Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Честито Roroana и от мен! Важното е, че бебо е жив и здрав, не се тормози с мисли дали е бил готов!
Zozima, за съжаление не съм в Сф, затова и имам такъв проблем с намиране на лекар, който да ме подкрепи за VBAC. Книжката е доста тъничка, така че ако искаш ми прати мейл и ще ти я сканирам.

Roroana, честит ти син! Да расте здрав и обичан, и да има едно прекрасно и безгрижно детство!     
Разбирам те, колко ти е мъчно (това ми е и моята най-голяма болка за първото ми детенце), за съжаление това няма как да го промениш, но съм сигурна, че ще успееш да го компенсираш с многото обич, на която си способна!  А и наистина, най-важното е, че сте здрави! 
Благодаря ти за милите пожелания!   

Рори, честито момченце!  Да е живо и здраво и много щастливо детенце!
Съжалявам за случилото се, но не забравяй, че децата са силни и ако виждат безграничната любов на родителите си, успяват да превъзмогнат много неща. Гушкай малкото момченце и се опитай да приемеш нещата по начин, който е подходящ за теб. Кърменето също може да компенсира донякъде негативите от раждането и за двама ви.
А ние сме тук, ако искаш да споделиш каквото и да е и ако имаш нужда от подкрепа и разбиране.
Прегръщам те силно и пращам много усмивки на малкото човече! 

  Пожелавам успех на всички майки решили да раждат нормално след секицио.
  За съжаление при мен отново не се получи, но успях да постигна повечето от това което желаех. Нормално започнало раждане и почти пълно разкритие.
  Да започна отначало. Винаги съм била за нормалното раждане, но и двете ми приключиха със секцио. Първата ми бременност беше с близнаци, но се бях разбрала с лекарката за нормално раждане. За съжаление първата близначка се завъртя седалщино и тъй като сестра и я притискаше отгоре, така и не се завъртя нормално. При първи близнак седалищно лекарите не рискуват нормално раждане. Разбрахме се обаче за мнооого късна дата за планово секцио, целта ми беше поне раждането да започне нормално. Изтекоха ми водите и ме приеха с 4 см разкритие и чести контракции. Незнам с какво разкритие бях вече в операционната, но малките се родиха по 2,5 кг всяка, добре развити и ококорени 
   След две години отново забременях, този път с едно бебче. Един от първите ми въпроси на консултацията към лекарката ми, беше какво мисли за нормално раждане след секцио. Тя каза че няма нищо против и никакъв проблем при условие че е минало достатъчно време и предния път причината е било седалищното предлежание. Сподели че дори да е седалищно може да се обърна по време на контракции и се разбрахме да не планираме секцио изобщо. Единственото което спомена е че е добре бебето да не е много голяма, защото не съм от най-едрите. За съжаление последния месец се оказа че бебка не е много малка роди се 3,750 грама.
    И така точно на термина ми отново ми изтекоха водите. Нямах контракции, когато след два часа тръгнахме към болницата изведнъж бяха вече на 5 минути, приеха ме отново с 4 см разкритие. Лекаря който ме прие ме остави за нормално единствено защото се бях разбрала с моята лекарка да опитаме, но според него бебето е голямо и няма да стане. Е час след приемането когато моята лекарка дойде в болницата, аз вече бях с контракции под минута, без системи, признавам че си болеше, бях с 9 см разкритие, а бебето беше изцяло горе. Корема ми ниско долу ставаше напълно плосък. Докторката ми доспука водите за да помогне на бебка да слезе но нищо не се получи. Разбира се всички се притесняваха и от руптура, въпреки че бяха минали три години почти. Мнението на моята и на останалите лекари отново беше че няма да стане и аз се съгласих отново на спешно секцио. Мисля че можеше и да родя нормално, но наистина не ми се поемаше този риск и за мен и за бебка. Отново бях постигнала повечото от това което исках, бебето само беше решило кога да се ражда, а именно когато е готово и на термин. Всички процеси, химични и други включително контракциите бяха преминали. Аз бях реално с почти пълно разкритие...  Най-много страдах, че отново не можех да съм веднага с нея, но по-малко от 24 часа след раждането бях заедно в стая с малката. Тя се роди  в 7 вечерта, а се преместихме с нея по обяд на следващия ден.
   Пожелавам повече успех и нормални раждания на всички останали. Ако един ден се решим и на четвърто бебенце мисля че отново ще пробвам 

Aila  , а дадоха ли ти някакво обяснение защо бебето не слизаше при пълно разкритие и толкова често контракции?

  Еми точно в този момент нямахме много време за обяснение, а и доста си ме болеше.. Лекарката ми спомена, че матката ми ставала нещо като пясъчен часовник, тоест като прищипана в средата и това пречело, а бебето беше в горната част. Тя ми беше и казала преди това че ако е докъм 3 кг малката може и да стане, но иначе се притеснява, че няма да се получи. Не успях да разбера дали този пясъчен чесовник е свързан с цикатрикса от предишното секцио. Попита ме дали ме боли при разреза, но аз успях да и отговоря само че ме боли навсякъде. Към края си усещах и напъни дори и както споменах бях с почти пълно, може би накрая и пълно разкритие, но това изобщо не попречи на секциото, защото бебека не беше слязла надолу. Цялата бременност си я носех изключително високо..., и така си и остана.. Обяснението беше заради голямото бебе мисля и странния начин по който изглежда и контрахира матката...

Айла, съжалявам за секциото ти и не е хубаво да се бърка в раната, но ми се иска да уточня нещо. Нека някой ме поправи, ако греша, но напъни се усещат, когато бебето застане на изхода, защото притиска плексуса на Фъргюсън, затова желанието за напъни се наричат рефлекс на Фъргюсън. С една дума, бебето не може да е високо и да имаш напъни. Възможно ли е да са те излъгали, че е високо или ти да не си разбрала нещо...

  Не за високо не са ме излъгали защото наистина и аз си виждах корема, бебка беше над  пъпа ми една огромна топка, а ниско долу ставаше напълно плосък корема ми. Нямаше смисъл от пришпорване за секцио, ако нямаше нужда просто защото аз вече бях с пълно разкритие, което получих за около час, без системи. По-скоро може да не са били напъни, защото не бяха неудържимо желание за напъване както се описва, но и с тези контракции под минута не бях сигурна в нищо. Когато ме приеха ми направиха клизма, след което ме вързаха за тоновете. Когато свърши записа след 20 минути ги помолих да ме пуснат да се разхождам. Дори ходих отново до тоалетната защото имах чувството че още ми се ходи, но нищо не постигнах, именно затова споменах и желанието за напъни. Малко по-удобно ми беше докато се разхождах, но дойде моята лекарка и ме помоли да легна за да ме прегледа отново. Тогава ми и доспука мехура, въпреки че огромно количество води вече бяха изтекли, оттам нещата се развиха много бързо..
    Аз не се чувствам наранена, така че няма проблем да го коментирам. Може би след няколко часа можеше и да успея да родя нормално, но наистина не ми се рискуваше, особено заради бебка... Контракциите боляха доста и бяха доста начесто, само мога да кажа, че анестезиолога имаше време да ме намаже между  контракциите, изчака контракцията да спре, вкара иглата и тъкмо започна следващата контракция, той ме помоли още секунда да не мърдам и упойката вече ме хвана... Когато отида на профилактичен преглед на годинка ще разпитам отново лекарката ми, кое точно наложи секциото, въпреки че основното беше голямо бебе, което не слиза при изтекли води и почти пълно разкритие с опасения за евентуална руптура и стягане на матката с пръстен посредата...
   

Така ли изглеждаше коремът ти горе-долу:

   Не доста по плосък отдолу почти както когато не съм бременна, а аз съм 45 кг. Както казах нямаше нужда да връщат бебето или някакъв риск за него по време на секциото, просто защото не беше тръгнала да слиза надолу. Отново пиша, че наистина смятам, че сигурно можеше да се роди и нормално след няколко часа например особено ако не беше след секцио, но и на мен и на лекарите не им се рискуваше в случая.... Доволна съм че раждането си започна поне нормално и почти приключи, изобщо не им пречеше това че пак са ме срязали след като както се изразяват другите съм се мъчила да раждам нормално. Радвам се че лекарката ми се съгласи да опитаме и нямаше против нормално раждане след секцио, при условие че е минало достатъчно време. За мен беше важно в никакъв случай и двата пъти да не е планово секцио и да извадят бебето преди да е готово, както и да си започне раждането само... За кърменето няма да споменавам, че секциото не е било проблем, но отново е захранена първо с АМ, нещо което много исках да пропуснем този  път... И затова питах, но ми казаха че не могат да рискуват да оставят денонощие бебето без да се храни заради евентуален рязък спад на кръвната захар и проблеми при детето, затова ги и захранват. Друг е въпроса, че би могло да има начин да носят бебето при майката и тя да си го кърми.
    По принцип се бях уговорила за вип родилна зала и присъствие на таткото. Може би тогава нещата щяха да се развият по друг начин, но за съжаление нямаше как, майка ми не успя да дойде навреме и нямаше кой да гледа каките освен мъжът ми...
  С близначките съм разпитвала също защо държаха на секцио, ако второто бебе е седалищно се съгласяват на нормално раждане, но когато  е първото и особено при близнаци, които са по-малки и седалищно, разкритието което прави миниатюрното задниче е по-малко и има опасност после да се заклещи главичката и от там да има проблеми. Докато при първо родено нормално бебе, а второто седалищно този риск не съществува, а и има възможност да се обърне второто бебе. Ако бяха разположение нормално, както бяха и по-дребни каките мисля че щяха да се родят нормално без проблеми. Лекарката нямаше против в такъв случай за нормално раждане...
   П.П Аз съм с 10 диоптера късогледство, но бях ходила на лекар и имах становище че няма проблем и опасност от отлепяне на ретината...

Ние до последно обсъждахме варианта със док за нормално седалищно раждане, но в крайна сметка док реши да е секцио, тъй като ми е първо раждане и щеше да е трудно за мен и по-рисково, но ми каза , че ако ми беше второ, със сигурност щеше да ме пусне да раждам естествено-седалищно.
Иначе за кърменето, аз си държах бебето гладно, два дни, докато ми слезе кърмата, акушерките при мен бяха категорични никакво даване на АМ, според тях коластрата била напълно достатъчна.
За присъствието, при нормално е неписан закон таткото да присъства и да среже пъпната връв, а при секцио присъствието е по преценка на доктора.
И при двата вида раждане, там, където раждах бебето е нон стоп при
майката.Дори майката ходи да къпи бебето сама в определени стаи за къпане, под наблюдението на акушерките, аз започнах с къпането от вторият ден, тъй като тогава успях да се раздвижа.
От сега се надъхвам и съм сигурна, че второто ми раждане ще е нормално.Дано...
Айла, майка героиня си

  Не си го държала гладно, наистина коластрата е напълно достатъчна и именно от това има нужда бебето в първите дни.
  Аз говорех за случаите както е в Бг когато майката е в реанимация след секцио, и хранят бебето с АМ. Тогава ми обясниха, че лекарите не могат да си позволят да не хранят 24 часа бебето докато е разделено с майката, ако е с майката и си суче капките коластра наистина са напълно достатъчни 

Aila, аз много се притеснявах от това макар да знаех , че коластрата е най-добрата храна за бебето, но все си мислех , че е гладно. Дай Боже за второто ще съм по подготвена

  Това открих на първо четене, за контрахиране на матката като часовник
     Може би при мен е оказало значение, предишната двуплодна бременност. Матката се беше разширила много тогава, както и коремните мускули. Макар коремът ми напълно да се прибра, имам леко разстояние между коремните мускули, което в легнало положение може да се забележи като вдлъбване.

Това с държането на бебето далеч от майката в първите 24 часа, за да може тя да си почива ми е като абсурден роман. "Абе знаем, че коластрата е незаменима, знаем, че АМ е кофти първа храна, но ти трябва да лежиш и да се притесняваш за бебето, което ние всъщност наричаме почивка". Думи нямам.
Айла, интересно ми е да питаш лекарката ти за секциото, наистина. Няма ми я книгата по акушерство в момента, но доколкото разбирам от прочетеното в нета hour-glass contractions се проявяват едва в трета фаза на раждането, но може и да греша.