Първо да кажа - много хубава тема 
Аз май винаги съм нацелвала златната среда. И в основното, и в средното, и във висшето.Някак си ми беше идеално и на трите места. Имах уникалната възможност да попадам сред хора, които са ми много близки на акъл и разбирания. В техникума за нашия клас излезе прозвището 'детската градина', защото всички бяхме някакви пълни шемети, все си правихме смешки през часовете ( най- вече с учителите).Наистина бяхме задружни, за разлика от другите класове. И да си призная въобще не ме е интересувало популярна ли съм или не....аз си се чувствах супер.
В университета беше още по добре, защото бях на общежитие и живеех с хората, с които уча. Няма думи, които да опишат за какво става въпрос.Веселите случки са безброй. Бяхме много откачена група и всички от випуска ни разпознаваха ( не сме го целяли, просто така се случваше)
И за този мой късмет съм благодарна на майка ми, защото още от малка ми е повтаряла, че не трябва да приличам на другите, и че не трябва да разчитам на тяхното одобрението, а единствено на моите си способности.
Виж целия пост
Аз май винаги съм нацелвала златната среда. И в основното, и в средното, и във висшето.Някак си ми беше идеално и на трите места. Имах уникалната възможност да попадам сред хора, които са ми много близки на акъл и разбирания. В техникума за нашия клас излезе прозвището 'детската градина', защото всички бяхме някакви пълни шемети, все си правихме смешки през часовете ( най- вече с учителите).Наистина бяхме задружни, за разлика от другите класове. И да си призная въобще не ме е интересувало популярна ли съм или не....аз си се чувствах супер.
В университета беше още по добре, защото бях на общежитие и живеех с хората, с които уча. Няма думи, които да опишат за какво става въпрос.Веселите случки са безброй. Бяхме много откачена група и всички от випуска ни разпознаваха ( не сме го целяли, просто така се случваше)
И за този мой късмет съм благодарна на майка ми, защото още от малка ми е повтаряла, че не трябва да приличам на другите, и че не трябва да разчитам на тяхното одобрението, а единствено на моите си способности.