Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Първа среща с въпросния Муньо. Седим си ние в едно модерно тогава кафе и водим опознавателен разговор състоящ се предимно от негови реплики. И в един момент ни в клин, ни в ръкав той важно ми съобщава, че познавал местния златар и даже няма да е лошо да ми избере едно пръстенче златно  , че родителите го натискали да се жени  . Както се сещате връзката не продължи особено дълго и не се стигна да нищо повече от братска целувка по моята буза, че не ми уцели устата  . След доста време късно вечерта след полунощ аз спя, че съм 1 смяна на работа звъни домашния телефон, нямаше как да го пренебрегна, звънтежа продължи 10 мин поне. Ставам аз сънена и изръмжавам едно 'алоууу". Отсреща мълчание и след малко "аз съм Муньо може ли да питам нещо", леко почерпен и добил смелост  . Така и така ме е събудил решавам да видя кво ще ми каже и той "Ама хайде пак да си станем гаджета, че аз много си те обичам, а кво ше кажеш" Казах му любезно, че няма шанс и дръпнах кабела на телефона. От тогава даже не съм го и срещала

Flip Flop Fantasy ти сигурна ли си, че не си била облечена с тениската от аватара си, когато човечеца е предложил да ти купи рокля? 

Ако да, ще взема да си направя една тениска "Нямам си собствен апартамент" и току виж ми излязъл късмета 

 
Ох, задавих се с кафетоооо, не мога повече!!! Виж колко е идейно, вместо да се чудят и да се маят какво искат жените, дайте да оповестим и да се обзаведем, и да си нямаме недоразумения!  

П.П. Прав е бил човека, то като се замислиш, коя жена ИМА какво да облече...? Мъка.

С моя муньо разговаряхме, да ме пита човек защо. И след като реших да си позволя да кажа, че не искам да общувам повече с него ми каза, че Пежото на баща му е много по - важно за него от мен, също и Опелчето му, те никога нямали да го оставят и наранят и не живеели в собствен свят като мен. 

Онзи ден ми разказаха историята, сълзи ми текоха от смях, та не мога да не я споделя.
Муньото е по работа във Франция. Ходил да пазарува яйца с колелото. В една сладкарница много си харесал продавачката и поостанал да яде пастички, докато й свърши смяната, ама девойката само се усмихвала, не му хващала от "перфектния" френски и въобще не го огряло. Кахърен си тръгнал с колелото и както си кара, от едната пресечка идва кола и го удря. Кой мислите в колата - продавачката от сладкарницата. Много се притеснила, почнала да го разпитва дали е добре, дали не иска да отиде в болницата. Муньо се съгласил само да пият кафе. Завела го жената в кафене, почерпила го. След като изпили кафето, Муньо се метнал на колелото да си ходи. Кара и си гледа надолу нещо гумата. По едно време се обърнал буквало по гръб на земята. Да вземе да уцели някаква табела, та директно в нея се изтряскал. Имало полицай наблизо, та хукнал да го провери добре ли е, а наш Муньо в прединфарктно състояние заради яйцата.
Историята завършва с хепи-енд  След всички катастрофи, яйцата били цели!

Покрай темата за дебеланките се сетих за един баш муньо, бивш колега. Имахме и една пълничка колежка, не знам защо беше пълна тая жена, все едни постни работи ядеше, все се ограничаваше, а беше постижение ако след 2-3 седмици лишения ако свали половин килограм. Мисля, че и някакви медикаменти пиеше, не знам, не съм я разпитвала. Ама по едно време забелязах, че муньо я взима на подбив и изтънко и отдалече и се подиграва. Ама интилигентно, така че ако му се озъбиш, нямаш чувство за хумор. А момичето, срамежливо, свито, няма да го метне както заслужава муньо. Пък на мен не ми е работа да го слагам на място, а виждам че я уязвява.
Ама аз не си оставям каруцата в калта. И си викам, малко малко да ми дойдеш на чалъм и ти скачам на гърлото.
Тук е мастото да упомена, че Муньо, в професионално отношение, беше Муньо и половина. От тия дето са тясно специализирани в клатене на крака и други работи и даване на хубав акъл на вс. останали как да си вършат тяхната работа. И това, съпроводено с въздишане и пуфтене от страна на Муньо - сриващ се под тежестта на многобройни и отговорни професионални (и лични) задължения.
Муньо никога не оставяше работа за утре, като може да я остави за другиден или пък ако може да я свърши някой друг. Всичките му сакатлъци се намитаха под килима, докато не се намери кой да обвини за тях. Аз се правя на млада и зелена, уча се от опита на Муньо и се прекланям пред естествения му авторитет. Муньо ми се радва, пробутва ми за награда, всички досадни и неблагодарни задължения. Като не ги оплескам, почва да ми прехвърля със замах и други, по-отговорни и се радва, че прост народ - лесно се командва. Аз си мълча, кимам и изпълнявам. Днес така, утре така, Муньо почна съвсем да му отпуска края, вече почна да забравя, да пропуска туй-онуй, кой какво има да прави, за кога и т.н. И се камарят едни дребни и по-големи сакатлъци, които някак си все водят до него.
И веднъж стана някакъв грандиозен катаклизъм, Муньо естествено се разквича, че той това не било негова работа, ами го оставил на колежката (аз), за това така станало.
И това на единия от шефовете, който ми беше пряк началник и озверяваше някой като му се изцепи: "Това не е моя работа!" Малиии, като го метна като бик - пиян тореро - колежката е на двайсе, ти си дърт миндил и това си е точно твоя работа!
После два месеца от Муньо ни вопъл, ни стон. И договора му не беше подновен. Такива бушони, рано или късно, изгараят.

Тази важна тема отдавна не е разцъквана, ама не може да са се свършили муньовците!
Тази вечер ще ви занимая задочно с муньото на една приятелка.
Намерила си тя перспективен мъж. На пръв поглед, всичко му е наред, готин, образован, собствен бизнес, не живее с майка си, няма блог... На 30 и нещо си, ама ерген. И тя си вика: Има му нещо на тоя! Аз ще разбера какво!
Организират си задушевни вечеринки у тях. Готвят си, гледат филми, пият винце и се натискат на дивана. Нещата тамън станат сериозни и муньо вика:
Чакай малко!
И изчезва...
Пали колата и дим да го няма. Като се върне, се чува хлопане и странни шумове, появява се пак и не казва защо и къде е ходил, нито какво е правил. (Аз задавам единствения възможен разумен въпрос: Абе, тоя да не е Батман?! - Не, не е.)
Ама момента отминава и до сериозни дейности в спалното помещение не се стига. Днес така, утре така, жената казала: Муньо, ако не кажеш какво правиш и какво струваш като зачезнеш така, зарязвам те!
И муньо, хъката-мъката, си признал че е малко обсесив/компулсив..., като се притесни, отскачал до офиса (наблизо бил) и проверявал всички врати и прозорци дали са заключени (по няколко пъти). Като се върнел, същата работа и в къщи. (А то една голяма грозотия тая къща, врати и прозорци да искаш...)
Мойта приятелка си взела чантичката и казала, че ще иде да види да ли не е оставила отключено у тях, случайно...
Та така, всички готини са женени, а на ергените над 30 - нещо им има.

Това е психичен проблем, не е муньовщина, за съжаление.   Наистина ли това ви развеселява?

Мхм, много ни развесели, като си пийвахме винце по женски.
Муньо си е жив и здрав, и уверено крачи по своя път, не е жалък, че да го съжаляваме...

Ами по принцип психичните проблеми не правят човека жалък. Въпросният проблем протича много мъчително за този, който го изживява. Но спирам по въпроса, в нета има много информация за това, ако наистина искате да разберете над какво се смеете.
Явно човека го има в не тежка форма, което е добре.

Стига де. Не може ли да подминавате постове, които не са ви смешни. Винаги ли ще се намири някой, който индиректно да ми обясни колко не е правилно и как греша.  

Сутринта се карах с моя муньо. Два месеца всяка Божа вечер мрънка, че гледам Вип брадър. Едно непрекъснато мрънкане, колко е тъпо, колко е долно, колко е ..................... И, като му казах, че по този начин два месеца ми обяснява аз колко съм тъпа, че го гледам, млъкна. Цял живот регулировчици беееееееее. Все някой ти ръкомаха с палката и те насочва  

Много добре знаем, и ние сме пациентки в същото отделение, 98.8% от народа вече е О/К в някаква степен. И над него и над себе си се смеем, сега само го хвалим и му търслим нова булка (по негова молба, поне ще я въведем в материята от самото начало).
Да не е омъжена, да пребивава на територията на страната, може и с психични проблеми, колкото повече, толкова по-весело!
Ако някоя иска да го утеши, да ми пише, човека не отказва даже и на ССФ ще се зарадва.

Има сравнително безобидни мании, и не чак толкова.
В случая подозирам, че дори да беше превъзмогнал себе си, от притеснение нямаше да може да вдигне самолета, та и в двата случая - файда йок

СПАМ, извинете!

Муньо 1 (ако ви хареса имам и още  )

начи, поканил ме е младежЪ у тях и почваме джиджи-биджи...демек сме се разположили на дивана и се цуним-гуним и на мен ми е едно хубаво и ескалиращо...сега, не мога да си кривя душата - беше много любезен и възпитан и точно това му изигра лоша шега...както се натискаме и тън-мън, плъзва срамежливо ръка над дънките ми, спира и пита чинно:
- Мога ли да бръкна?

е, няма нужда да казвам, че ми изстинА ентусиазъм и всичко, смутолевих едно, 'абе по-добре не' и дим да ме няма..

сега, тази история има и след и предистория:

следистория: оказа се, че тоя муньо е познат на едно гадже на най-добрата ми приятелка. месеци след инцидента у тях (за който тя е надлежно информирана) прави купон, на който пристига гаджето й с въпросния муньо. и тя като го вижда решава, че ше става смех за негова сметка.. в разгара на купона се обръща към него пред всички и се изцепва-
- Муньо, ще донесеш ли още чаши от шкафа в кухнята, моля те.
-(той): къде са?
- в шкафа, бръкни вътре. ако можеш разбира се.
цялото женско съсловие, което вече знае историята е по пода от хилеж, а той се изнася скоропостижно и повече не се вясва в същата компания. но това си стана виц при нас. 'ще ми подадеш ли еди-какво-си. къде е? в шкафа/чекмеджето. бръкни, ако можеш, разбира се'. 

предистория: седим в един парк след залез слънце, той ме е прихванал изотзад през кръста и ми шепти красоти в ушето. по едно време ме 'подпира' и мен ми стана готино, че толкоз ми се радва  а той усети, че аз се попритиснах към него и ми се извини...и някак си моментът пак са развали ма реших да не го отписвам толкова скоро...и така..