). Имам друг ,който няма диагноза и си признавам, че ми е доста трудно с него. Уча се да общувам с него, но желанието трябва да е двустранно, а за съжаление, той мрази всички жени, които искат да му кажат какво да прави и правят за него (омраза към майката). 


Наспорих се днес
Но! Защо го тормозят като не го приемат? Защо не го оставят да си съществува спокойно? Защо им пречи, че заема част от пространството, което е за всички? Защо му се подиграват? Ето и на теб провокация. Обясни ми! Той обаче не е като мен, да оголи зъби и да ръмжи, да хапе, защото душата му е такава, че не може да направи нищо. Свива се в ъгъла, мъчно му е, не иска да излиза от дома, контактува с много по-малки от него, защото по-малките деца са по-малко жестоки. Препоръчани теми