Наистина за мен е важно.

  • 6 231
  • 76
# 45
работила съм с деца с увреден слух, много от тях са може ли да се справят и в масово училище или градина с малко помощ от учителя и много работа в къщи. Говорила съм с родителите им, но повечето са изплашени не защото децата им няма да се справят, а защото няма да бъдат приети. Страх да не бъдат наранени.

Този страх пречи много. Може би и родителите в случая на авторката ги е било страх. Родителите на такива деца са свръхчувствителни.  Тук се изприказваха доста общи приказки, но само 10 цента ме накара да се замисля.
Виж целия пост
# 46
Реза и Мирама, ако не греша Сън в лятна нощ се обръща към родителите на деца с увреждания точно защото тези родители знаят достатъчно за проблема...

Кое те кара да мислиш, че тези хора не излизат от онзи форум, не знам. Simple Smile
За протокола - аз също имам дете с увреждане, а и общувам с доста такива хора и именно затова твърдя, че единственото добро отношение е нормалното.
Без излишно съчуствие, без много въпроси.

Оттам нататък, каква ще бъде конкретната реакция на съответния родител зависи единствено от него.
В този ред на мисли, ако човека е дръпнат и не обича да му пипат детето, редно е просто да го оставите на спокойствие без да се чудите къде грешите вие.
Виж целия пост
# 47
Дано успея да я възпитам да се отнася еднакво и да не дели хората Praynig
Мисля, че успявам, нямаме постоянни контакти с такива дечица, но напоследък в нашия парк има едно момиченце с Даун и си играят много, Йони много я харесва и дори не ме е питала защо е по-различна  Grinning
Мисля, че колкото повече възрастни ио деца се отнасят " човешки" към дечицата с увреждане родителите им ще се чувстват много по-добре, но наистина вероятно са свикнали с негативното отношение и затова са реагирали така Hug Praynig
Виж целия пост
# 48
И друг път съм писала по подобна тема - според мен хората не са чак такива чудовища като даденост.
Обаче липсата на информация, липсата на възможност да си представят, че са на мястото на другия, ги превръща в такива.
И не знам дали съм права, обаче смятам, че промяната трябва да започне "отгоре", с целенасочена държавна политика за реална интеграция.
Едва когато хората с увреждания станат част от ежедневието ни, чак тогава ще започнат да се променят нещата.
Защото смятам, че тези хора нямат необходимост от драматични прояви на благородство и състрадание, а от простичко нормално човешко отношение.
Виж целия пост
# 49
Едва когато хората с увреждания станат част от ежедневието ни, чак тогава ще започнат да се променят нещата.
Защото смятам, че тези хора нямат необходимост от драматични прояви на благородство и състрадание, а от простичко нормално човешко отношение.
Те СА част от ежедневието ви, но е по-удобно да стоят скрити, за да не дразнят очите на нормалните. малко ли са другите проблеми на хората, за да отделят емоции, за да изразяват състрадание и съпричастност. Помните ли онзи квартал, който се вдигна на стачка против дома за деца с физически недъзи, който искаха да настанят при тях? Щели да ги разстройват като ги гледат по цял ден... ooooh!
Да, така е за отношението, но се оказва, че то е най-дефицитното нещо в общуването между хората.
Виж целия пост
# 50
Бижу, май само в нашата "мила държавица" са скрити. За жалост.
Виж целия пост
# 51
Преди 15г в квартала кьдето живеех направиха една детска градина на  центьр за хора с увреждания.Градината е между три блока разположена .Всички живеещи от тези блокове се вдигнаха да протестират .Сьбираха подписки и какво ли не още.Щели да пречат ,да викат и нямало да могат да си живеят спокойно гражданите.Направиха центьра и се оказа ,че няма нищо такова.Сутрин се вижда как родителите ги водят и после идват да си ги вземат.Излизат навьн в двора и се занимават и всичко си е много спокойно.Незнам какви са тези хора ,които постоянно мрьнкат .Ако човек с увреждания е сред тях пречи,ако е в специализирано заведение пак пречи.Кьде трябва да отидат се питам за да са спокойни всички.
Виж целия пост
# 52
Децата са по-интуитивни от възрастните. Факт е. Успяват да намерят общ език с други деца без да обръщат внимание на повърхността.
Имам контакт със семейство с детенце със СД. Не знам как, но това дете ме кара да се зареждам положително, когато го видя. Винаги е готово да дойде при мен, да се гушне ... Просто родителите му в случая не го третират като различно. Излиза заедно с по-малкото си братче и го гледа (това откакто се е родило малкото). Играе си с него сега и без да има непосредствено някой от семейството.
Вчера бях свидетел на друго отношение. От близките на друго дете с Даун. В градинката ни искаше да разхожда количката с тяхното бебенце. Семейният съвет реши да не го прави.
Процесът е двустранен. И едните (които са свикнали и очакват сякаш отношение като към различен), и другите трябва да вървят един към друг, а не успоредно. Децата го могат и им е лесно. На нас, възрастните ни трябва обаче повече. На някои възрастни и с трансплантация на мозък няма да им се получи обаче. Родили са те безчувствени и прости до мозъка на костите си. С такива никак не ми е важно, ако пропусна съществуването им.  (Случката - вървят детенце с някакъв тъпанар на найста степен. Детето вижда помощното училище и радостно обяснява, че това е неговото училище. Подскача щастливо. Онзи дебил, не бе тате, не е твоето. Това е лудото училище. Момиченцето продължава да си настоява, че не е лудо училище. Може би след няколко дни или седмици и то ще попие от баща си тази "мъдрост" и невидим интелектуален потенциал. Жалко. Tired)    
Виж целия пост
# 53
В главата на моего дете няма разлика между нея и дете с Даун например, или дете в количка - ако аз започна да й обяснявам как да се държи с дете, с което тя знае как да се държи - както с всяко друго - не натрапвам ли ненужни разбирания за различия? Не сме ли ние тези, които правим нещата прекалено сложни, опитвайки се да демонстрираме колко сме толератни или отворени?
Виж целия пост
# 54
Те СА част от ежедневието ви, но е по-удобно да стоят скрити, за да не дразнят очите на нормалните. малко ли са другите проблеми на хората, за да отделят емоции, за да изразяват състрадание и съпричастност. Помните ли онзи квартал, който се вдигна на стачка против дома за деца с физически недъзи, който искаха да настанят при тях? Щели да ги разстройват като ги гледат по цял ден... ooooh!
Да, така е за отношението, но се оказва, че то е най-дефицитното нещо в общуването между хората.

Бижу, обидена и огорчена си. Искаш ли състрадание и съпричастност? Каза, че не.  Децата са различни, не виждам смисъл да се правим, че не са. Как да се държим? В класа на детето ми имаше различно дете. Всичко беше добре, но... децата играят, тичат, бутнали го и то си счупило крака. Последва нещо страшно - родителски срещи, майката искаше да ни съди. Какво да обясня на детето си? Моите деца са нормални - бити са, наранявани са. И мен ме боли.  
Виж целия пост
# 55
Реза и Мирама, ако не греша Сън в лятна нощ се обръща към родителите на деца с увреждания точно защото тези родители знаят достатъчно за проблема...

Кое те кара да мислиш, че тези хора не излизат от онзи форум, не знам. Simple Smile
За протокола - аз също имам дете с увреждане, а и общувам с доста такива хора и именно затова твърдя, че единственото добро отношение е нормалното.
Без излишно съчуствие, без много въпроси.

Оттам нататък, каква ще бъде конкретната реакция на съответния родител зависи единствено от него.
В този ред на мисли, ако човека е дръпнат и не обича да му пипат детето, редно е просто да го оставите на спокойствие без да се чудите къде грешите вие.
Разбира се аз няма да настоявам,но как да обясня на детето си ,което иска да си играе,че не може да го прави защото родителите на другото дете не желаят?Какви думи да употребя?Как да обясня,че е отхвърлена защото е направила това, което съм я учила а именно да бъде дружелюбна.Значи пак родителите пречим.Аз в този случай се свих като пребита защото си помислих,че с реакцията на мен и моето дете сме ги обидили,а решително не сме искали.Думите ми са гръмки ,но наистина така се почувствах.Защо не трябва да говорим за това ,не мога да разбера.Нали всички се движим в това общество и се учим едни от други.както си го изградим,така и ще живеем.Всички общо.
Едва когато хората с увреждания станат част от ежедневието ни, чак тогава ще започнат да се променят нещата.
Защото смятам, че тези хора нямат необходимост от драматични прояви на благородство и състрадание, а от простичко нормално човешко отношение.
Те СА част от ежедневието ви, но е по-удобно да стоят скрити, за да не дразнят очите на нормалните. малко ли са другите проблеми на хората, за да отделят емоции, за да изразяват състрадание и съпричастност. Помните ли онзи квартал, който се вдигна на стачка против дома за деца с физически недъзи, който искаха да настанят при тях? Щели да ги разстройват като ги гледат по цял ден... ooooh!
Да, така е за отношението, но се оказва, че то е най-дефицитното нещо в общуването между хората.
Трябва да се учим,да живеем заедно.Колкото и да е трудно,трябва.Че след нас,остават моите и вашите деца и както ги възпитаме така и ще живеят.Пак моля да бъда правилно разбрана.Не желая да ровя стари рани и да се искарвам егати загрижената гражданка с клюкарски намерения.
Виж целия пост
# 56
Ако човек с увреждания е сред тях пречи,ако е в специализирано заведение пак пречи.Кьде трябва да отидат се питам за да са спокойни всички.
Нали си чела какво са правели в древен Рим с недъгавите?... Това ще ги устройва точно, каквото и да разправят.
Виж целия пост
# 57
Ако човек с увреждания е сред тях пречи,ако е в специализирано заведение пак пречи.Кьде трябва да отидат се питам за да са спокойни всички.
Нали си чела какво са правели в древен Рим с недъгавите?... Това ще ги устройва точно, каквото и да разправят.
Недей така, моля те  Rolling Eyes
Всеки здравомислещ човек си дава сметка, че не е застрахован самият той или някой близък, или детето му да се превърне в "човек с увреждания".
Виж целия пост
# 58
Сьн в лятна нощ,постьпила си правилно .На мен щеше да ми бьде приятно някой да се заинтересува от мен и детето ми и то не от любопитство какво му има.Явно родителите са патили много и ги е страх или може да са просто такива дрьпнати,което е лошо за тях.
Виж целия пост
# 59

Разбира се аз няма да настоявам,но как да обясня на детето си ,което иска да си играе,че не може да го прави защото родителите на другото дете не желаят?Какви думи да употребя?

Просто кажи на твоето дете, че не всички хора обичат да си общуват много с другите.
Това също е нещо, към което трябва да се проявява разбиране и е добре децата да го знаят и приемат за нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия