си говорим...
Наспорих се днес Имах предвид, че като говорим, разнищваме, обсъждаме, все от някъде ще изскочи истината. Наистина, на нас с особените деца, ни е важно и нужно да знаем вие пък какво очаквате от нас! Сега ще те дочета.
Веднага се допълвам!
Ето ти една провокация - хората не са длъжни да приемат детето ти.
Но! Защо го тормозят като не го приемат? Защо не го оставят да си съществува спокойно? Защо им пречи, че заема част от пространството, което е за всички? Защо му се подиграват? Ето и на теб провокация. Обясни ми! Той обаче не е като мен, да оголи зъби и да ръмжи, да хапе, защото душата му е такава, че не може да направи нищо. Свива се в ъгъла, мъчно му е, не иска да излиза от дома, контактува с много по-малки от него, защото по-малките деца са по-малко жестоки.
# 27
29 септ. 2009, 21:44 ч.
Това пак зависи от начина, по който децата с нормално тегло и без увреждания са били възпитани. Защото е много по-висок процентът на пълни или затлъстели деца/възрастни, отколкото на тези с увреждания.
Ако родителят говори за хората с увреждания с различен тон, в който се усеща съжаление, презрение или присмех, децата веднага ще усетят това и ще започнат да подражават. В този смисъл съм съгласна с теб, че наличието на хора с увреждания трябва първо да се приеме като даденост от родителите и това възприятие да бъде предадено на децата като факт. Без украса и емоционално натоварване.
Виж целия пост
не мисля, че на дете с увреждане му е по-трудно отколкото например на пълно дете, да бъде прието в един клас/общност.
Ако родителят говори за хората с увреждания с различен тон, в който се усеща съжаление, презрение или присмех, децата веднага ще усетят това и ще започнат да подражават. В този смисъл съм съгласна с теб, че наличието на хора с увреждания трябва първо да се приеме като даденост от родителите и това възприятие да бъде предадено на децата като факт. Без украса и емоционално натоварване.
# 28
29 септ. 2009, 21:54 ч.
Че как иначе? Синът на кумовете ми е с ДЦП, квадрипареза и засегнат говор, иначе всичко разбира. Навсякъде беше с нас на морето, има мнение по всички въпроси, ние го разбираме и се съобразяваме с него, държим се с него като с един от нас. Хората ни се чудят защо говорим като с някой от нас с момче, което изглежда неразбиращо в техните очи. А че това дете, което изглежда така(и това, което виждаш е най-доброто, което може да се види, цялата истина е много зле(във физическо измерение) на вид) разбира всичко, дори и тях с тяхното недоумение. Работи с компютър и прекарва по няколко часа дневно сам у дома, защото родителите му трябва да работят, за да имат средства за ежеседмичната рехабилитация и други такива, да не изпадам в подробности. Защо той приема другите хора, а те не могат да приемат него в ресторанта, например, защото пиейки той е по-шумен от другите хора и ходи непрекъснато с лигавник, защото е необходимо. Представи си това дете в дом, в какво състояние щеше да е според теб? Въобще щеше ли да доживее своите 19 години? Затова тези хора, родители на такива деца имат нуждата от малко повече толерантност, защото я заслужават! Говоря за родителите на деца с физически недъзи, слепи със средни и тежки ментални нарушения. Моето дете е бял кахър в сравнение с това.
Виж целия пост
... това че това детенце беше на плаж,не се лиши от разходки, от вечери в ресторант и прекара чудна ваканция. Просто живее активно и чрез това създава нормалността.
# 29
29 септ. 2009, 22:08 ч.
1. Защото са прости и
2. Този проблем не е само на твоето дете, Бижу.Това се опитвам да ти обясня. Да си дебел, висок, нисък, да имаш пъпки, да си с очила, да пееш в хор, или да свириш на цигулка , да имаш розоцеа, да не можеш да прескочиш овцата, да си последен в кроса, да нямаш последния модел раница и какво ли още не са малка част от поводите децата да са жестоки, да тормозят,да не приемат и да се подиграват.
Просто ако можеш ( лесно е да се каже, разбирам го
) се абстрахирай от увреждането като причина за всички неща, които се случват/или не на детето.
Все има някой на площадката/градината/класа, който да се усмихне, който да е добър и да подаде ръка. Така се почва ...
Виж целия пост
Но! Защо го тормозят като не го приемат? Защо не го оставят да си съществува спокойно? Защо им пречи, че заема част от пространството, което е за всички? Защо му се подиграват? Ето и на теб провокация. Обясни ми!
1. Защото са прости и
2. Този проблем не е само на твоето дете, Бижу.Това се опитвам да ти обясня. Да си дебел, висок, нисък, да имаш пъпки, да си с очила, да пееш в хор, или да свириш на цигулка , да имаш розоцеа, да не можеш да прескочиш овцата, да си последен в кроса, да нямаш последния модел раница и какво ли още не са малка част от поводите децата да са жестоки, да тормозят,да не приемат и да се подиграват.
Просто ако можеш ( лесно е да се каже, разбирам го
) се абстрахирай от увреждането като причина за всички неща, които се случват/или не на детето. Все има някой на площадката/градината/класа, който да се усмихне, който да е добър и да подаде ръка. Така се почва ...
Препоръчани теми