Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Днес с майка ми си говорехме за един Мунчо от моето минало, та й казах, че няма как да не го изтипосам тук.
Няма да ви занимавам с дълги и отегчителни подробности относно запознанството с наш Мунчо, а само някои по-конкретни негови изцепки.
1. Аз - първа година студентка. Трудно си намирам, но в крайна сметка след много усилия, успявам да си намеря така мечтаната първа работа. Съответно, когато ми свърши работният ден (бях с плаващо работно време), се занасях до кафенето, където се събирахме с Мунчо и останалата част от компанията. Да де, ама с течение на времето с моят мениджър се сближаваме, до степен на приятелски отношения, и редовно си тръгваме в 9 часа вечерта (да не си помислите нещо, ние наистина откарвахме в офиса на лаф-мохабет). Тук е мястото да вметна, че Мунчо поради никому известни причини беше решил, че аз съм жената на живота му и ще дойде ден да се оженим и да имаме деца. И след един такъв дълъг "работен" ден, отивам дежурно аз в кафето, разказва ми той какво е правил на работа, аз му разказвам за моята, а нашият ме застрелва с репликата "Мило, извинявай, че не работя за по-голяма заплата и се налага и ти да работиш и да се трепеш". Учтиво му обясних, че дори да работи за милиони, аз няма да прекратя работна дейност. Бихте казали, че е мила тази проява на загриженост, аз също мислех така. В последствие, обаче, започнах връзка с колега от офиса, а той каза на най-добрата ми приятелка, че "Ето, знаех си, че така ще стане, ще започне работа и ще си хване някой от там". Та, явно не бил толкова загрижен за това дали се трепя или не...

2. С Мунчо сме у тях, мой приятел ще ни взима с колата и ще ходим към горепосоченото кафе. Оправям се аз, чакам го още 20 да се оправи, приятелят на свой ред от половин час ни чака, звъни по телефоните и дава зор... Бързаме ние, стигаме до заветното място, аз отварям вратата на колата, паркирам се на задната седалка и в следващият момент виждам следната гледка - Мунчо отворил предната врата, хванал се за нея, с другата ръка размахва танцово юмрук във въздуха, а с останалата част от тялото се гърчи в някакъв танц. Човекът си правеше и музикален съпровод под формата на измислена песен, да не е луд той да танцува ей така? Всичко това се развива пред хората на спирката, а аз просто се свлякох на седалката с думите "Мунчо, аз не те познавам...".

3. Пак след работа, пак в кафето, след наистина тежък работен ден, в който не съм имала време да подвия крак. На отиване го моля 'Мунчо, моля те, нека да останем за 1 час и да си ме прибираш вкъщи, изморена съм и съм гладна (наоколо няма нищо за ядене, всичко беше в ремонт тогава, а за връщане вкъщи се минава по улички с кучета, от които Мунчо знае, че ме е страх)'. Мунчо казва 'Добре'. Идват приятеля от горната случка, а по ТВ-то върви мач. Става 9 часа... 9:10... 9:30... Аз го сръчквам 'Муньо, хайде да ме прибираш'. 'След малко' е отговорът. Идват 2 приятелки, и Слава Богу, казват след 15 минути, че ще си ходят. Ние и трите в един блок, скоквам, че ще си ходя и аз. И между мен и Мунчо се развива следния разговор
Аз: Муньо, аз тръгвам с тях!
Муньо: Ама защо, изчакай да стане поне 85-тата минута от мача! Има още 10 минути и те прибирам
Аз: Абе, Муньо, сега е 50-тата, аз докато стане 85 ще съм се прибрала 300 пъти!
Муньо: Ама Муньо 2 ще те закара с колата до вас, изчакай края на мача!
Така и не вдена, че на мен вече ми е лошо и грам не искам да гледам нито мач, нито нищо. Взех си якенцето и с двете приятелки си тръгнахме, а Мунчо се чудеше цяла вечер защо не му вдигам телефона
Като се сетя за още ще дописвам, че то с него не са 1 и 2...

Като чета темата и се присещам за разни екземпляри.

Пътувам с влака.В купето възрастен човечец.Завързва разговор с мен:
- Студентка ли си?
- Да
- Вие студентите нямате много парички.Аз на село имам голяма къща, пенсията ми и тя голяма.Що не идваш да ми изпереш, да ми сготвиш и ...., а аз ще ти помагам с пари. Тя пенсията ми голяма..... 

Еееех, веднъж мъж да ще да ме издържа, пък аз патка, не се съгласих.И си изкарах безпаричи студентските години.

 Започвам работа.В кабинета сме аз и колегата.Първата година, долу-горе изкарахме в разбирателство.После започна да се оплаква от жена си, как не искала да прави секс с него и дрън , дрън...Тук е мястото да вметна, че прилича на пещерен човек.С неподстригана коса и брада, стърчащи във всички посоки.Мирише ужасно, защото не се къпе и съответно няма нужда да си сменя дрехите.Зъбите не се мият.Та решил явно човека, че ще ме сваля.Свалката се състоеше в това да ме опипа по задника. Бях толкова бърза, че чак не ме видя кога се обърнах и му нанесох побой.
 От тогава нашата дружба малко взе да куца.Съсипа се да ходи при шефовете, да ме топи колко съм некадърна, та да ме махнат от работа. Е все още работя в същата фирма, на него жена му все още не му пуска и колежките не му връзват.

Уникалниииии!!!!!!

Оооо, аз си имам муньо в офиса. Един ден докато раздаваха канцеларските материали му викам: Мунче, айде с мен, да не се връщам 2 пъти да пренасям нещата. И Муньо малко неохотно обяснява, че е болен, че е схванат, ама се съгласява и идва. Облича се нашето Мунче със зимното палто, с шапка и шалче (за 20 метра ходене навън буквално) и идва с мен до съседната сграда. Слагам аз едно кашонче с химикалки и класьори и има 2 кашончета с ксероксна хартия. Мунчето взима набързо кашончето с класьорите и бяга навън. После няколко дни ми обясняваше как бил се сецнал, откакто сме носили тежките кашони.  
Ама то една ли е историята с него. А иначе за черпене - Муньо е пръв!

Едно към едно с единия Муньо от работа. Цял ден стоях с парчета тоалетна хартия в носа, че не се беше къпал доста време. Ароматизатори накичих из стаята (онези, дето са за коли), стоях на отворена врата... по едно време той излезе някъде. Влиза клиент за нещо, поглежда ме и направо усещам как му сълзят очите от миризма, а аз не мога да отворя дори уста да му кажа, че не съм аз...
Най-странното е, че приятелката на Муньото дойде за час... стоя до него и дори не позеленя.

Наистина много странно  Сещам се за няколко варианта: много влюбена; много свикнала на телесната му миризма; хремава или същата миризливка 

Третото най-вероятно 

Кажи му да се изкъпе и да се изпере или му изпрати анонимен имейл (регистрирай си един за еднократно ползване) с грозен текст. Моят опит показва, че не помага, но никога не е излишно да опиташ.

Имах един шеф аналогичен случай.За нещастие работихме в един кабинет и нищо не можеш да кажеш, лятото беше страшно.Млад човек е, как не се усеща не знам.Приказката неделя е ден за къпане беше много актуална.И той беше женен, жена му интелигентна жена и се чудехме как го търпи.Буквално след понеделник като влезеш в кабинета потичаха сълзи....

Да ти кажа то чистоплътността май не е много свързана с интелигентността. Въпрос на възпитание е май. Жена му сигурно е била същата. 

Имал съм подобен случай с колежка.Много младо момиче от дълбокия прованс..Само,че тя"поемаше"и след като на един празник и подарихме толетен комплект,и няколко дами от екипа и разясниха,какъв е проблема,момичето почна да се къпе и в обедната почивка,и нещата лека-полека взеха някакъв обрат..Иначе много люти да..то носът ти почва да тече,па кво остава за очите..

Е вие сте извадили късмет. Моят колега от пъпа на София нищо не поема... Аз поемам - отровни миризми.
Той може и да се къпе де, знам ли, ама то пък ако не се научиш да пускаш пералня язък ти за къпането.

Тя темата малко се вмириса, но да допълня нещо - имах преди време колега, който много се вмирисваше към сряда/четвъртък. Един ден му намекнах, той много се засегна и каза, че се къпе всеки ден. Да де, ама файда никаква, като не си сменя ризата и сакото... Казах му - нямал условия да пере през ден, само в събота. Така че има хора, които просто нямат желание да се постараят.

Един виц по темата:

Двама колеги си говорят. Единият пита другия:
- Абе, ти преди да правиш секс, къпеш ли се?
- Да, винаги!
- Е, май не си правил секс доста време!