Та моя Муньо номер 1 беше едно бивше гадже, което се водеше някакъв "уж" много зъм футбулен хулиган, а аз 16 одишна и на вълна "харесвам лошите момчета". Та злият скинар живееше с баба си и майка си, който се обръщаха с него с какви ли не мили имена, перяха му, готвиха му на големия момък... а и на всичкото отгоре, човека се оказа "в депресия", хапчета пиел и след като се наканех да му бия шута почваше да звънни и праща смс-и как искал да се самоубия , "Как съм щяла да плача над тленните му, окървавени останки", "как понеже живота бил толкова болезнен, той не искал да умрира бааавно и мъчително, нали живота е толкова ужасен "

И за гранд финале, когато вече вдигнах скандал, че не мога да го трая това говедо, то реши, че ще се беси пред мен, та драматично почна да размахва едно въже от простора ( от онези сините ....
) и демонстративно го преметна даже на една стенна лампа, при което от ентусиазъм ли, падна и си удари главата в един гардероб... и аз тогава се изнесох набегом, преди да е решил нещо друго. До колкото знам младежа си е жив и здрав до ден днешен ...Друг Муньо от преди 3-4 години. Тогава след един много продължителен сух период и порядъчно количество алкохол , хвърлих белтък на един младеж, който знаех от доста време... и си казах 'абе..хммм , я да видя аз". та замъкнах го аз към спалнята, зарадвана, че тъко виж съм обрала паяжините най-накрая, лягаме си ние, онзи почва целувки, милувки, оставаме ние по бельо и изведнъж наш Муньо изохка като ранен бизон. Аз веднага си помислих, че се е убол на нещо или , че нещо го боли, но като го видях как дискретно се запъти към банята, държащ се за боксерките, разбрах, че нашия свършил... И се връща наш Муньо, хили се насреща и вика "аааа може пак" а аз дискретно му обърнах гръб и демостратично заспах, преди да си е колосал пак боксерките...
И на всичкото отгоре наглеца, после разказвал на свои другарчета, каква развратница съм била и какви хубави неща съм знаела с устата
Е нека ми, като си го знаех аз какъв е Муньо