Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

 А то е имало за цел да звучи миличко.

 По темата за бебетата, с един бивш се лигавехме нещо на тема бъдещи планове и той казва:"Нашето бебенце ще е красиво като теб и умно като мен!", на което аз отговорям- "Е защо пък да не е обратното?", а той -"Горкото детенце!". Ама не попитах какво иска да каже, че съм тъпа аз или той грозен.

Ох, прочетох малко и много се смях, но и доста се поцъклих в ступор и недоумение
Ще споделя и аз една история за един муньо.
Повечето муньовци на тоя свят си въобразяват, че много разрира от футбол, от коли и от жени. Но някой, събуждат се един ден, и изведнъж решават, че разбират и от вина.
Един такъв, милостиво бе решил да ме изведе на вечеря една вечер, да не ме мисли, как скучая в къщи, в нов, град, без приятели, и се разсейвам перейки си чорапите навярно.
 Аз, не му тегля една майна, щото е брат на бивша колежка. (Малко старичък за мен) Както и да е, излизаме ние и аз се приготвям да бъда забавлявана от този фин джентълмен.
 И той като захапа списъка с вината и след дълъг, продължителен (и видимо мъчителен) размисъл избра нещо червено.
Аз спокойно отбелязвам, че сме в рибен ресторант и сме избрали риба. (Да беше свястно момче, щях да си мълча), но не, той от половин час ми плямпа за интересни букети и тем подобни простотии, които абсолютно нищо не означават.
Добре..., пак почва да мисли и да аргументира размишленията си, в гореспоменатия стил.
Накрая ме успокоява, че съм можела свободно да изразя мнението си по отношение на направения от него избор...  
Аз, добре че бях гаврътнала вече два големи джина с тоник, хич не ми пука с оцет или с нектар ще ме пои и само следя с поглед спортната задница на сладурестия ни келнер.
Та боде той рибата, хвали виното до посиняване, (като ерудирано изтъква пренебрежимите му недостатъци) и е абсолютно убеден, че тотално ме е шашардисал с еноложките си познания.
Изведнъж, след около 3 часа прекарани в очарователната му компания, се сеща любезно да се заинтересува от моята скромна персона, с цел да задълбочи нашата бъдеща връзка. На половина ме е спечелил, щото досега нали ми обяснява къф е готин, и колко е незаменим в работата и какви велки амбиции има. Поглежда ме с влажен поглед и ми прошепва: "Ти накъде припкаш тия дни, сърничке?" (Бай брадър ме подсети за муньовската история и се задавих с един чай оная вечер,)
 
Аз затварям очи и  се наслаждавам на аромата от предстоящото разкарване.
- Ох, какво да ти кажа, вече все повече ми се иска да се кротна малко някъде. Да оставя куфарите, да се застоя някъде и да създам семейство.
- Ъхъъ!
- Вече не съм толкова амбициозна като преди, мисля че семейния живот е най-важен. Много обичам децата, ти обичаш ли деца?
- Ъъхъъъ!
- Супер, искам да имам три! Искам да ходят на всякакви курсове и уроци, в добри училища... Ама това е много скъпо удоволствие...
- Ъхъъъ, така е!!! - кима Муньо, енергично.
-Муньо почва да му става топло, от винцето ли, от мен ли - не знам.
Вечерта продължава в същия дух и аз с неговите камъни по неговата глава, не спирам да плямпам за себе си и за необятните си интереси, като смело ги разкрасявам и преувеличавам.
Яд ме е, че нямах диктофон, щях да напиша статия на тема как да влудим един муньо.
Само ще спомена, че между другото му говорих за менструални спазми, поддържащо бельо, оформяне на мустак, шопинг, Том Форд, коралови бижута, планиране на детски рождени дни и съпътстващите ги предизвикателства и т.н.
Чест му прави, че каза, че не се е надявал да съм толкова откровена с него на първа среща... Виждало му се мнооого секси ...
WTF?!?
Накрая съвсем го втреших.
Споделих му сексуалните ми фантазии за Раян Гослинг, Колин Фарел и Хю Джакман. Накуп.
Суче си "оригиналната" вратовръзка, намества се, пощива се, покашля се, крадешком поглежда към някои огледални повърхности и ми стана жал за него. Мислех още около половин час да си ям десерта и да го светна за новите техники и иновации при седалищните импланти, но се отказах.
Викам, да ставаме, да си ходим.
Пък и забелязах, че готиния келнер е женен. Така е, всички готини са женени...
Поделихме си сметката (Той, разбира се, пое изцяло виното).
За моя изненада станахме добри приятели, чат пат даже излизаме на вечеря и всеки поред се отпуска и говори каквито глупости му минат през главата, а другия вместо да се поти и осуква, се смее до счупване, защото не се мъчим да се "сваляме". Обажда ми се той и ме пита, ако нямам спешна работа с Колин § компания, да идем да хапнем нещо
Този Муньо един ден ще направи някоя жена много щастлива. Само да не се престарава много.
Та така, една история от Муня за Муньо

А пък аз излизах с един мунчо, който не обичаше много да си мие зъбите. Никога не ми е миришел неприятно, когато се целувахме. Но ми стана ясно, след като никога не си изми зъбите на сутринта преди да си тръгне от вкъщи. И така бързо-бързо му казах чао без да му се обяснявам защо не искам да съм с него.
ПП: И за протокола, преди да поискам да се разделим, му намекнах 2 поредни дни - единия път по-отдалеч, а на втория път му го казах почти в прав текст като лично го заведох в магазина да му купя четка за зъби. На третия ден станах от леглото и четката за зъби дори не беше извадена от опаковката. Казах си, че ако и на следващия ден не я използва, край. И така свърши всичко.

Тоя Муньо само е зодия"Дева"

Преди много години един колега на сестра ми от университета беше поканил друга колежка на среща. И връщайки се от разходка минали покрай сладкарница. И той я пита дали искат да влязат. Тя казва не, и той казва, добре аз влизам за малко, изчакай ме. И тя чака, чака, и накрая влиза да види, къде се губи този човек. И влиза, и какво да види, той си седи и си яде тортичка човека. Все пак я е питал дали иска да влезе

Хахахахаах! Този има брат-близнак!
Преди много години, излизаме с Муньо, който два дни говори как ще ме води на някакъв жесток ресторант. Оказва се, че мястото е пълна дупка, ама решавам да не му чупя хатъра. Бодвам едвам-едвам от салатата и се чудя кое е жестокото в цялото това място. Оказва се, че било много евтинджос и той затова рипал да ме заведе там. Понеже видя, че не хапвам, ме попита дали случайно не искам десерт. Исках и даже си избрах някаква мелба. Той взе менюто, погледна цената и ме пита "Ама ти сигурна ли си? Не искаш ли нещо друго?" Оказа се, че мелбата е на чутовната цена от 5 лева (за сравнение цената на салатата беше 2 лв) и Муньо преценил, че не ми се полага мелба. И за да замаже положението, ми вика "Те мелбите тук не са им хубави, не им слагат достатъчно сладолед!" 

Това ме разплакаааа 

Оф ... много се смея с тази тема . Сетих се и аз за един мунъо , който не познавам , но случката е потвърдена от няколко човека 
Значи ... преди около 7-8 години , моят най - добър приятел имаше един огромен джип Тойота . Много огромен и много скъп за тогава . Отива при него един колега и моли да му даде джипа на заем , защото ще впечатлява някаква супер - мупер мацка ...
Моят приятел се съгласява , защото по принцип си е ларж и връчва ключовете на звяра ...
Мунъо обаче , никога не се е качвал на такова нещо и с целия си акъл повикал мацката пред офиса , за да тръгнат оттам ,  с тайната идея да се изфука пред другите каква мадама е забил . Докато я чака , стои в джипа , върти се , приглажда перчеми , въобще надува се зверски ...
Мацката идва . Мунъо тръгва да слиза от джипа , обаче не отдава значение на факта , че това не е кола и стъпва директно във въздуха / а не на стъпалото ... нали се сещате ...  / вследствие на което прави уникално падане по очи в локвата на паркинга ...
Също така се сещате , че целия офис е на прозорците и си умира от смях ...
Момичето , постояло , повъртяло се , помогнало му да стане ... и си тръгнало 

ох не мога разревахте ме от смях  а като гледам колко има за четене.....

Историята на един Муньо, който ме остави без думи...
На море сме една шумна женска компания, която е крайно неделикатна. След поредната епохална вечер, продължила до малко след изгрев, се отправяме към плажа, където аз решавам да си доспя. Другите влизат във водата, а аз заспивам. До един момент, когато не чувам над главата си:
- Извинявай, може ли да се запознаем?
Надигам сънен поглед и първото, което фиксирам е шапка- идиотка като на Боби Турбото. Тръсвам главата, фокусирам замъгления поглед и картинката придобива нови измерения. Под тази шапка стои едно нещо с тесен изрязан бански и мазна, леко психарска усмивка. На неразбиращия ми поглед се дръпва една тирада - как се казва, къде живее, какво работи, с кой е на море и т.н. Следва въпросът, къде живея, нищо че още името не съм си казала, ама така де...човекът иска да знае има ли бъдеще тази връзка. 
Като разбра, че живея в София, възкликна радостно и каза:
- Супер, може да излезем някой път!
Нашия Дон Жуан е във вихъра си, а мученето, което излиза от мен, вместо думи, явно го окуражава и той решава да остави на кърпата ми една визитка и то не каква и да е. Платсмасова, елипсовидна и на нея пише само името и номера му. Вече съм втрещена и тотално загубила ума и дума гледам ту него, ту визитката.
- Еми, хайде аз ще си ходя да не ти досаждам повече. Обади ми се като се прибереш в София. А и между другото...ти не се притеснявай, че те зяпам с бинокъла по цял ден. Това е защото си готина.

  Благодаря ви момичета.  За момента нищо не се сещам.

Дълги години си имах аз един обожател. Поне 10 минаха, този човек не се отказва. Аз през това време се разведох, поергенувах, пак се ожених, той все ми се обажда, все ми се обяснява, ама ей така от разстояние. Варненец, бизнесмен, уж голямата работа. Като идваше в София сме излизали на по кафе или вечеря, ама нищо повече. Никога и по никакъв повод не ми е подарявал нищо / не, че е длъжен или пък съм искала/, дори цветенце. Някак интересно беше ухажването му 
Един ден пак дошъл и обядваме близо до работата ми и той нещо се разнежил и ми казва:
- Ако дойдеш с мен във Варна ти обещавам, че ще те заведа в един магазин за парфюми и ще ти купя който си избереш 
Такава оферта не очаквах, честно 

Тая сценка така си я визуализирах... Мен пък един, ни в клин, ни в ръкав щеше да ме води в магазин, да ми купел рокля...  (Аз зер, гола ходя, как не му забих един десен прав на тоя, ама имаше и други хора, дето се хилеха в шепи)
Ако идем и до тях, кой знае, може и шоколад да ни дадат

много са смешни тия мъже. От далече им личи че са позьори.

Мен пък щяха да ме возят  . В джиБ. Син.

Сигурно сега си мисли, че ако му е бил черен джиБа съм щяла да се съглася  .