На мъжа ми подарих камъче с кръстче, намерено из планините в Швейцария. На колежка - камъче което изглежда като заснежен планински връх (пак от там) И тя си го пренесе на новото работно място и си го нареди до компютъра.
Първия подарък от мъжа ми (докато не се познавахме кой знае колко добре), беше златно пръстенче. Вместо да му се зарадвам, се ядосах, защото няколко дни преди да ми го купи, му обяснявах, че не обичам злато (следваха подробни обяснения от кога и защо). За мен този подарък означаваше, че изобщо не е слушал какво му говоря, а просто се е опитал да ме впечатли.
Т.е. пясъци, камъни, води, клонки, балонки и тем подобни "боклуци" могат да са хубав подарък ако са подарени на правилните хора. В същото време, неща, които уж са хубави, всъщност не са подходящи за конкретния човек.
. Преминал през всички фази на хобито си
.



и германеца пак не намалил цената. Като ми изцепи тая глупост едва се сдържах да не му се изсмея в лицето, но нали съм му служителка сдържах се. А той милия седи и ме гледа с влажния си телешки поглед и продължава да не доумява как след тези дарове не са му смъкнали цената.