Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

  • 85 295
  • 1 261
# 945
Кати, така е, може да се случи и при тежки вагинални раждания, най-вече след вакуум или форцепс. Просто си попаднала на тема, в която пишат жени след нежелано секцио. Все си мисля обаче, че тук говорим не само за следродилна депресия, а и за посттравматично стресово разтройство, където именно начинът на родоразрешение е причината. Чела съм статии по темата и наистина състоянието може да бъде съотнесено към операцията.
Виж целия пост
# 946
Аз не родих Борис. Искам да родя другите си деца. Искам да изпитам раждането на децата си. Считам, че това е много лично преживяване за всяка жена и не трябва да ѝ се отмнема правото на това.
Hug
Наистина не се чувствам родила, секциото ми открадна нещо. Не чувствах детето си свое дете, въпреки, че съм го носила 9 месеца и че го кърмих. Наложи се да се науча да го обичам, да го почувствам свое...
Много добре сте го описали!
И аз се чувствах така и продължавам да имам това чувство и сега след почти 3 години.
Въпреки че преди това сме обмисляли доста взимане на дете, което естествено нямаше да съм родила и нямаше да съм кърмила, и това не противоречи толкова на принципите ми и изобщо не би ми пречило да го обичам, някак си имам такова чувство и сега когато се сещам за предишното ми раждане почти винаги плача или едва се сдържам.

Нощни Очи, моят пост май беше по-подходящ за другата ти тема за депресията Simple Smile, ама там нещо не се чувствах комфортно. Радвам се че ти си намерила правилния психотерапевт, според мене нямаше да е зле да има нещо като "съпорт група" от такива като нас.
Момичета,наистина не мога да ви разбера.Детето сте го носили 9 месеца,и само раждането секцио ви пречи да го почувствате свое Rolling Eyes.За мен раждането си е раждане независимо секцио или вагинално.Просто бебето си излиза по друг начин,но пак от теб,не от чужда жена.
И двете ми са родени със спешно секцио.Опитах нормално-не става.Не изпадам в драми.Минало е-каквото-такова.Важен е крайния резултат.
И наистина се практикува нормално раждане след секцио.Аз опитах и при второто раждане да родя нормално.Е,само с опита си останах,но и това е нещо Wink
Виж целия пост
# 947
Галина, чувствата са ирационални и невинаги полежат на обяснение, но когато околните си затварят очите за чуждата болка или я заклеймяват като ненормална, нелогична и неприемлива, това допълнително усложнява ситуацията при страдащата майка. Нека се опитаме да бъдем малко по-толерантни към нещастието на другите, дори когато не можем да си обясним защо те се чувстват по начина, по който се чувстват.  

Още една причина дда се избягва секцио и индукция: http://cme.medscape.com/viewarticle/721414
Виж целия пост
# 948
Galina*,радвам се за теб,че не ти е дошло на главата.Всъщност и на мен не е,поне не и толкова тежко.Моят неудоволетворение беше насочено не към дъщеря ми,а към мен самата.Че каква майка съм,след като не успях да я "родя"?Дори и сега,повече от година след секциото не спирам да се питам дали не сбърках някъде,дали ако (не)бях направила нещо можеше да се размине?Сега не спирам да се надявам на още едно прекрасно естествено раждане,каквото беше със сина ми  Peace
Виж целия пост
# 949

Това, което се опитвах да кажа е, че едва ли причината следва да се търси е начина на родоразрешение. Той не би могъл да обуслови наличието или липсата на следродилна депресия сам по себе си. Независимо от това дали е бил очаквания или друг. Причините за всяка депресия са по- дълбоки от едно, макар и изключително важно, все пак изолирано по своя характер събитие - като процесът на раждане - и определено с по- малка с/о отглеждането на дете значение за живота на родител.
И че вероятно може да настъпи както при оперативно, така и при вагинално родили майки...


пример за комплексност: много болки и трудно всзстановяване + късно идване на млякото -> пищящо бебе, невъзможност да се справиш с домакинство, бебе и дори себе си сама и притискаш съпруга си, който пък е на работа и не може по всяко време да иде до в къщи ... пристигат на помощ родници - майки, свекърви и всяка с проблемите, идеите разбиранията си и се изпокарвате + с половинката -> нервно и недоразбрано бебе и още нерви из къщата ... За да си спестиш болката от операцията ходиш изгърбена и те заболява кръст, гръб ... изкарваш си го естествено на половинката - голямо щастие!
Виж целия пост
# 950

Още една причина дда се избягва секцио и индукция: http://cme.medscape.com/viewarticle/721414

Зозима, иска парола, а ми е интересно.
Виж целия пост
# 951

Това, което се опитвах да кажа е, че едва ли причината следва да се търси е начина на родоразрешение. Той не би могъл да обуслови наличието или липсата на следродилна депресия сам по себе си. Независимо от това дали е бил очаквания или друг. Причините за всяка депресия са по- дълбоки от едно, макар и изключително важно, все пак изолирано по своя характер събитие - като процесът на раждане - и определено с по- малка с/о отглеждането на дете значение за живота на родител.
И че вероятно може да настъпи както при оперативно, така и при вагинално родили майки...


пример за комплексност: много болки и трудно всзстановяване + късно идване на млякото -> пищящо бебе, невъзможност да се справиш с домакинство, бебе и дори себе си сама и притискаш съпруга си, който пък е на работа и не може по всяко време да иде до в къщи ... пристигат на помощ родници - майки, свекърви и всяка с проблемите, идеите разбиранията си и се изпокарвате + с половинката -> нервно и недоразбрано бебе и още нерви из къщата ... За да си спестиш болката от операцията ходиш изгърбена и те заболява кръст, гръб ... изкарваш си го естествено на половинката - голямо щастие!


Е- е. Не рисувай апокалиптични картини - смешно е. Особено пък да се опитваш да убеждаваш тъкмо мен в това. Чети предните постове - полезно е.
Очевидно броя на трудновъзстановяващите се жени след операция - в резултат на болки - е, общо взето, по- малък от тези, изпитващи трайни болки след вагинално раждане.
Не виждам какво изобщо общо има м/у слизането на млякото и пищящото бебе.
Кърменето няма как да има отношение към нервността на бебето. Или, ако има, е по- скоро в обратна посока. Хранените с АМ бебета никога не са гладни - е, гладни са, но толкова пъти, колкото нормално се полага. Не страдат от недостиг като количество или качество на храна - тя си дозира. НЕ възприемай това като агитация за изкуствено хранене. За жените, които имат възможност и желание безспорно даването на кърма е най- доброто за бебето. Но НЕ и когато това изнервя бебето и/ или майката. Тогава виновно е не раждането, а тъпата упоритост на майката да не нахрани детето си. И има такива, да. Ужасно е, но държат горките дечица гладни и жадни - само и само да не би да им дадат различна храна, такава, която не излиза от тях. Тъжно, но... факт. И въпреки всичко, дори и ТОВА не води до депресия. Поне в повечето случаи. По- скоро депресията се корени в собственото детство... някъде.
Виж целия пост
# 952


  И въпреки всичко, дори и ТОВА не води до депресия. Поне в повечето случаи. По- скоро депресията се корени в собственото детство... някъде.


Не винаги. Плßс това ако няма отключващ фактор няма депресия. А преумора , изнервеност и семейни проблеми са фактор.
А защо да не си нахрани майката бебето? Какво са няколко първи дни на фона на месеци пълноценно хранене? А при секцио кърмата идва по- късно.
И картините не са апокалиптични , а съвсем реални и не ми казвай как и кой го боли, защото помня как ме болеше мен и втория път в стаята ми бяха 3 жени със секцио и ги гледах как ревяха от болка , като ги изправиха, даже едната взе да пищи, че и се отворила раната и сестрата сваля превръзки за да и покаже, че не е. Другата (беше мед. сестра по професия) каза по телефона , че ако не взима през няколко часа волтарен  няма да се търпи болката
Виж целия пост
# 953
Живот и здраве и аз искам да родя нормално следващия път,за справка ,не ме е боляло нищо след секциото просто беше гадно ставането от леглото,но всичко си е до организъм имаше момичета който едва вървяха а аз не сядах от 6 до 22h  Hug
Виж целия пост
# 954
  Изненадващо и за мен, но и аз съм на страната на Кати в случая.
  Както казах твърдо съм за нормалното раждане, но и двата пъти раждах секцио. Еми на следващия ден, въпреки че болеше, но не беше нетърпимо в никакъв случай, гледах две бебета, а вторият път едно без никакви проблеми. Секциото няма нищо общо със слизането на кърмата и не вреди на кърменето по никакъв начин, стига стимулацията на гърдите да започне рано, както става при нормално раждане.
  Аз лично не съм склонна към депресия и макар с близначките да останах сама още втората седмица в къщи се справях колкото мога, като таткото помагаше вечер и нямах време да изпадна в депресия.
  Да яд ме е, че и двата пъти родих секцио, но в никакъв случай не изпитвам вина, а съжаление, че така и не се получи раждането което съм искала. Все още се улавям, че си мечтая за още едно бебенце, родено нормално което съм гушнала веднага след раждането. В случая при раждането секцио много повече ме притесняваше и ми беше неприятно, че съм разделена от бебчето и не мога да го гушна веднага, отколкото това, че при пълно разкритие и стартирано нормално раждане по желание на бебето накрая е извадено през корема, а не е родено нормално.
Виж целия пост
# 955


  И въпреки всичко, дори и ТОВА не води до депресия. Поне в повечето случаи. По- скоро депресията се корени в собственото детство... някъде.


Не винаги. Плßс това ако няма отключващ фактор няма депресия. А преумора , изнервеност и семейни проблеми са фактор.
А защо да не си нахрани майката бебето? Какво са няколко първи дни на фона на месеци пълноценно хранене? А при секцио кърмата идва по- късно.
И картините не са апокалиптични , а съвсем реални и не ми казвай как и кой го боли, защото помня как ме болеше мен и втория път в стаята ми бяха 3 жени със секцио и ги гледах как ревяха от болка , като ги изправиха, даже едната взе да пищи, че и се отворила раната и сестрата сваля превръзки за да и покаже, че не е. Другата (беше мед. сестра по професия) каза по телефона , че ако не взима през няколко часа волтарен  няма да се търпи болката


Е, това, че ти си попаднала на няколко жени с лош късмет (или, което също е възможно - на лигли) не означава, че това е правилото.
Аз имам приятелка, която се възстановяваше не няколко часа, а година и половина след вагинално раждане. Като първите 3 - 4 седмици не детето да си вдигне, а за да отиде до тоалетната имаше нужда от чужда помощ. За всяко отиване. Детето на ръце, права, не е вдигала до към 7 - 8 мия му месец. И тогава - с човек, който да пази при нужда. И т.н. Дали това е правило? Не, все ми се ще да мисля, че сдобиването с луксация в следствие на вагинално раждане е по- скоро изключение.

М/у другото, като спомена волтарен - аз понеже имам мигрена - преди няколко дена рових шкафа с лекарствата... и попаднах на опаковка волтарен... наложи ми се да търся в нета за какво е - е, открих, че е за болка, и доста време се чудех от къде, по дяволите, се е взел в къщи...  Laughing Та се сетих, че тогава бяха казали на съкровището да ми купи - и, разбира се, така си и седи - понеже не съм го пила... не че нещо съм се пазила - ами, не съм имала нужда...

Болка съм изпитала само веднъж - еднократно, като кихнах рязко - боли от опъването на конците, не от друго, боли силно, остро и... много кратко. Сигурно под секунда.
Това е всичко...
А го направих, понеже бях забравила...  Embarassed че изобщо има какво да пазя...
Виж целия пост
# 956

Още една причина дда се избягва секцио и индукция: http://cme.medscape.com/viewarticle/721414

Зозима, иска парола, а ми е интересно.
можеш да се регистрираш
Виж целия пост
# 957
  Да яд ме е, че и двата пъти родих секцио, но в никакъв случай не изпитвам вина, а съжаление, че така и не се получи раждането което съм искала. Все още се улавям, че си мечтая за още едно бебенце, родено нормално което съм гушнала веднага след раждането. В случая при раждането секцио много повече ме притесняваше и ми беше неприятно, че съм разделена от бебчето и не мога да го гушна веднага, отколкото това, че при пълно разкритие и стартирано нормално раждане по желание на бебето накрая е извадено през корема, а не е родено нормално.

Хм, ако наистина имате желание - и възможност - за още едно... ами, пожелавам ти го, както и да го родиш по какъвто начин ти искаш...
Виж целия пост
# 958
то излиза тогава, че след операция и болнични не е нужно да дават...кеф ти апандисит, кеф ти не9о друго... само да не кихаш рязко и всичко е като на кучето Rolling Eyes
Виж целия пост
# 959
Ама моля ви се, как може да спорим в случая, че и да се оформят два лагера?! Изобщо как може някой да ми каже какво чувствам или как би следвало да се чувствам! Моля ви, поне в този случай да проявите разбиране към участниците в дискусията. Болката, чувствата и усещанията са субективни. Нека ако някой споделя толкова интимни неща, да го изслушаме без непременно да натрапваме собствения си опит. Защото той не е релевантен. При една и съща ситуация различните хора и техните тела реагират различно. И това Е ПРИЕМЛИВО и трябва да се отнасяме с уважение и разбиране, а не да вземаме една или друга страна.

heureuse-че Simple Smile, регистрацията в Медскейп е безплатна. Става дума за амниотичната емболия, макар и да се проявява изключително рядко, се вижда, че секциото и индукцията я провокират.

ПИПИТУ, дано!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия