Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Мене ако питате жена му е Мунята тук  как ли пък щях да го търпя такова говедо 

Еее, стига де. Ако е нямала къде да отиде?

На моменти ми става жал като ви чета!То бива ,бива скрънзавост,ама поне нямат ли толко пари да ви нахранят поне,ПОНЕ ВЕДНЪЖ!!!!Бахти мъжете,честно! Ще кани жена на рестпрант и ще се ослушва,ще чака да го почерпиш?Ще ми дели сметкa WTF???? Аз на среща съм споделяла-оплюсках 2 големи дюнера,10 фалафела,пилешка пържола,голям сладолед и огромно парче торта!Не бях яла от предния ден и бях умряла от глад.Мъжа ми и досега ме подиграва 

Такива гадове не трябва изобщо да се раждат!!!

не знам какво да ви кажа. те вече бяха женени от над 7-8 години когато ни се пресекоха пътищата. за жена му лоша дума не мога да кажа - отрудена и много огрухана от живота, но никога не се оплакваше. беше я накарал да си прекъсне следването в МЕИ-то и да работи като касиерка във Фантастико, че 'жената нямала нужда от образование'. по него време вече нямаше никакво самочувствие и за всичко го слушаше и си налягаше парцалите. явно такова е било възпитанието вкъщи. майка й/тъща му също само угаждаше 'мир да има'. и до ден днешен благодаря на Бог, че се измъкнах навреме (аз бях гадже на брат й), който също искаше да ми прекъсва следването и казваше 'веднъж да ти сложа халката и да почнеш да раждаш'. ама него за Муньо не мога да го изтипосам тук - манипулатор, да, но не и Муньо..а тия са дори по-опасни...чакай да си плюя в пазвата и да чукна на дърво пак  

писах ти

съжалявам, че така ви скапах тона на темата.   

Nalia, ти не си се разсмяла тогава, ама аз сега се превивам от смях 
Човекът, един щедър такъв, пък ти не оценяш "скъпия" подарък 
 Представям си как си разбила сърцето му 
 
[/quote]

Нали? Не ме е срам!  Веднага отивам в ъгъла да се срамувам и да оплаквам загубата на щедър Муньо! 

Аз пък съм сантиментална  още помня едно гадже, с което имахме чудесна връзка. За малкото време заедно ми е правил няколко подаръчета, но с най-голям трепет си спомням едно кокиченце,което ми откъсна пред къщата си 

Навремето гаджето на една състудентка, цветарка, редовно й носеше на среща разни зелени стръкчета и й ги подаряваше с думите "Краднах го от "Кристал"/ Нармаг/ градината на комшийката и т.н.". Все си мислех, че е много тъпо да се отчита с такива, макар и чести, подаръци, още повече, като си признава източника. Докато момата не ме светна, че крадена китка прихващала лесно, а купена или дарена - не.

Да ви разкажа и за Муньо "метъла".

Предистория: до тринайсетгодишна тренирах и художествена гимнастика, и фигурно пързаляне (на тогавашното "Червено знаме" в София, как се казва сега - не знам). Та понеже осем тренировки седмично не ми бяха достатъчни, в събота и неделя ходех там и на свободна пързалка (леле, поне половината от тази енергия да я имах и сега!...)

Муньо Тони беше тогава войник в поделението до стадиона и идваше с другарчета да ни гледат. В неделя явно бяха в отпуск и ни "бройкаха". Запознавам се значи с него случайно, и след няколко седмици той ме поканва вкъщи (къде ли ми е бил акълът?! На тринайсет, в жилището на непознат човек?!...) Муньо наду метълска музика, изтъпанчи се пред мен и рече: "е сега ще те направя и тебе метълка!" И.... попръдна гръмогласно! След това ми се усмихна, сякаш в моя чест дракон е убил!

Обрах си крушите завинаги.

Като бях в университета имаше в нашият факултет един асистент доста симпатичен млад мъж. Понеже бях прекъсвала една година и в трети курс бях с други колеги въпорсното асистентче се оказва работен колега на мой колега и се разбира, че те правят много често купони заедно. Отиваме на един купон във въпросният младеж и се оказва, че ме бил харесал. И колегите ми викат-той има пари, едно дете е на майка си, баща му починал и майката има пари, кара BMW(това 2000 година) вземай го. Аз пък-Как ще го вземам като е с 10 години по-голям от мен и не ме кефи достатъчно, за да го взема, ако ще да има и един тон пари. Отивам до тоалетна на въпрсния купон, вратата не се заключва, колегите му казали на левента, че съм в тоалетната и тоя нахлу и аз  После ме набутаха в една стая, в която той ме чакаше и затвотиха вратата и угасиха лампите, тоя като ми се нахвърли паднах на четири крака и едвам се измъкнах. После си направих колегите на бъзе и коприва. След седмица ми звъни и вика имам рожден ден искаш ли да го празнуваме и ми стана жал и му казвам добре, вземи ме от работа и ще отидем да хапнем нещо . Взема ме той и почва да кара, викам си къде е пък този ресторант, оказва се че ще ме води у тях. След което ме заведе в магазинчето до входа да купил пиле и ориз да сготвел  . Оказа се, че всъщност аз съм трябвала да сготвя. Е сготвих, че бях и гладна вече. Почнахме да ядем и той пак ме атакува. Аз станах  и попитах за адреса, че да си викна такси, той се усети и ми се извини де:) и ме докара до нас. Младежът продължава и до днес  да  е стар ергенин(както казва баба ми).

Извинявай, а какво си завършила?
Извини ме за любопитството... 

математика