Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Абе вие не четете ли?!?! Този, който пречи не е "глухонемия", а третия в стаята- младежа, той надува телевизора.

На мен също не ми е смешно, но основното в разказа е, че са взели телевизора, заради младежа. Глухия, т.е третия ги е изненадал в коридора.

На мен не ми беше смешно именно определеното като "много смешно" от авторката на поста - как глухонемия се е опитвал да обясни нещо, но, понеже не може да каже, нито да чуе обяснението, е препречвал пътя на мъжа с телевизора.

А сега де !   Аз пък останах с впечатлението , че третият = трудно чуващият = младият = по цяла нощ гледащият телевизия = окупиралия дистанционното 
Най-добре merian64 да поясни  

ООоо ама не бе. В стаята е имало двама. Бащата и втория. Отиват въпросната събота и виждат там трети. Втория не говори и не чува, този дето си е там от преди, глухия демек. Третия е нарушителя, а втория е този, който ги изненадал в коридора  

Хаха, вече смешно ми стана и на мен....ега си обяснението  

Мила Erica , внимателно проследи нишката в изреченията ( които съм цитирала и подчертаното )   ... Аз мисля , че вторият е само статист ,
вън от играта е .
Абе , къде изчезна merian64 !? ... Бързо да казва кой разбрал , кой не разбрал правилно интригата , че тая нощ няма да мога да заспя от
главоблъсканицата !  

Виждам аз нови постове в темата и се радвам - сега ще се посмея, а то какво било.. вие още обсъждате кой какво разбрал и не разбрал. Я споделете муньовщини и не се главоблъскайте за глупости   

Съжалявам, че не съм се изразила ясно.
Та значи първоначално в стаята са двама-възрастни хора в много тежко състояние след инсулт.
Не могат да се движат без чужда помощ, само на инвалидна количка ги придвижват. В болницата на такива хора се провежда физиотерапия, за да се въстановят от инсулта. Тъй като баща ми е в такова състояние ние плащаме освен регламентираното по здравна каса и допълнително на жена от болницата, която се грижи за него-както вече казах той е на памперси. Благодарение на тази жена, когато го изписваха той вече можеше да посещава тоалетна и не беше на памперси. А благодарение на физиотерапията направи първите си стъпки.
Та тези хора след инсулт изискват специални грижи и също така прекарват повече от 12 часа на ден в сън, тъй като се възстановяват от много тежка болест. То възстановяването никога не е 100%, поне при баща ми не е тъй като неговият инсулт е от най-тежките, но и двамата старци имат нужда от много сън.
Третият младеж даже не разбрах защо беше в болницата. Както вече споменах беше глухоням и нямаше начин да говорим с него и да разберем. Дали му беше засегнат говора от удар или си беше от рождение така не зная.
Явно имаше някакъв слух, но слаб, което го караше да пуска звука на телевизора до дупка. А освен това беше окупирал дистанционното и не даваше нито на пердсонала, нито на другите двама в стаята да избират кога, какво и с каква сила на звука да гледат и най-вече да слушат.
Та първата седмица всичко си беше наред, двамата старци си гледаха по 2-3 часа на ден телевизия, понеже хем са много изтощени от болестта, хем и това им е единственото развлечение освен вестниците и рехабилитацията.
След като се появява младежа те не могат да спят от неговото гледане на телевизия до късно през нощта.
Баща ми ми казва, че предпочита той също да не гледа никаква телевизия, но да може да си почива през нощта. И ние му изпълняваме поръчението. Взимаме телевизора с нас в къщи.
При което младежа, който до този момент не беше в стаята тъкмо се връща и като вижда, че телевизора му се отнема, започва да се опитва да пресрешне пътя на мъжа ми, махайки с ръце. Той си мислеше явно, че телевизора е на болницата и ние произволно си позволяваме да му отнемем забавлението. И тъй като не владеем езика на глехонемите, той не разбираше нашите обяснения. Та това е, съжалявам, че не бях ясна първия път.
В този момент от живата ми не ми беше никак весело (и до ден днешен аз съм единствения човек, който се грижи за баща ми) и имах нужда от малко разведряване. Та затова може ми случката само на мен ми се е сторила смешна.

Аз, аз, аз мога да се включа Само дето допреди няколко дена хич не ми беше смешно, но човек трябва да намира веселото във всяка ситуация
Та, излизах известно време с едно момче, много свястно, интелигентно... нямаше тръпка от моя страна, но си казах, че поне трябва да го опозная, да станем добри приятели и после евентуално да се получи въпросната тръпка. Да, ама не... Мъчих се близо месец, като преди това имах една тежка раздяла и бях много обнадеждена, че нещата ще се подредят.
Забелязах обаче едни неща, които нямаше как да останат незабелязани и постепенно светна червената лампа.
Първо, момчето никога не ядеше на друго място, освен в тях. На събирания с приятели най-много да изпие някоя бира, но за хапване и дума да не става. Второ, в такси не се качва, много пари се харчели така. Трето, мразеше да пътува на по-далечни разстояния и ме гледаше изумено, когато му казах, че заминавам до Италия за уикенда.
Именно преди въпросния уикенд, той ми се обажда да се видим. Мисля си, че пак ще пием една бира два часа, но той ми казва, че понеже е мноооооого гладен, ще седнем някъде да хапнем. Наконтих се аз, срещаме се и какво виждат очите ми - Муньо обут в 7/8 панталони, с раздърпана риза и джапанки. До него аз изглеждах като принцесата на Монако... Питам го от работа ли идва - Не, просто не му се преобличало и с работните дрехи дошъл... Сядаме на една кръчма, където според него готвели страхотно, големи порции и евтино. Поръча си доста неща, аз само салата и нещо за пиене. След 10 мин дойде храната, която той си поръча, спря да говори по средата на изречението, все едно мен ме нямаше, заби вилица, наведе главата и започна да сумти, да мляска и да се дави... Умирах от срам, а не знаех какво да кажа Питах го нещо, той само ме погледна и продължи да яде. На съседната маса едни хора се подсмихваха, а аз сменях боите на лицето. Накрая се ядосах и го помолих да се храни малко по-културно. След като изяде абсолютно всичко на масата (включително и моето, понеже изгубих апетит), той ме погледна весело, оригна се и се потупа по корема Тук вече не издържах и викнах "Абе, ти изобщо имаш ли някакви обноски???" А той стои и ме гледа, все едно си измислям. Аз побързах да си тръгна, нямах думи, чувствах се ужасно разочарована и сякаш разбрах защо той яде само в тях... След 2 дена получих sms, който гласи следното: "Виж какво, аз съм супер културен и съжалявам, че изобщо съм се занимавал с такава снобка като теб. Никога няма да си сложа вратовръзка или да се съобразявам как се храня, само за да ти угодя. Много сори."

Shirley-Ann , нямам думи ! ...   ... Като чуя такива истории , казвам си : " Слава Богу , че вече не ми се налага да ходя по срещи ! " ( което не съм допускала , че ще кажа някога   ) ... Не ни остава нищо друго , освен да се смеем ... за да не заплачем   ...
Но като майка на момче , винаги се стряскам при подобни ситуации ... Задавам си въпроса : " Как се стига до това ? ... Какво трябва да направим , за да не възпитаме Муньо ? " ... Бих платила , ако някой можеше да ме посъветва ...

    Див  балканец  дошъл  от  село , добре  че  си  се  измъкнала  навреме .

 

Като разказвах на майка ми, първо ме гледаше странно, после взе да се смее и накрая като й прочетох съобщението, вече само дето не се търкаляше на пода от смях. Не знам защо така се получава напоследък, че не само аз, но и мои приятели и приятелки попадат на Муни и Муньовци (все пак, не само при мъжете е проблемът).
Искрено се надявам това да е последният от серията Муньовци

Шърли, историята с тоя муньо от сега ли е или я извади от миналото?

Понеже съм ти фенка и съм останала с впечатление че си имаш сериозна връзка, та се чудя тоя от де се появи!

Ани, историята е съвсем прясна. Сериозната връзка приключи преди последния Муньо.
Сега съм отново в търсене

Някои са получили пясък и мидички, други морска вода, ами аз какво да кажа като ми подариха объл камък, донесен от някъде из морето?  

ПП - ама и двамата с милото сме майтапчии и се забавляваме на такива изпълнения.