популярни и непопулярни....

Ами че аз това обяснявам от одеве - как натрупаното в детството се отразява, как ставаш злоблив. Обяснявам ти как явно който си е бил доволен и щастлив някога такъв си остава, а онзи на опашката (като мен) даже и да спечели някакви точки, това значка няма щото е станал непоправимо злоблив. Ама не знам защо не ме разбра от самото начало. Още в първия си пост споменах, че съм констатирала злоба, злорадство в себе си. Не забравяй, че много хора дори не биха го признали. Признах го, защото смятам, че е естествен разултат от безсмислените детски съревнования.
И ще махна болда сега.

Признавам ти го!  И аз така смятам.

Правя и други неща. Когато си купувам нещо за себе си първата ми мисъл е "Трябва да купя и на племеницата ми". По-натаък го купувам и... се замъквам да й го занеса. Някак подсъзнателно не искам да се чуства по-зле от другите. Все си мисля "да се чуства добре". Въпреки, че е глупаво да я уча на суета, но ето на - проектирам своите детски тревоги върху нея и си въобразявам, че помагам. Всъщност може би греша, ама ми е много силно като порив и чат-пат си пътувам до там. 

Бе кви са тия глупави спорове?
Относително е..и навсякъде може да е различно..Ако смениш училището -можеш изведнъж да се превърнеш от супер популярен в аутсайдер и обратното ..Въпрос на късмет..
Моите приятелки са си същите като от преди 30 години..и все така са успешни и добре изглеждащи..
Но при нас "конкуренцията" беше жестока - учех в училище, където съученици ми бяха децата и внуците на всички дипломати и партийни величия..
Та в този смисъл, ни епо-обикновените компенсирахме с други начини на популярност..

Ще кажа за основното училище, от 1-7 клас в един град - на 8-12 място по големина/население.

Бяхме групичка от 4 момчета, мислихме си, че сме важни... Имаше едно "смотано" или по-бедно момче на което се присмивахме и игнорирахме. От това което си спомням мисля че "терорът" беше безобиден и за кратко време. Не помня какво са правили другите момчета - не помня крещящи случки, които да са по темата. Имаше една групичка - все футбол играеха. Имаше друга група около детето на някакъв лидер от ком.партията - това, че е бил дете на някого, го разбрах 6-7ми клас или след това... и предполагам, че съм го забравил бързо.
Бях популярен в една група от 4 момчета. Не мисля, че бях лидер. За мен лидерът беше друго момче. Но и не мисля, че беше по този начин - той казва, ние слушаме/следваме. Може би бяхме много малка група и бяхме повече приятели - "лудите" идеи не идваха само от един. И като цяло - тази тема, не помня да ми е правила впечатление - по отношение на мен или на другите.

Бях отличник само по математика и подобни предмети. Но другите предмети го компенсираха и успехът ми беше добър 4. Незнам с какво е било заето вниманието ми и защо имам малко спомените за отбягвани/харесвани, за популярни/непопулярни деца. Не помня да съм бил популярен - лидер или тартор. Не помня момент на болка от това, че съм бил НЕпопулярен, че ме отбягват или игнорират.
Кратките моменти, които помня да се чувствам зле или да ме е срам са били за други неща. Например това че доизносвах дрехите на батко или носих дрехи ушити от мама на шевна машина. Сега мисля, че 90% от лошите чувства или срамът са били само в моята глава.

В техникума вече беше по-различно, учих повече, беше ми по-интересно. Още един факт в подкрепа на горното - в техникума, стоях в компанията на популярните, пропуших покрай тях, но винаги само слушах подвизите им - нито съм имал какво да споделя, нито съм търсил или измислял разни случки.

Спорът и аз не го разбрах. Първото мнение на stefka.k ми звучи нормално - откровено и точно казано.

Борат, ето ти по-готин ав … 0;ар. Аре, ше черпиш едно черно джони 

Аз от цялата тема разбрах, че "популярен в училище" е явление, което навлезе у нас с американските бози след 90-те и тези, които сме били ученици преди това, въобще не вдяваме за какво иде реч Ако съм била хубава и съм имала приятели, съм била популярна, така ли? А ако Койчо от 7-ми "б" не ми е знаел името, била ли съм, или не съм била Или - била съм отличничка и красавица, обаче пълен темерут. И кво?

В гимназията ме познаваха доста хора. Съучениците ми ме смятаха за натегачка, защото все пишех реферати и участвах на конференции и олимпиади по литература, а на мен просто ми харесваше да пиша. Уви, те не го разбраха. Обаче пък ме избираха за отговорник на класа и все аз организирах разни събирания и ходения по хижи.
Освен това две години водехме един СИП с психоложката на училището по сексуално и репродуктивно здраве, доста хора от училището го посещаваха, та и от там ме познаваха.
Не съм била популярна красавица, напротив, външния ми вид беше под всякаква критика тогава, но участвах активно в живота на училището.

Това, че ме избраха за асистент на знаменосеца в първи курс ме направи хм... "популярна".
Това пък на свои ред само ми попречи понеже реших, че да си готин е много по-важно отколкото да се учиш добре. И добих една много лоша слава сред учителите.
Иначе си спомням и до ден днешен как след като ме преместиха от едно училище в друго се оказах в една съвсем различна среда. Съучениците ми бяха от 1-ви клас заедно. Бяха на групички, а аз не знаех къде да застана. Адаптацията ми отне адски много време. Несигурността, която изпитах тогава, когато влезнах за пръв път в този клас си ми остана и до днес.
Сега вече не се замислям в коя графичка съм.

Винаги съм била аутсайдер. Още от детската градина, никой не играеше с мен, родителите ми се развеждаха, това се знаеше и се коментираше, не беше нормално да си такова дете дето го взимат много късно, щото няма кой и всеки път различен човек, понякога дори не е роднина...
До 8-ми клас бях от смотаните, които се бият с готните в защита на човешки права... Не бях отличник, никога не съм била.
В гимназията нямах нищо общо с никого в класа, но принадлежах към групата на "пропадналите", които бяха противоположност на "подмазвачките", имахме малко момчета, които си бяха трета група. Тогава се осъзнавах като личност много активно и пишех много, учех се... Бях популярна сред малък кръг хора и това ми е било достатъчно. Не са ме сегрегирали в гимназията, защото говорех на равна нога с всички и макар, че не ме обичаха, мисля че ме уважаваха.
И да, има значение какъв си бил, но и какъв си се родил и как си отгледан. В този смисъл, не съм сигурна дали тия години те формират или ти по някакъв начин формираш облика на тези години.

Не съм бил популярен, т.е бил съм непопулярен. Не съм бил лидер на клас, или група. Но това не ми е създавало абсолютно никакви проблеми. Бях завеян, разсеян, тоя, който лидерите трябва да се оглеждат за него, да не го изгубят. Слава Богу, бях в МГ, достатъчно бе да стана 10 минути преди края на часа, да си предам класното и да изляза. Сега съм по-скоро лидер в сянка на малка група.

Популярна бях и така си я карам и сега, просто ми се отдава да съм забелязвана а не в сянка..........нищо лошо 

Хайде сега... идолите в калта! Първо - нямам идоли  и в у-ще не съм имала, и второ - аз не гледам чуждото, не ме вълнува, както и не искам някой да бъде в калта!  Казах това, което си цитирала, с идеята, че след време човек ПРОГЛЕЖДА!  и вижда реалността по друг начин.  Ами по външен вид и т.н. - аз не се давам, по акъл - също. Това, което ми липсваше в у-ще беше самочувствието, защото с ниско самочувствие всеки знае какво следва оттук нататък. Не си интересен на другите, следовалтелно не те взимат в готините компании, не пушех с УЧИТЕЛИТЕ както готините ми съученички... и т.н.

Естествено, че още от момента, в който едно дете попадне в социум, се разпределя йерархично по определен признак.
Така, че не американските филми са първоизточника на йерархията в детския социум.
С тази разлика, че при децата, йерархичното разпределение е на базата на качества, различни от качествата, необходими за популятен и непопулярен, чисто житейски.
Защото, ако носиш очила и си плах като дете, почти задължително ще се включиш в групата на подходящите обекти за атака.
Или имаш някакво друго различие.
Разбира се, че не е задължително един аутсайдер в ранна детска възраст да се реализира като аутсайдер и в зряла възраст, както и обратното- не винаги популярните в началното училище и детската градина се реализират успешно житейски.

Учих в училище почти изцяло заобиколен с момичета. Дори да бях прост, с щръкнали зъби, пъпчив и кривоглед, пак щях да бъда популярен и да ми се отвори парашута. Сега, години по-късно в бг-мама е същата история. Знаете ли каква е драмата на таланта, който не може да го реализира, понеже и без него пак е популярен?!