Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Хм май трябва човек да започне да пише за да му избият спомените.
Няколко пъти излизах с един който ми беше казал, че е от Пловдив (а се оказа че е от Провадия). Чак беше учуден как съм му повярвала, те пловдивчаните повтаряли "майна" на всяка втора дума 
Уж имал магазин някъде около Нептун 
Когато идваше да ме вземе, всеки път питаше "Ама ти не ме ли чу, аз казах на шофьора на таксито да натисне клаксона". Чудех се защо ама си викам всеки луд с номера си.
На 8-ми декември ме навиваше да съм ходела в квартирата му, а като отказах ми се цупеше, защото той видите ли заради мен не бил отишъл с колегите си на Боровец (мдам... и студент не беше  )
Както съм тръгнала, кой знае за какво ще се присетя малко по-късно 

Не! Край! Вече няма само да чета! Ще пиша! И аз си имах един период, в който само на такива младежи попадах, ама то сигурно щото така ме беше праснал хормона, че не подбирах много-много. А пък съм си и влюбчива до безобразие... Та да започвам. Само да уточня, че първото ми гадже вдигна много високо летвата по отношение на секса – и за размер, и за доставено удоволствие. Беше сравнително нисичък за мъж и сам си викаше „педя човек – лакът х...”, ама си беше вярно де  . Ама хайде да не се хваля с него, че все пак темата е за Муньовци. Та така...

Муньо No.1
Сравнително симпатичен младеж, русоляв, височък (аз съм 176 см, така че това си е от значение). Имаше обаче малко странен поглед – като те гледа, все едно гледа през теб... Живеех на 5 мин. от университета, но той реши, че имам нужда от изпращане, а аз поласкана, че някой проявява интерес към мен. Ми добре, няма лошо. По това време на нашия вход имаше сергийка с чорапки и в един прекрасен момент (може би на 10-тия ден, когато вече бях осъзнала какъв досадник е) той ми заяви, че на 30-тото юбилейно изпращане ще си купи чифт чорапи за спомен  !Ужас, как ще издържа дотогава?! Поне да беше казал, че ще ми купи на мен... Голяма лепка беше! Беше му необходим почти цял месец директно нагрубяване за да схване най-сетне, че е нежелан. Същия този по някое време влезе в някаква секта, където съвсем му объркаха мозъка. Те случките с това момче са безброй за 4 години следване, но една моя позната имаше нещастието след това да работи в рекламна агенция с него и какви ми ги е разправяла – бедна ви е фантазията.

Муньо No.2
Купон, непознат младеж, висок, симпатичен, готов да говори компетентно на всякакви теми. Аз – на градус, готова да слушам. От мен да знаете, че не само при мъжете алкохола изкривява възприятията... Реших, че е забавен. На следващия ден го чакам 15 мин. за среща, вече тъкмо ще си тръгвам, а той се задава с чаровна усмивка и букет цветя и аз, патката му с патка, му простих. Тръгнахме по крайбрежната алея, разни корабчета в морето и младежът се впуска в пространно инженерно обяснение, защо на фериботите кърмата им била с такава форма. Без алкохолните изпарения ми се стори леко досаден, но все още не вдявам, какво точно е положението, щото и хормоните танцуват като луди – все пак има някаква потенциална възможност за секс, а аз – разгонена като за световно. На третия ден вече направо не издържах изявленията му как от всичко разбира и как всичко умее да прави, включително и подробни наставления кое как се прави, особено неща които никога през живота си не е пипвал, а аз върша от години. А, и какво нещастно детство е имал... Хеле, стигна се и до секс, ама се оказа, че не му става!!! И като се почна едно плачене (със сълзи), и знаел той причината каква била – че майка му като малък го наказвала като го заключвала в килера, че туй, че онуй... Цяла седмица се опитвах да го разкарам тактично, но накрая,  когато се опита да ме монополизира изцяло и провали срещата ми с приятелите ми, вече ми падна пердето  и му се разкрещях, после през целия път до вкъщи го играх ледената кралица и го зарязах да виси на стълбите с вид на пребито куче. Един чс след това майка ми се прибира и ме пита какво съм му направила на момчето!!! Че като се вкиснах отново и като го подбрах по стълбите с викове да се маха, че само травмира съседите... И, УРА!!! Най-накрая ме остави на мира.

Муньо No.3
Ей за това хлапе най-съжалявам, че беше голям сладур – висок, хубав, ама много хубав, русоляв, синеок, умен, чаровен, забавен, с перфектно малко стегнато дупе, широки рамене, свири на китара, пее страхотно, с чувство за хумор... Ама какво да ви говоря – перфектен отвсякъде, от където и да го погледнеш! Докато не си събу гащите  . Момичета, не можех да повярвам на очите си или по-точно на ръцете си, щото беше тъмно. Честен кръст, пишлето му в изправено положение беше точно колкото показалеца ми, дори и не колкото средния ми пръст!!! А за креватните му умения да не говорим – пет-шест мушвания и беше готов! Аз какво да усетя за толкова кратко и с такъв размер!? Още ме е яд за това момченце, че много беше готино...

Муньо No.4 и приключвам
И този беше в категория висок, хубав и умен. Самочувствието му обаче беше малко вповечко, но не беше дразнещо, защото беше поднесено с известна доза самоирония. Не се хвалеше със сексуални подвизи, само казваше, че има малка спортна пишка. Малка, малка, колко да е малка? Няма да е по-малка от на предния, си викам аз. А и на опипване не беше чак толкова трагично положението. А пък и като е спортна, трябва да е издържлива... Ех, колко му се натисках докато ми я покаже тая малка спортна... Ама нямаше подходящ терен, та къде, къде – айде в морската градина на закътаните пейки. Наистина не беше чак толкоз малка работата му, в действителност си беше средна на размер, но спортната част се оказа доста спорна... Раз-два-три и се дърпа. Пак раз-два-три и пак се дърпа. Тая работа няма да стане така, казвам си аз. Айде сядай ти на пейката, а пък ще действам аз. Всичко хубаво, но раз-два-три-четири-пет-шест, избута ме назад, хвана се между краката и се хили глупашки. Ха сега де, да не би нещо да го контузих в ентусиазма си? Питам аз проблем ли има и получавам отговор: „Ми много си бърза!” В първия момент се опулих, докато разбера, че вече е готов приключил, след това сърдечно се разсмях, заявих му, че всъщност той е бързака, обух си гащичките, изпрати ме до вкъщи (поне това да свърши като хората  ) и повече не излязох с него.

И още един бързак имах – сутрин радиото го събуждаше с новините в 6:00 ч. и преди още да са приключили, беше приключил и той. Веднъж ги засякох колко са дълги тез новини, да не би аз нещо да съм сбъркана. Оказаха се точно 3 мин...

Оф, айде стига толкоз, че като се сетя чак срам ме хваща. 

supergirl  попиках се от смях   

  Оооо не, супергърл, ти ме довърши !

Ами, милички, какво да ви кажа - то в тоя град Муньо до Муньо! А ако успея да придумам приятелката си да се включи, тя пък какви неща може да ви разкаже! Ама като си я познавам сигурно няма да се съгласи, а няма и да ми разреши аз да пиша. Но, повярвайте ми, моичките са направо писани цветенца в сравнение с нейните...

Да бе ! ... И аз съм го забелязала това ... Ама защо е така  Имаш ли някакво обяснение ?

хм, идея си нямам... само ми идват разни мисли от рода на това как мъжете били като местата за паркиране - свестните са заети, а свободните са малки и неудобни...

а освен това за всеки влак си имало пътници, казват мъдрите хора - половината от тия дето ги описах си имат стабилни половинки, да им се чудиш на занижените изисквания на тия жени...

сигурно аз просто съм много претенциозна, ама след като си имал добър пример, някакси не върви да се задоволиш с по-лошото

Потвърждавам  не е до претенции, до мъже е  Но пък поне забавни спомени остават!

supergirl, довя ми някакви спомени с твоя пост 
Абсолютно съм съгласна, че варненските мъже са муньовци 

Незнам дали защото форумът е по-скоро женски, но от прочетеното стигам до извода, че мъжете са по-големи муньовци от нас. Но е вярно също така, че същите тези муньовци си намират половинки и водят привидно нормален начин на живот.

Имах една приятелка преди години - умна, образована, хубава. Започна да се вижда с подобен - хубав, образован, но муньо. Разказвала ми е, че я е зарязвал да си пътува с обществения транспорт, докато той е бил с кола в същата посока, само и само да намери други пътници, които да закара на цената на автобусния билет. А тя нали му е приятелка, няма да плати ...
В деня, в който тя тръгнала да го зарязва, той бил донесъл някакви домашни курабийки и докато тя е разкривала мотивите си, той не е спирал да яде. Дори на няколко пъти прекъсвал речта й и й предлагал да се почерпи.  

Сега са семейство. Мисля, че след него тя попадна на още по-големи муньовци, което я накара да преосмисли критериите си. Не запазихме отношенията си след сватбата - тя се срамуваше заради това, което аз вече знам.

  
Някой иска ли курабийка?

Добре де, като си supergirl, първият защо те заряза?

Ами когато въпросните физически дадености са съчетани със сексуални неумения... Размера може и да зависи от физиологията, но това какво правиш с този размер, как се контролираш и какви допълнителни мерки вземаш за да задоволиш партньора си съвсем определено зависят от човека. Да не говорим, че ако не знаеш какво точно да направиш, спокойно можеш да се образоваш от произволен порно канал.

Аз доколкото разбрах в тази тема не се коментират сексуални възможности и невъзможности, а глупави случки или мъже без подход към жените, без значение как успяват или не успяват да я задоволят. Защото ако става дума за размери и физ. възможности, на всеки може да се открие нещо- я целулитен задник, я малки гърди, пъпки, непохватни ръце и т.н. Определено обаче не споделям смеха за някой, на който му е малка онази работа, той едва ли такава си я е поръчал.

Can't Touch Dis е мъж (поне така пише)