... олеле, цвиля от смях .... горкият човек



И да отбележа,че ходиха още няколко месеца след тази случка
Дотук добре.... Съобразявам се, виждаме се когато мама я няма у дома, сутрин не оставам там защото мама може да се прибере ненадейно и да ни свари
А тя сигурно не предполага, че синчето й прави това онова
И дотук добре, но идва най-обидното. Имаме уговорка от сутринта за обяд, в моята обедна почивка да пием кафенце. Обаждам се десетина минути преди почивката, да питам милото къде ще ходим и той ми заявява: Ами няма да ходим на кафенце, защото ние (разбирай той и мама) сега ще обядваме.... Пожелах добър апетит с учудващо спокоен глас и се прибрах у нас. Докато се прибера, вече бях супер ядосана и всичко в стомаха ми се сви на топка. По скайпа го попитах "Не разбрах защо не пихме кафе, при условие че ти си си у вас. И той пак, ми нали ти казах че седнахме да обядваме. Разбира се това е най-подходящото време за обяд с мама, когато е точно моята обедна почивка от един час всичко на всичко. Не му отговарях на обажданията целия ден и вечерта, а вътрешно направо бях бясна. Днес въпреки всичко реших да му дам последен шанс, да се извини за абсурдното поведение и пренебрегване на моя милост, но както е досещате той така и не проумява защо аз съм била засегната и обидена, какво толкова било станало
Цитирам: "Засегнах те с това, че съм обядвал с майка ми ??? !!! ???"
Да се чудиш - да плачеш ли, да се смееш ли
Дотук добре.... Съобразявам се, виждаме се когато мама я няма у дома, сутрин не оставам там защото мама може да се прибере ненадейно и да ни свари
А тя сигурно не предполага, че синчето й прави това онова
И дотук добре, но идва най-обидното. Имаме уговорка от сутринта за обяд, в моята обедна почивка да пием кафенце. Обаждам се десетина минути преди почивката, да питам милото къде ще ходим и той ми заявява: Ами няма да ходим на кафенце, защото ние (разбирай той и мама) сега ще обядваме.... Пожелах добър апетит с учудващо спокоен глас и се прибрах у нас. Докато се прибера, вече бях супер ядосана и всичко в стомаха ми се сви на топка. По скайпа го попитах "Не разбрах защо не пихме кафе, при условие че ти си си у вас. И той пак, ми нали ти казах че седнахме да обядваме. Разбира се това е най-подходящото време за обяд с мама, когато е точно моята обедна почивка от един час всичко на всичко. Не му отговарях на обажданията целия ден и вечерта, а вътрешно направо бях бясна. Днес въпреки всичко реших да му дам последен шанс, да се извини за абсурдното поведение и пренебрегване на моя милост, но както е досещате той така и не проумява защо аз съм била засегната и обидена, какво толкова било станало
Цитирам: "Засегнах те с това, че съм обядвал с майка ми ??? !!! ???"
Да се чудиш - да плачеш ли, да се смееш ли
Да се чудиш - да плачеш ли, да се смееш ли


Но просто не можах да се стърпя ....
Препоръчани теми