Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Чета тази тема още от първата й част и много се смея   Муньовци май съм нямала много, но все пак ще се запиша с двама, които не са ми били гаджета.

Муньо 1 е от тийнейджърските ми години. Бяхме в една компания, той по-голям от мен. Беше ме харесал, но аз го възприемах само като приятел. Беше ми приятно да си говорим, имаше свежо чувство за хумор, но нищо повече. Една вечер си чатиме (тогава още властваше mIRC) и той ми обяснява за пореден път как искал да бъде с мен и т.н. Аз съответно пак му казвам колко много ценя приятелството му, и че не искам да го разваляме (срам ме беше да го отрежа директно). При което последва един изблик как съм била мръсна, долна ку*чка, най-голямата егоистка на света и т.н. Как ето сега щял да отиде, да вземе нож и да си среже вените и как само аз, и единствено аз съм щяла да бъде виновна. Докато успея да напиша нещо в отговор, той се изключи. По онова време мобилните телефони бяха рядкост, той нямаше и домашен. Съответно цяла нощ на мен ми минаваха разни брутални картини през съзнанието...
Още на следващата сутрин, отидох до местоработата му. Виждам Муньо, нацупен. Заговарям го, никакъв отговор. Поглеждам и виждам, че лявата му китка превързана. Не знам какво ме прихвана, но отидох до него и супер бързо дръпнах превръзката нагоре преди той да успее да ме спре. И какво си мислите, че виждам?! Абсолютно нищо! Дори драскотина нямаше!... Тръгнах си без да кажа нищо и оттогава на муньовци-самоубийци не се връзвам.  
Да добавя само за него, че тъй като имаше някакъв проблем с обонянието и не смяташе за нужно да се къпе повече от веднъж седмично, както и да ползва дезодоранти и други подобни...
Муньо 2 беше много красив, млад мъж, мъжкар. Бяхме се харесали, но ме спираше свръхциничността и арогантността му. Всеки път като ме видеше, ми обясняваше какво щял да ми направи, как, къде и т.н. Аз съответно го обръщах на майтап. В крайна сметка излязохме на една среща, на която през цялото време ми обясняваше какво обичал в секса, как с приятели си менкали жени и т.н. Е, всякакво желание за каквото и да е ми се изпари, още повече, че ми казваше как всички жени били парцали, боклуци и т.н. В крайна сметка ме изпрати до нас и финалната реплика беше "И сега кво?! В крайна сметка няма да се чу*каме?"  

Имам и един дето е кралят на Муньовците, ама там историята е по-скоро психарска, отколкото смешна, та ще се въздържа...

И аз се смях с твойте Муньовци   особено с последния! Дай и Краля на Муньовците, както го нарече - сега умирам от нетърпение да разбера защо си го коронясала така

  Добрееее, но пак казвам, историята си е по-скоро психарска.... Сега ми е смешно, ама тогава хич.

Та... запознаваме се в интернет (не в сайт за запознанства). Пишем си няколко вечери, и после си уреждаме среща. Човекът е по-възрастен от мен. Виждаме се, всичко точно - перфектният кавалер, разговорите са забавни, интересни, времето лети неусетно. Физически не ме привличаше, но пък наистина много интересен и интелигентен мъж. По онова време аз преминавах през много бурна фаза в личния ми живот, осеяна със сълзи и сополи, та това запознанство беше като свеж полъх.
Около 2 месеца се виждаме като приятели - той иска нещо повече, но аз се дърпам, просто защото нямам чувства.
Още през тези 2 месеца започнах да усещам колко обсебващ може да бъде. Звънеше по телефона, непрекъснато ми обясняваше колко тежък му бил преди живота, как само го използвали, как той давал всичко на жената до себе си, издигал я на пиедестал, а всички го предавали и т.н. Как щял да кара празниците (това се случва преди Коледа) сам като куче, как на никой не му пука за него, ето, дори и на мен - щяла съм да изкарам Нова година с приятели (!), а той щял да бъде сам и т.н, и т.н.
След празниците бях наложила една дистанция между нас, просто защото вече не ми харесваше как се развиват нещата. Но точно тогава разбрах, че се разболял, някакви болки, някакви истории... и как на никой не му пукало, и т.н. Та отидох да го видя...
Не знам какво ми стана, но започнахме връзка... След около десетина дни се пренесох у тях, защото "как съм можела да не се пренеса, нали съм твърдяла, че съм имала чувства и какво лошо имало"...
Тук прескачам доста неща, и минавам на конкретни работи:
- той беше мъж, който предварително си има изградена нагласа каква трябва да бъде жената до него. И се опитва да вкара всяка една в тези рамки. Говоря както за поведение, интелект и външна красота, така и какви дрехи да носи, как да изглежда и т.н.
- непрекъснато искаше да сме заедно. Ама наистина непрекъснато. Не стига, че живеехме заедно, но и през останалото време трябваше навсякъде да бъдем един с друг. Водеше ме с него на фитнес, после на работа (аз тогава не работех), после насам-натам, и после вкъщи. В редките случаи когато успеех да изляза с някой приятел, още преди самата среща ме питаше колко време ще се бавя. Аз съответно не знаех, все пак с моите приятели се виждаме и понякога откарваме от сутрин до вечер заедно. Той се цупеше и ми звънеше през 40 минути, за да ме пита, дали няма да приключвам скоро и къде да дойде да ме вземе.
- разказваше на всичките си по-близки и по-далечни познати невероятни детайли за връзката ни, което мен ме дразнеше много. Когато изразявах несъгласие, ми се отвръщаше "Е, какво толкова? Тя/той ми е приятел!", .... е, да, ама на мен не ми е...
- според него, аз като обвързана жена, нямам правото да излизам сама (без него) с приятели по дискотеки, барове и т.н. Какво съм щяла да правя там, та нали вече съм имала него?! Опитвах се да му обясня, че едно такова излизане не значи изневяра, но при такива опълчвания от моя страна, се натъртваше на това, той колко житейски опит имал, с колко жени бил и как знаел всичко...
- След няма и един месец връзка, искаше да имаме дете и едва ли не, аз бях виновна, че не забременявам, щото не съм го искала истински... Това се споделяше пак на приятели...
- Една вечер ми се вдигна бесен скандал, защото говорех по скайп с приятелка, която не живее в БГ и не се бяхме виждали от много време... Аргументът за скандала беше, че не съм му отделяла никакво внимание на него   При положение, че постоянно (ама наистина постоянно, само дето в кенефа не идваше с мен....) бяхме заедно...
След този скандал аз вече тотално избеснях, разкрещях се, започнах да събирам багажа си, а той скри ключовете от апартамента. Как се измъкнах, само аз си знам...
После се правеха някакви опити да се сдобрим, но аз бях непреклонна. С цялата си наглост искаше да ме изкара мен виновна, и колко грозно впечатление му било направило, че съм се била развикала.  

Естествено, накрая станах от "най-обичаната жена" , "най-голямата предателка" и т.н., и т.н.
И още има, ама не искам да пиша, че са по-грозни сцени...

Та, накратко - затова за мен този екземпляр е Кралят.... на муньовците. Впоследствие от общи приятели разбрах, че той сам си е казвал, че трябва да бъде с по-малка (на възраст) и по-неволева жена, която да може да моделира по свой си тертип. .. и която да му прави "евалла".
Наистина не мога да отрека положителните му качества - интелигентен, интересен, забавен, умен, кавалер от класа, знае какво, кога да ти каже... просто висш манипулатор. Добре, че захапах за сравнително кратко време, че иначе не ми се мисли.... Някой горе ме обича

supergirl По- гадно, злобно и просташко описание на Муньовци не съм срещала! Направо ми се доповръща. Без извинения!

Копнеж , срещала съм много типове като този , за когото разказваш ... Самата аз съм имала връзка , подобна на твоята , толкова подобна , чак в детайлите , че ако не беше явната голяма разлика във времето , бих се усъмнила дали не познаваме един и същ човек ...  Тези типове са ОПАСНИ ... Наистина , голям късмет си извадила , че си се откачила на време ! ... Това е едно от нещата , за които и аз съм много благодарна на Върховния - че можах на време да се отърва  

Не очаквах, че поста ми ще предизвика толкова противоречиви отзиви, но сега като си го препрочитам, може би има основание за подобни реакции. Пропуснала съм да опиша някоя и друга случка, поради което явно съм създала грешно впечатление, че единствено физическите атрибути на No.3 са причината да го включа тук (отнася се и за останалите). Така че допълвам. Същия този младеж по време на второто ни (и последно) интимно усамотяване реши, че трябва да вдигне звънящия си телефон и да проведе половинчасов разговор с някаква девойка, която не бил чувал от месеци, но която тъкмо в този момент се беше присетила за него (или поне това беше официалната му версия) и след това младежа просто не успя да довърши започнатото. Все ми се струва, че толкоз като не може да устиска да не вдигне телефона, поне можеше да й каже, че в момента не може да говори и ще й звънне по-късно. Освен това много добре знаех, че освен физическо привличане той няма по-сериозни чувства към мен, както и той много добре знаеше, че съм хлътнала до уши по него. Но това съвсем не му попречи 3-4 дена след като се разделихме, да ме посети за да ми пусне записа си на песен, в която се пее: "любовта ме предаде първа...". Много тактично от негова страна! Това, мисля, му отрежда достойно място в класацията. А може би и аз трябва да се запиша при Муните ))

"Муньо" е все пак субективно понятие - ако аз приемам един човек за муньо, имам право да разкажа за него в тази тема, ако някой друг не го приема за такъв, има право да не се впечатли от историята ми, но темата едва ли е мястото да обсъждаме личните си предпочитания и критерии. И един от моите муньовци сега е женен с дете и жена му сигурно няма да се съгласи с мен, че мъжа й е смешко с голямо самочувствие и малка пишка, ама това не ми пречи да го смятам за такъв.

Почнах да чета темата отначало (тема 1) е такова хилене няма  Та си спомних и аз за един муньо ама с него до гаджета не стигнахме. Запознахме се в чата и нашия реши да ми дойде на гости (аз живеех още в Плевен, той от Харманли). Дошъл и стая в хотел си наел ама на срещата дойде с дрехите дето е пътувал и смърдящ на пот та се нетрае. Седнахме да пием по едно кафе по едно време ме прегърна, щях да припадна  от потта му на моето рамо защипа (беше лятото аз по потниче). По-късно същия ден след като се поразходихме седнахме в друго заведение и човека явно реши да се направи на важен почна "Ти сега какво коктейлче ще си поръчаш?" аз отказвам и той като почна един дълъг монолог как за първи път ще си поръчва коктейл и колко вълнуващо било  Вечерта ще ме изпраща и решава да ме целуне е явно му беше за първи път не знаеше какво да прави като ме захапа за малко да остана без долна устна. После няколко дни ми беше подута устата и не исках да чувам вече за него. Последваха едни дълги писма как искал да води мама да се запознаем и после евентуално да се оженим и да имаме n деца, че му трябвали работници за полето все неща в този дух 

стига бе 
Това с потта и на мен ми се е случвало  среща, тазходха, прегърна ме и  Тъй като ми беше сложно да измисля причина да спре да ме прегръща останахме прегърнати около 5-10 минути, а и се разхождахме по една пуста алейка, дето няма един сладолед оркъде да си вземеш, че да се отървеш и да са ти заети и двете ръце 
Малее после като се прибрах така вонях, все едно се бях търкала в бизон цял бойлер не ми стигна да се почувствам чиста......как не го беше срам не знам, вчрно лято е, но има достатъчно ароматизиращи средства средства 

  горката! наистина ти съчувствам за преживяното, от личен опит знам какво е 
аз на 10-та минута успях да си настъпя връзката на обувката и я развързах, та се отскубнах за малко, докато я завържа... 

И аз съм имала такава неприятна ситуация - излизах с едно момче, което си беше съвсем нормално и свястно, но... никога не се къпеше след фитнес. И така идваше на срещи. Смрад, та се не трае. Един път го попитах защо не се къпе след тренировка и ми отговори, че не му се носи хавлия и шампоан, защото му тежали Много за кратко го изтърпях, но никога не му казах, че мирише... такова нещо трудно се казва.

Ами ти си му казала достатъчно   След като не разбира от намек ( при това , според мен , съвсем не тънък  ) , няма смисъл да си губиш времето в разяснения ...
Докато чета разговорите в тази тема , през цялото време си задавам въпроса ЗАЩО? и КАК? ... Как се е случило така , че в днешни дни , на една жена е толкова трудно да срещне мъж , който да я накара да загуби ума си от любов ? ... Понеже съм майка на бъдещ мъж и искам един ден той да може да направи една жена щастлива , все му повтарям какво жените обичат и какво ненавиждат ... Какво ли му влиза в главата , не знам ... Моля се , дано някой ден гаджетата му не се оплакват по форуми като този   Има обнадеждаващи белези в поведението му . Например , преди да излезе , където и да
било , задължително се къпе , парфюмира се , мие зъбите и после идва да ме кара да го душа навсякъде - коса , мишници , дъх , с цел контрол  

                               Аз също смятам, че физическите белези не трябва да стават обект на подигравки  . Някак под нивото ни е.
                               Номинирам двама муньовци, за които ми напомнихте... С първият на втора среща ще правим секс. Съблякохме се, и... такава миризма ме лъхна от него, че се облякох и си тръгнах  . Да подчертая, че все пак беше тръгнал на среща - и ако за среща не се къпе не искам да си представям през останалото време за какво става дума  . Иначе готин и много интелигентен младеж изглеждаше.
                               Втора случка: непозната жена се приближава до мен в квартала и ми дава плик. Нещо ми е написала, като се прибера вкъщи да го прочета. Малка съм, любопитно ми е, взимам плика. Вкъщи чета: 'така и така, аз съм майката на едисикой, той те харесва, но е много срамежлив... разполагаме с едикакви си неща, живеем бедно, но ако искаш да свържеш живота си с нас...'  . Момчето беше непознато, в крайна сметка уговорих си среща с него през майката и го отрязах с цялата деликатност, на която съм способна. Надявам се да е отдавна много щастлив с друго момиче   , тогава аз бях на 16, а той на.. може би 34...

Темата за миризмата на мъжка пот е винаги актуална  Лятото, в метрото, след края на работния ден какво е ..... не се диша! Особенно някой мъже имат толкова силна миризма на потта, че е токсична направо! Дори да са се къпали преди 10 минути, пак си смърдят! Та по този повод не на един и двама съм давала съвет да ползват медицински продукт, не просто дезодорант. (Одорекс върши чудеса)
Преди време ... бе миришат ми краката на мъжа ми, миришат ... а той точно се е изкъпал, чисти чорапи е сложил и само ми мрънка, че то от чорапите било, не съм ги била изпрала като трябва  Накрая призна, че има миризливи крачка, полекува се и вече му миришат на маргаритки 

Наистина е много трудно да срещнеш мъжа, по когото да си загубиш ума от любов. Аз поне още не съм го срещнала и при поредното разминаване с някого, първо търся грешките в себе си. За един месец се бях сблъскала с цифром и словом трима Муньовци (няма да ги описвам сега, че все още ми е криво). Надявам се скоро да срещна човек, който да ме накара да повярвам в любовта.
Извинявам се за отклонението!
Лора, много правилно учиш момчето - по-добре така, отколкото да го пишат по форумите
П.П. Не мисля, че физическите недостатъци трябва да бъдат осмивани.