МНОГОДЕТНИ МАМИ

Здравейте, маминки! 

Аз се завърнах от пътуването. Беше прекрасно! Досега не бях ходила в Азия. Изтокът е невероятно различен, интересен, поучителен! Впечатленията ми от Южна Корея са прекрасни. Мощното икономическо и социално развитие се усеща навсякъде. Много ми хареса стремежът да се съчетае икономическия растеж с духовността и културата. Строят се просторни комплекси за изкуство, майсторски скрити като оазиси сред озъбените небостъргачи на водещи фирми. В Сеул, където площта и пространството са лукс, строителството е така планирано, че непрекъснато имаш усещането за простор. Редът и дисциплината са железни. Условията за работа бяха несравними с тези, които са ежедневие в БГ. С две думи, едно чудесно обогатяващо пътуване!

Снимки от Корея

С децата бяхме в постоянен контакт по Скайпа /имахме безплатен Интернет в стаята/ и чрез имейли. Галинка  се беше справила много добре с отсъствието ни.  Много ни се зарадва, като ни видя. Направо ми се разтопи сърцето, като ме гушна и си сложи главичка на рамото ми. Вече почти е проходила, но не се пуска сама да върви. Лека-полека започнах да влизам в час с тукашното ежедневие. Страшно ми е хубаво да съм пак сред децата, и в същото време се чувствам положително променена и заредена от промяната и новите впечатления.

С удоволствие прочетох дългите постове на Цоци, Кабо и Сузи.    Цоци, радвам се, че си по-добре- стискай още малко зъби до очакваната радост!   Сузи, ти винаги се стараеш да отразиш постовете на майчетата преди теб- много си мила!   Кабо, доста печална статистика......дано да имате по-добър диалог с новите управляващи, но много бавно стават тук нещата.....

greta, не е безобидно това с майка ти, дано скоро да се оправи! 

Saidah, добре дошла! Старая се да се справям с желязна организация и концентриране върху радостните неща около децата. Мъжът ми много ми помага- с него сме вече отработен екип и си разпределяме добре задълженията.  Естествено, доста често имам моменти, в които ми се струва, че съм най-неорганизираната и неспособна майка....но си знам, че това не са градивни мисли и се старая да ги преодолявам, като си мисля за важните неща- здравето, любовта, израстването на децата....

reni, честити зъбчета! 

Феичке, дано да ви споходят по-добри времена!

лю6ето, честит рожден ден на Боби! Да е жив и здрав, отговорен батко и добър ученик! 

Теди, надявам се до ден-два да съм изрядна - причините ги знаеш, ще платя и членския си внос надявам се! Имай предвид, че съм поканила няколко семейства още, но ако изобщо дойдат ще платят на момента - няма как да накарам непознати хора да преведат пари напред за нещо неясно, все пак имай го предвид.

Веч, къде и кога има сесия в Мюнхен? Имам приятели там, предполагам ще откликнат.


Ками, пожелавам същото, но... имам известни резерви, дано ти да си правата!

Мама Сейда, добре си ни дошла, прости, че те пропуснах в предишния си пост - малко е напечено положението с празника! Има какво да научиш от нас и ние от теб, както Кабо вече каза - справяме се според случая - кога по добре, кога по зле... Има една мама (от Декемврийския 2006 форум), която е споделила, че момченцето и (3 годишно) я молело да седне и да поиграе с колички, докато тя дондурка новороденото сестриче... стана ми хем мъчно (именно защотовсички тук сме били в подобна ситуация), хем смешно, защото няма как да я убеда, че ние... все пак намираме време...


Не си, щом и аз ги мисля...
Завиждам за пътуването, това ми е мечтата - да обикалям света, но ... приоритетите ми станаха други....

Днес макар и със закъснение - да е честит и весел деня (и цялата година) на рожденниците, на техните семейства и най вече на майките, щото... няма какво да се лъжем - това е най хубавия ден за тях!      Честито на всички майки дали живот на децата си в този ден!

               Благодаря ви момичета за топлото посрещане 
   Както казах,аз съм мама на три деца-момче на 14г,момиче на 7г.,момче на 6г.Малкият е много буен и палав,като за трима.Не ходя на работа,защото малкото е астматик,и ако три дни е на градина,после три седмици е в къщи.С мъжът ми сами си ги гледаме,нямаме баби ,дядовци.Свекърва ми почина преди три години,а свекъра преди година.Мъжът ми е едно дете,аз имам сестра,но ми е неудобно да я ангажирам със себе си,защото и тя си име свое сем-во.
  За това попитах как се справяте,как сте с нервите?Защото аз на моменти имам чувството че ще полудея,осъзнавам че не съм добре с нервите.А не искам децата ми да страдат заради това.Малко ме е срам от това ,което ви споделям,и трудно се реших да го напиша.Но имам нужда от помощта и съветите на майчета като вас,защото смятам че най-добре ще ме разберете.Надявам се и на вашите съвети.
 Преди няколко месеца дори посетих психолог,но ползата беше -зелена рецепта с успокоителни.Не мога да си позволя такива лекарства,ако започна да ги пия ,няма да съм пълноценна за децата си.
 Наскоро посетих един професор ревматолог,защото имам проблем със ставите сутрин,изписа ми лекарства,но бях шокирана като видях че едното от тях е лек антидепресант.И сега още повече се замислих,наистина ли имам нужда от такива лекарства?На някоя от вас случвало ли се е да пие такива лекарства?
 

Сейда, отговарям ти веднага - понякога ми се иска да изпия нещо, дето ще ме отдалечи от ситуацията/ ежедневието и битовизма. В, същото време си давам сметка, че аз съм човека, който ще овладее положението (защото мъж го няма/зает е и пр.), рядко си е у дома, когато назрее момента. Децата ми не са виновни, че деня е бил тежък, нито за пулсиращото главоболие. Те, просто се радват да ме видят и ... аз също се радвам да видя тях, не мога да си представя да отворя вратата и там да ме чака ... тишина. Знам, че ти е трудно, знам, че имаш нужда от почивка, но може би след няколко време, ще разбереш колко е празен дома ти без тях и колко ти липсват. Аз също нямам помощ - за пръв път от както са се родили се разделихме това лято...ти виждала ли си инвалид - е, така се чувствах! Без ръце, без крака, само огромна празнина. Не си мисли, че само на теб ти е тежко - много сме, но наградата е ... стократна и дори и само за това - да получиш внезапна прегръдка, да целунеш омацани устни - дори само за това си заслужава! Все си припомням една песен, дето майката прежалила " най малОто и най Убавото си сине" ... за май братови глупости... винаги си мисля -кое аз бих прежалила...т.е. в контекста на поста ми... кое не бих родила... ами - НИКОЕ, по дяволите! Радвам се, че ги има, радвам се, че ми вдигат адреналина и ме държат в кондиция, радвам се, че мога да ги докосна - всяко от тях! Даже - повярвай... малко ми е!

  Здравей и от мен Saidah. Добре дошла 
Внимателно прочетох поста ти няколко пъти, и искам да ти кажа, че няма от какво да се срамуваш. Минаваш през едни напълно нормални чувства за многодетна майка. Уверявам те, че всяка от нас има такива периоди.Тук наистина можеш да разчиташ на разбиране,защото всички добре знаят колко е трудно да бъдеш майка. Понякога се случва да си изчерпан, да не ти се говори, да не искаш да видиш никой. Може да има дори моменти в които ти се иска да се скриеш дори от децата си поне за 5 минути и да получиш малко спокойствие. И е напълно нормално. Не е нито за срам, нито за притеснение! За успокоителните лекарства аз лично съм против (разбира се това си е мое мнение и не го налагам на никой). Най-доброто лекарство е споделянето и то с хора, които ще те разберат. Които няма да те критикуват,няма да правят забележки а просто ще те изслушат. И точно тук си улучила- с нашия форум разбира се ( скромна съм нали ) Когато таиме проблемите в себе си , те ни се виждат по големи от колкото са в действителност, затова имаме нужда да ги споделим и после сякаш ги поглеждаме от страни с други очи и си казваме" Хей, то не било толкова страшно. Не съм само аз, имало и други като мен". Така че аз първо ти препоръчвам да споделяш, второ опитай се да убедиш самата себе си , че нямаш нужда от лекарства, дори за миг не си мисли, че може и да ти трябват.Трето, разбери нормално е да се чувстваш така. То всъщност по страшно щеше да е ако не ти се случваше да изпадаш в такива моменти ,щото всеки нормален човек понякога се чувства така. А знам и за още няколко лека против депресия : скриваш се някъде, наплакваш се хубаво, ама много хубаво и ти олеква, стараеш се да мислиш положително,не е лесно но е много ефективно, и ако вярваш в Бог, му отправяш молитви да ти дава сили.
 Имам и един доста по краен метод, ако имаш желание да размажеш някой, и то стане толкова неудържимо, му се подай. Промъкваш се в банята вечерта и... бам  -размазваш всички паяци,докато се успокоиш и изкараш всички лоши чувства. в случай, че не те е старх от тях, защото мен ме е. А за изписания антидепресант от ревматолога имам обяснение-навярно да понесеш по лесно цената на останалите лекарства
Миличка, надявам се да ме извиниш за странното чувство за хумор , имам впредвид за паяците и ревматолога, исках само да те накарам да се засмееш. Но ако съм прекалила, най-искренно моля за извинение . Пожелавам ти прекрасен ден, и дано да се поуспокоиш. А и да добавя, похвално е че си потърсила помоща на психолог и самия факт, че се притесняваш и мислиш за децата си и че не искаш да ги нараниш показва всъщност че си прекрасна майка. Ще чакам с нетърпение следващия ти пост, а ако имаш нужда да си поговориш с някой-насреща съм
Сега отивам да подремна и да видя моята най-малка принцеска, защото днес ми вдигна температура,не е голяма,но все пак. И се чудя от какво е, притеснявам се че може да е защото днес си удари два пъти главичката. Единия път докато играеше на криеница с тати,падна и се удари, а само половин час по късно се удари във вратата на кухнята,докато измъкваше десертче от кухнята ,обича докато слагам масата да идва и да си взема по нещо и да си го яде в тяхната стая . На всички останали мами също пожелавам приятен ден. Утре ще пиша повече и ше видя и вашите постове До скоро

Здравейте , мили мами и от мен! Чета ви редовно,но рядко пиша при вас за, което ме извинете ще се поправя непременно!
МАМА СУЗИ винаги е удоволствие да чета твоите постове ,както и на други мами разбира се !
Първо да Честитя на всички които имат празник    и да им пожелая всичкото здраве и любов на тях и техните близки!
Добре дошла Saidah и да ти призная , че твоите тревоги ме върнаха 8-10 г . назад . Многото трудности ,проблеми и тревоги, които преживях тогава ме бяха накарали да си задавам същите въпроси.Въпреки че съм 31г. осъзнах, че силата е в самите нас. Разликата на момичетата ми беше 1г.4м. точно проходи едното и се роди другото.Мъж ми работеше от тъмно до тъмно ,нямах си помощ от никъде(майка ми живееше далеч),ние живеехме на село, където за съжаление хората не са много дружелюбни . На един акъл децата са ме докарвали пред инфаркт(я да ги изпусна от поглед и каката все лекуваше малката с всички лекарства до ,които се докопваше ),идвало ми е да крещя и вия,но както онази история за мъдреца на Кабо Алма и аз започнах да си повтарям "И това ще мине" започнах да се чувствам,по уверена в себе си и ми поолекна на душата.Това, че не ми беше изчистено или изметен двора или тем подобни вече не ме побъркваха,важното беше ,че имат какво да ядът и имат моето внимание. Вече не мислех,че не се справям като майка,а и разговорите с моя мъж много ме зареждаха със сила.Казваше,че няма по силен и упорит човек от мен,дори да коленичех ,ставах и се изправях. Сега в очакване на третото пак имам тревоги ,но децата вече са  по големи и мисля , че те ще ми бъдат най-големите ми помощнички.От скоро майка ми ги взема за някои ден през ваканциите ,но още на 2-рия  с милото ходим да си ги вземем  ами то голяма скука без тях  Мога да си представя какво ще е с три  Мисля си ,че всичко си е съвсем в реда да ни минават такива мисли ,но пак си повтарям и повтарям силата е в нас.
Много се отплеснах за което ме извинете ,но МАМА СУЗИ е права.Споделените проблеми са вече наполовина проблеми!
Кабо Алма Тъжни факти ,но определено трябва да има промяна .
sweetkids_mama Страхотни снимки ,накараме да ти завидя.Благородно разбира се !
На всички болни дечица,по бързо да оздравяват 
greta.kr да се оправя и твоята майка !
Приключвам вече , че бебето взе да ме налага!

Пеши, на 5 и 6 ще снимам, все още уточняваме мястото, защото аз лично предпочитам да снимам навън, но времето при нас е толкова променливо, че трябва да имаме вариант за вътрешни снимки.
Ако искаш да ти пратя гсм на лични да го препратиш и да се разберем?

За тези, които имат време, нерви и желание за промяна, могат да помогнат с присъствието си на Мирния протест пред 1 АГБ "Света София" на 25.11.2009 в 10 ч.

                    Много ви благодаря момичета за милите думи.
       Имах нужда от подкрепа,и се радвам че я получих от вас.Радвам се също ,че мога винаги да разчитам на вашата помощ.  .
  МАМА СУЗИ-със нищо не си ме обидила,дори се засмях на шегите ти,а това е хубаво.
 Аз също не съм привърженик на успокоителните лекарства,и поради тази причина понякога имаме спорове с моят съпруг.
 Когато психоложката ми изписа един куп такива лекарства,аз ги купих,но ги захвърлих в аптечката,и досега не съм изпила нито едно от тях.
 Дива ирландска пешеходка,МАМА СУЗИ,mama Iv-много ви благодаря   
Сега ще вървя при малките,но по-късно отново ще се върна.
     Лек и успешен ден на всички мамчета. 

Грипна ваканция = компютърна окупация 
Аз редувам еуфорията с депресията, та да не ми е скучен живота...
Всъщност съм на фаза - крещи ми се  и искам Дядо Коледа да ми подари боксови ръкавици, та да не се откачи съвсем вратата на банята от блъскане 
Причините?
О, Боже, има милиони хора с милиони причини да крещят, стенат, вият, плачат и да не желаят да живеят - аз имам само шепичка неоснователни такива  , но "и това ще мине"!!!

Споко,  някоя вечер пак ще загледам звездите и ще пусна дълъг , лигав, романтичен пост за красотата на живота....сега ми е доста графично черно-бяло настроението...копнея за самота...за дълга и болезнена самота...да си събера мислите и да намеря сили да продължавам напред. Хм, всъщност просвелението понякога ме спохожда за секунди, а друг път Господ ме праща да си го търся дълго....или просто ме е гепила критическата преждевременно.

Благодаря за вниманието, дами! Живота е хубав - това му е хубавото - че има ден и нощ и че в черното и бялото всъщност са събрани всички цветове на дъгата!

Целувки! 

Депресиранитеее! Пробвайте с четка за зъби да почистите фугите на плочките... много е ободряващо! Ама да не помислите нещо... една позната ми го каза . Пък мъжът ми... така де - на познатата мъжът и, като я види с четката в ръка грабва децата и се спасява извън дома, с каквото и да е облечен в момента....

Така де, едни чистят фугите, други решат ресните на килима... кой както намери.

Ми то при мене от ресане на килими и чистене на фуги наистина  не остава време за депресия

Минавам само транзит,много гушки на всички ,остана съвсем малко време до празника,където се надявам да имаме достатъчно време да се наприказваме и да ви прегърна не само виртуално

Маминке  Ваня,за тебе специални прегръдки,нали си ми слабост и ник'ви такива черно бели,само цветни мисли ако обичаш

Здравейте мами!Най-после намерих време за компа. В последно време се съм ангажирана защото дечицата са болнички. Превърнах се на чичо доктор.Дано по- бързо да оздравяват.И азоткачам ама още не съвсем. Чистенето при мен не помага.Това е при мен нищо но.

Привет на всички   !
Преди 2 часа най-най обичаната ми и скъпа приятелка и ваша съфорумка стана мама за 3 път!!!Роди юнак 3750г, 52см.Да и е живо и здраво.Когато се приберат тя лично ще ви се похвали.

Изпълзявам аз от дупката си и що да видя :
Освен, че се усмихнах (днеска за сефте)  си представих как не чистя, ами къртя плочки в банята - мойте старите, грозни плочки, дето най-омразното ми занимание е да ги чистя....и само отлагам тая дейност.
Пеши, нижа една гривничка от мъниста, мисля за тебе и главата ми бъка от идейки в тая посока (ма много ми е задръстен мозъка  от идейки, то затова май дава на късо напоследък )

Обичам! Тебе - вдъхновителко на приказки! Мерси за прегръдките - топличко ми стана!  (и в тази посока мозъчното задръстване с идейки е голямо - трафик )

Да е жив и здрав, ревлив и суклив - като за начало! 
Сега кажи (за неразбралите като моя милост) коя е съфорумката и как се казва юнака, пък ние ще чакаме да мине да почерпи! 

Бързам, отивам на софра ! Не и знам кодовото име !Много сме близки, НО не сме си казвали никоветв.