Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Култ!!!

Тази Калеа, егатиму и злобарката!

Нали..Завиде на дружката,че се уредила с мАжко..

 Ми да, ко му има на човека, малко нещо пиянка, ама тя да не е идеална!

Свалка към майка ми(60гд.) от един дърт Казанова(78 гд.) Чакала майчето на някаква спирка и си чака чинно автобусчето, проближава се възрастен дядка(горния Казанова) към нея и и казва:
-Ти знаеш ли, че днес бананите в Кау***да са по 1 лев? Майка ми го погледнала и му рекла:
-Не знам, ама защо ме питаш дали знам? Той и рекъл:
-Ами да отиваме заедно да си купим, пък може и едно кафе да се почерпим там. Напушило е яко смях майка и му рекла:
- Ти бягай да купуваш, докато не са свършили, аз сега нямам нужда от банани! Пък той видимо обиден от отказа за свалка и вряснал;
-А от кожени нямаш ли нужда.Аз от цяла спирка с баби теб избрах, пък ти сега ми се дърпаш.
Майка ми изпаднала в тих потрес от лафа на 80 годишен(изглеждал си напълно нормален и добре облечен), на който уреда в гащите му отдавна сигурно е умрял, ама мерака изглежда е голяма работа.
Стиснат Муньо мога да нарека един бивш колега на мъжа ми. Човекът взема заплата от 5000 лева месечно, и всеки ден, кани различни колеги да обядват заедно(фирмата е голяма корпорация), и всеки път номера е, че си е забравил парите горе в офиса и ако може да му услужат, после ще им ги даде. Досега не е върнал на никой от тези, които са му давали на заем и са му платили менюто. Наскоро разбрах, че номерът вече не минавал така успешно, колкото и много души да са в компанията се е разчуло за тази негова практика.
Аз имам двама-трима муньовци преди годино, които са били от леко стиснатите и заради тяхната дребнавост са им била шутовете бързо.Единият редовно за някакъв повод подарък ми подаряваше някакво моливче китайско за 50 ст. с цветенце , сякаш не можеше едно живо букетче да ми вземе за 1 лев.
Другият за рожденният ми ден ми подари хавлийка и халат(пожълтяли), които майка му си е купувала през 80-те и така и са и останали в гардероба с нафталина.
Засега не се сещам за други случаи, но ако ми дойдат в съзнанието веднага ще ги разкажа.

Щях да пускам в друга тема, но реших, че тук е по-добре. Сега ще се върна да ви чета.


Наскоро брат ми /голям е вече/ се лигави с една запалка, размята я насам - натам, прави се на Клинт Ийстууд с една клечка в устата и т.н. По едно време както е запалена, започна да я доближава ту към моята коса, ту към неговата, щял да запали на някого косицата. В началото беше смешно, но на петия път като взе да ми писва и да се дразня на глупостите му, започнах да нервнича. И за пореден път, за да ме дразни, доближава я до косата ми, аз ставам ядосано и докато ми казва: "Споко бе, много ясно, че нищо няма да направя. Виж!" И уж ми демонстрира как я доближава до косата си и нищо няма да стане. И като му пламна изведнъж перчема, главата му отпред стана в пламъци. През тази една секунда направо изтръпнах. Но той я загаси с ръце много бързо, така се уплаши, че нямам думи да опиша погледа му след това. Нито пък гледката на самозапалил и самогасящ главата си тинейджър.    Нищо му нямаше освен няколко поизгорели косъма, но цялата стая замириса на пърлено прасе. Запазихме в тайна тази унизителна случка, но всеки път като се сетя го спуквам от подигравки.

Моля Ви, пуснете нова тема, голям смях е тук!

Лелелеее, счупих се от смях...
И аз да добавя своята лепта:

Муньо е бивш колега. Един ден среща една колежките, която влачи огромен тежък кашон. Тя го моли за помощ:
- Мунчо, помогни ми, моля те с кашона...
- Еееее, не мо'а, че се попотим и че се разболеем...
Същият този Муньо ме фиксира, как се боря с пренасянето на един принтер, ухилва се мазно:
- Носим принтерче, а?
...и ме оставя, освен всичко останало, и да си отворя сама вратата на кабнета...



Друг Муньо, познат... Озовали сме се голяма компания на маса и аз разсъждавам на глас, защо абсолютно всеки път, когато сме на заведение, сметката винаги е на минус, и то немалко. Моя приятелка изказва предположение, че някой смята грешно или забравя да оставя пари....
Муньо се намесва величествено:
- Ааааа, на мен ми се е случвало нарочно да не оставя пари, защото нямам и знам, че като не излезе сметката вие ще я оправите...ама после ми е много тъпо...
В този момент ме озари прозрението за Мунчо и сметките на минус....


Имах още една история наум, ама ей пуста съсредоточеност, изхвръкна...

Половината ми колеги са Муньовци.
С единия пием кафе и си говорим кой какво е вечерял. Той се хвали "Аз докато намисля какво ми се яде и вече е сготвено в нас!" После час и нещо спорим за това длъжна ли е жената да се грижи за мъжа и равноправието на половете. Идва шефът и почва да се дуе как неговата съпруга е номер едно, как е чисто, сготвено и изведнъж се сеща, че е много гладен и може да мине през тях да хапне. Звъни и казва "Слънчо, много съм гладен, какво има за хапване в нас?" на което се чува как "Слънчото" почва да зяпа, че не му е длъжна, че в момента е на кафе и не може да се занимава с него. Затвори телефона и като насран се изнесе.  Иначе е голям мъж и постоянно се прави на отворен... (иначе е забавно, де)

Разговор от днес на плажа. Кретен се опитва да ме сваля с репликите....
- Ти от Варна ли си??
-(аз) Не, но живея тук от много време.
- (той) ....Ама имаш апартамент тук...???
-(аз)  Ъъъъъ... Не... Трябва ли да имам??!!!
-(той)...Ами не...понеже аз сега си взех един апартамент.....

Хахахахаха....

То после беше дълга и широка... Искрено се забавлявам на такива кретени... И обаждам се аз на приятеля ми (5 пъти обясних на кретена че имам приятел, за да не ме занимава...,но...) и се уговаряме да дойде да ме вземе....та кретена щом чу... си плю на петите ...

Трябва да напиша тази велика история, защото ако я забравя ще е голяма загуба.
Зима, студ, нощ. Аз млада седя до шофьорското място с вече бившия ми възлюбен, който тогава беше на 19 години. Той кара колата колата на баща си към частен паркинг в отдалечен квартал. Стигаме до паркинга, но той реши да се прави на мъж и започна да форсира с колата или както се вика там да прави кръгчета и да хвърчи прах. БУУУУМ, какво стана, що стана колата остана на място. 20 минути аз седях на студа докато той се опитваше сам да я изкара от дупката, която беше нацелил. Е, не стана. Обади се на своите приятели и дойдоха 2 коли. Почнаха да дърпат колата, пак не ще.
Съкрушен, мой муньо идва при мен разреван и подсмърчаш и се търка за подкрепа и прегръдка като детенце. Аз го утешавам, че всичко е наред, милвам го по косата. Подсмърчайки ми казва, че ще се обади на баща си. Следва доза рев и сополи докато говори с баща си. И това дето се вика баш българин от тези дето са непоклатими като скали и страшни като вълци
Приближава баща му с колата и муньо деликатно намеква, че ще се ми се наложи да е прибирам сама. Настани се той в другата бащина кола и отпрашиха.
И останах аз сама на паркинга в една зимна, студена, ветровита нощ. Хванах си чантата и тръгнах. По пътя ме подгони едно куче /имам фобия от тях/, та ми беше много весело. После в една тъмна уличка, където общината не се е сетила да смени крушките към мен се насочи един видимо пиян "чичо", който почна да ми подвиква и да тръгва да пресича към мен. Аз бях ужасена, веднага си помислих най - лошото.Сърцето ми спря от страх. Но се прибрах. Изплашена както никога, премръзнала.

На другия ден муньо се обади /оставаше и това да не направи/ и веднага започна да ми обяснява какво станало с колата, колко щяло да струва и т.н. След като му казах, че е имало вероятност да ме изнасилят той мъдро заключи, че човечеца можело просто да ми иска стотинки.

То тука направо двама са муньовците, и твоя, и баща му,че са те оставили сама вечерта на такова място 

Мъжете, които ще опиша не са много муньовци / по принцип всички са муньовци, ама някои по- малко  / но не мога да не я споделя. Моля нежните душици да не четат, камо ли пък да коментират 

Действието се развива в една сладкарница. Брат ми има среща с негов колега по служебни дела. Колегата е довел синът си, дете на около 6- 7 години. Разговора би следвало да е сериозен, но за това възможност няма, защото въпросното дете не спряло да мрънка, че иска кола / кока- кола/. Бащата отначало търпеливо, обяснявал, че е болен, че не трябва да пие кола, че има сок. Никаква ответна реакция. Детето продължава. Само си представете: едно мрънкащо монотонно гласче, което поне половин час повтаря " искам коооолаааааааааа, искам коооооооолаааааааааа. Тате, бе вземи ми кооолааааа. Аре бе, тате, искам кооооооолаааааааааа"
Бащата продължава да обяснява, защо не може, но вече в гласа му се усеща напрежение. След енти път " искам коолаааааа" му отвъртял такъв шамар, че както каза брат ми, направо му газирал сополите. В сладкарницата настава гробна тишина. Нито звук, а в бащата вперени десетки осъдителни погледи. Поогледал се и той, поогледал се и най- спокойно попитал:
- Някой друг да иска кола?

В моята компания това вече се разказва, като виц 

 
И ние сме сега на тема искане на кола, та си го представих съвсем ясно момента.
Мерси че ме усмихна!
 

abet, страхотно!  Мога ли да те цитирам в Смешките?