От дистанцията на времето ми иде да се посмея на тези глупости, но виждам, че за тях това е много важно...никой не иска да сред смотаните. Миналата година синът ми много страдаше, че не е приет сред печените и той обира пешкира на големите им безумия, а тази година е стара пушка и виждам как се гордее, че вече е от другата страна на барикадата.
Опитвам се да му обясня, че това е само един незначителен етап от живота им, Дай Боже да имат дълъг житейски път, и не трябва да се впряга много на тези глупости. Не винаги популярните остават такива и в живота си като възрастни, смотаните също.
Вие какво мислите за този етап от живота ни, оказва ли влияние за формиране на личността и в каква посока...и не напоследно място вие от кои бяхте - популярни или смотани.
Ако някой не го мързи може да сподели случки.