Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

 

Моят би бил доволен - все гледа да се навре някъде. По едно време спеше в коша да мръсни дрехи, та се налож да им намерим ново място...

...за котарак говоря, не за муньо  муньовците ги усещам от километри и ги избягвам умело. Въпреки, че имам някои попадения от тийнейджърските години

Да разкажа и аз една история с пиян Муньо, напомняща тази на Шърли-Ан:

В десети клас съм, излизам на втора среща с Муньо, който привидно изглежда добро и скромно момче. Поканени сме на рожден ден на негов приятел, където Мунчо, който предварително е вкарал твърдо гориво, зверски се напива за няма и час от пристигането ни. Оказва се, че има лошо пиянство и от добро момче се превръща в пълен олигофрен, при което аз се ядосвам, казвам му да си гледа работата, викам си такси и се прибирам. Пристигам вкъщи към 22.30, мотая се малко и си лягам, блажено заспивайки.

По някое време се будя от настойчивия звук на звънеца на входната врата. Решавам, че е съседът пияница, чиято жена редовно го заключва отвън и той милият звъни на съседите да го приютят. Опитвам се да заспя обратно, но усещам, че у дома настава суматоха и ставам. Излизам от стаята си да проверя какво става, като междувременно забелязвам, че часът минава 3.00 сутринта. Виждам нашите, които се суетят по пижами. От тях чувам следното: Звъни се, баща ми става да провери кой е, но поглеждайки през шпионката установява, че няма никой пред вратата. Пак се звъни, пак няма никой. Баща ми, заедно със събудената ми вече майка, излиза на терасата (живеем на първия етаж) и забелязва пред вратата на входа олюляващ се младеж (Муньо), който упорито натиска всеки един от външните звънци. Събудените съседи също наизлизат по терасите. Някой се провиква към младежа със запитването какъв е, аджеба, той и що чини посред нощ, звънейки на всички поред. Муньо отвръща с крясък: "Къде е Х (аз, демек)? Откраднала ми е сърцето и цигарите, кажете й да ми ги върне!" Следва кратка свада между него и баща ми, която завършва с победа на родителското тяло. Муньо е отпратен, а аз отнасям среднощна караница, задето пуша и крада цигари (кражбата на жизненоважни органи беше подмината от баща ми). Без вина виновна, защото това с цигарите си беше чиста пиянска измислица на Муньо, изтърпявам скандала и си лягам.

Заспивам трудно, за сметка на това - за кратко. Покоят ми е нарушен от провлачена мелодия, бегло наподобяваща "Биляна платно белеше", идваща на няколко гласа изпод терасата на моята стая. Патриархът на къщата отново е събуден (както и съседите), но този път се натъкват на трима олюляващи се и грачещи младежи, а именно Муньо и двама негови другари. След кратка свада бащата отново триумфира, а съседите се прибират да оползотворят оскъдния остатък от нощта.

След два-три дни срещам Муньо на улицата и го подбирам за обяснение на среднощните му прояви. Обяснението, което получавам звучи приблизително така: "Ми пия си аз, пия си и гледам по едно време - тебе те няма на купона. Тръгвам да те търся и после не помня какво стана. По едно време гледам - пак съм на купона, обаче имам едно такова чувство, че нещо съм те изложил пред вашите. И какво да правя - взех Y и Z (другарите-певци) и отидохме да ти се извиним, но баща ти не ни даде възможност ..."

Имам епизод с Муньо,който на първа (и останала единствена) среща,от самото начало ме хвана за слушател и през цялото
време ми разправяше с най-големи подробности и от край до край за връзката си с бившата си приятелка,приключила
наскоро.
Сега се сещам и за един друг Муньо,който след някакво събиране ми беше предложил да ме откара до дома (просто понеже
живеехме в една посока).В колата започна да ми разказва за жена си,с която скоро се беше развел и в която беше явно
параноично влюбен.Спря колата пред къщи и ме държа да го слушам около два часа,а може би и повече.
Като разказвам тези случаи,си давам сметка,че вероятно в мен има нещо,предразполагащо хората към душеизлияния.
Май съм се разминала с блестяща кариера на психоаналитик.  

Еее, Кафе с канела, твоят Муньо е доста по-забавен от моето пиянде. Пък и те е обвинил в кражба, не го е срам!
Бях обещала да разкажа за Муньо Митко, с когото гаджета не сме били, само съученици в гимназията.
Митко с две думи е красив и добродушен. На него му налитаха всички девойки, а той просто го мързеше да се занимава с жени и се правеше на приятно разсеян. Един ден обаче, го ударила стрелата на Амур и се загаджил с една съученичка, която е голямо добрутро. Как се събраха двамата, не е ясно, но бяха като котка и куче и двамата на едно място бяха трудни за изтърпяване.
Та, организира се купон на класа в апартамента на един съученик, всички са поканени, като единственото условие е да съберем някакви пари за почерпката. Митко предлага той да напазарува, понеже ползвал някакви отстъпки и съответно изкупува алкохола от магазина, мезета почти нямаше. Събираме се ние, голяма веселба, голямо нещо. По едно време идва възлюбената на Митко и ме пита дали съм го виждала. Ами не, не съм. Митко никакъв го няма и всичките 20 човека започват да обикалят по стаите. Намираме Митко легнал под канелката на една огромна бутилка Метакса, около него локва, а той се хилнал до ушите и върти кранчето за поредната глътка. Впоследствие установихме, че той е погълнал огромно количество алкохол от съответната бутилка. Гаджето му го изкарало на терасата да му се проветри главата, Митко започнал обяснения в любов и когато вече били буза до буза, той повърнал отгоре й стомашното си съдържание. Естествено, девойката избяга с писъци, заряза момчето при нас и изчезна омърсена. Митето обаче се ядосал, че така се отнася с него някаква си там и издебнал тя като излиза от входа да я опикае. Обаче нещо не се справил с насочването на струята, та сам се опикал. След това историята мълчи какво е ставало, но когато купонът приключи, трябваше да изпратим и Митко до дома му. Аз и още едно момче се нагърбихме с тежката задача да го вднигнем, а той - като труп. Изплезил език, само от време на време промърморва, опикан, смърди на бъчва... абе ужас някакъв. Та, вървим ние по центъра в 1 ч вечерта, влачим го, а аз се оглеждам за такси. Познайте как никое такси не спря като видя полу-живия... Минаваме ние и през парка, по едно време го оставихме на пейката за почивка, а Митко падна напред и си издрънча главата. Ние вече бяхме умрели от ужас, че наистина ще умре, ама нееее - поизправи се той, фиксира ме и каза, че само мен уважава. След това пак изпадна в нещо като кома. Как да е, довлачихме го до тях, като възникна спор на кой етаж беше. Първо пробвахме на девети. Ама там отвори една баба, та стана ясно, че не е там. На десетия вече отвори майка му. Когато го съзря, тя изпищя, хвана се за сърцето и извика "Миииитеееее!" Ние, естествено, предадохме щафетата като само го побутнахме навътре, обаче от апартамента излезе едни здрав мъж (баща му), който ни посочи и процеди "Вие сте отговорни! Сега ще извикам полицията!" Е, вярвайте ми, такова тичане му дръпнахме по етажите надолу... не помня от страх как се прибрах. На другия ден се разбра, че Митко си е загубил ключовете за тях, някакви 20 лева, а на всичкото отгоре беше и с шевове по лицето от падането си в парка. И девойката го заряза, и ние повече не го канихме по събирания... въобще, вгорчи му се животът. Но това не е нищо. На поредната родителска среща се изправил баща му и попитал кои са родителите на Х. (моите) Баща ми също станал и казал "Аз съм!" (баща ми въобще не знаеше за Митковата история, защото ме беше страх да му разкажа). И Митковия като почнал да му се кара "Как не ви е срам, заради дъщеря ви, синът ми беше в болница, да се отнесе така с него!!!" Баща ми се прибра бесен, аз от немай къде му обясних историята и се оказа, че за да избегне скандал с родителското тяло, Митко си е съчинил някакви измишльотини за мен и така мен ме гледаха накриво техните.

Е,няма начин да не се запиша при вас

Никой не може да те задържи на сила 2 часа да слушаш, а като го правиш, що да не се възползва, та сметката ти е вярна 

На сила не може,права си...Ама нали съм мека Трендафа,все гледам да не засегна някого...и така ставам лесна жертва на
хора,търсещи слушатели.

Ау,голем смех !!!И аз съм тук!Пу за мен!Аз колко съм препатила,ша знайти,ма искам да направя силен старт,та търся най-долния от мойте муньовци,коет не е лесно,щот до ся съм пробвала да ги забравя!!!

Аз-млада и невинна хлътнах по великолепен младеж с чаровна усмивка.Запознахме се в "Текилата"в Китен.Едва дочаках да се завърна в Софето и да се срещнем.Голяма грешка....Вечер,аз облечена с хубава рокля,а той изключително неглиже.Заведе ме в кръчмичка нейде около университета.То нема лошо,но муньо Еди,определено беше там за да пие.Колкото повече,толкоз по-добре.Стана късно и си тръгнахме.На светофара до пешеходната пътека муньо се наведе,изтръгна един кръгъл капак на шахта/един вид колко е силен/и го запокити в близкото електрическо табло.Явно много съм си била паднала,щом не побегнах с писъци...Късно беше и той вика,абе аз живея близко,айде в нас!И аз ок....Вървим си ния,а той като види паркирана кола и хоп-изтръгва и чистачките и ми ги подава да ги нося...То беше одавна,явно тогава още нямаше аларми...Нося аз чистачките и си мисля,какво странно хоби...Пристигнахме у тях,той отвори вратата на килера и ми посочи един висок рафт-фърли ги там,вика и аз какво да видя-купища чистачки...Ма и тогава не избягах...Лягаме си ния и муньо ми вика:"Не ми се прави секс,нали не ми се сърдиш!",обърна се на другата страна и откърти.Сърдех му се!Едва дочаках утрото и се изнизах по терлици!                                                                               

Трябвало му е някоя- да носи чистачките 

Аха,ма не си мисли,че това бе единствената ни среща!Тц!Ходих с него на вила,където пиеха странни отвари от трева,дори го поканих на гости у нас,където набара някакви мои музикални играчки и се забавляваше,като ги пускаше едновременно да свирят...Също си спомних,че никога не си миеше зъбите и обясняваше,че пастите за зъби нарушавали естествената среда на устната кухина и предизвиквали кариес!Накрая той ме заряза,щото не сме си влияели добре!

Между другото до секс така и не се стигна.Което явно обяснява настойчивия ми интерес към този Муньо.Също до ден днешен ме яде въпроса за какво му бяха всичките тези камарища чистачки...

За същото за което е и тухлата на врата на Бай Ганю докато лови риба