За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

  • 68 584
  • 497
# 450
Записвам се да прочета. Как съм могла да изпусна такава полезна тема?
Виж целия пост
# 451
Защо изоставихте хубавата тема?
Виж целия пост
# 452
Много ми харесва темата, записвам се и продължавам да чета   bouquet
Виж целия пост
# 453
Много полезна тема, за всички - настоящи и бъдещи родители.   bouquet
Виж целия пост
# 454
Нека с вяра, надежда, любов и мъдрост да разбираме децата си Simple Smile

Искам да споделя колко щастлива се чувствам, когато от един поглед се разбираме с дъщеря ми.

Наскоро някой ме попита как съм изкарвала Маги от водата на морето и си дадох сметка, че е било достатъчно да й кажа да излезе  Peace Това вероятно означава, че душичката и сърчицето й усещат моята любов  Hug

Поздрави на всички  bouquet
Виж целия пост
# 455
Наскоро някой ме попита как съм изкарвала Маги от водата на морето и си дадох сметка, че е било достатъчно да й кажа да излезе  Peace Това вероятно означава, че душичката и сърчицето й усещат моята любов  Hug
Хм, по твоята логика моите въобще не ме обичат Laughing...Шегувам се разбира се, но те чуваха поканите ми да излязат единствено когато почваха да им тракат зъбите Rolling Eyes...
Виж целия пост
# 456
Нека с вяра, надежда, любов и мъдрост да разбираме децата си Simple Smile

Искам да споделя колко щастлива се чувствам, когато от един поглед се разбираме с дъщеря ми.

Наскоро някой ме попита как съм изкарвала Маги от водата на морето и си дадох сметка, че е било достатъчно да й кажа да излезе  Peace Това вероятно означава, че душичката и сърчицето й усещат моята любов  Hug

Поздрави на всички  bouquet

Прекрасно е това което казваш, но зависи и от темперамента на детето. Нашето е много добро дете което ни разбира, но това не му пречи да си отстоява мнението. Което аз толерирам. Peace Peace

Наистина прекрасна тема.
Виж целия пост
# 457
Уча се да го разбирам, темата е страхотна!
Виж целия пост
# 458
Моето дете е на годинка и шест месеца почти и честно казано го разбирам какво иска - да му дам, да пие, да яде, обаче поведението му не мога да разбера.От скоро забелязах, че когато му се скарам или не му дам да направи нещо той започва да ме удря или да удря себе си, което ме шашна и сега му говоря, че не е правилно така. Когато не му се подчиня на исканията той започва да се тръшка и пищи и тропа и какво ли не. Мисля си: не е ли много малък за такива постъпки и реакции?! Не знам как да поправя това поведение, да не е проблема, че много го целувам (няма как Blush), поощрявам го, но го и ограничавам доста (не пипай това, защото..., не дърпай това, защото... и пр.) но това мисля, че всяка майка го прави, или поне повечето.

Извън това и аз се уча да го разбирам. Децата са нещо уникално. Понякога стоя и го гледам продължително време и осъзнавам колко много го обичам, направо съм пристрастена към него. С малките си жестове и интересните си действия могат да те закарат на седмото небе от радост. Heart Eyes
Виж целия пост
# 459
Отново се разписвам тук.  Hug
 Продължавам да се уча от децата си , сега карам по-високо ниво. Mr. Green
С раждането на дъщеря ни, очите ми сякаш се отвориха повече и някак повече я разбирам макар и бебе.
За сина ми да не говорим с него изживях първите си трепети, терзания и се научих да обичам безусловно , но и осъзнато./много сложно го нописах... Crazy/
Чудесно е да си майка и да гредаш как пред очите ти израства един разумен човек. Heart Eyes Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 460
Децата са нещо уникално. Понякога стоя и го гледам продължително време и осъзнавам колко много го обичам, направо съм пристрастена към него. С малките си жестове и интересните си действия могат да те закарат на седмото небе от радост. Heart Eyes
Когато чета нещо подобно, а и съдейки по самата мен, че обожавам сина си и го показвам винаги, щом имам възможност, си мисля... като че ли нашите родители не бяха такива. говоря не само за моите, а за повечето родители от поколението на моите. На нуждите на децата като че ли не се обръщаше внимание, на душите им имам предвид. Раждат те, захранват те, дават те на ясла/градина, а после детето тръгва на училище - реве, не реве - на градина! Така "повелява" системата. Животът ни като че ли течеше като на конвеер. Не, че нямах хубаво детство, но сами си създавахме игрите, родителите ни не участваха, а даже и ни гонеха или ни викаха да се прибираме. Когато заплачех, защото се чувствах наранена или обидена, никой не ме питаше защо, а директно ме наричаха "глезла" или "лигла".
А сега, като че ли сме по-различни... Постоянно питам детето си как е, как е минал денят му. Ако тръгне да плаче, веднага го прегръщам и успокоявам. Постоянно му казвам, че го обичам, и той ми отвръща със същото. А такива думи между мен и моите родители не е имало.
Виж целия пост
# 461
zuki, права си. Наистина така беше и при мен. Не се оплаквам, имах щастливо и чувствах свободата. А сега едва ли повечето деца могат да усетят така свободата.  Sad
Виж целия пост
# 462
.... Постоянно му казвам, че го обичам, и той ми отвръща със същото. А такива думи между мен и моите родители не е имало.

Никога не съм чувала от баща ми думите "Обичам те!"... Знам, че ме обича страшно много, както и аз него, но това го осъзнавам сега. Като дете съм искала и да го чувам.
Много искам просто да му кажа "Тате, обичам те!", но нещо ме спира...  Embarassed и се чувствам ужасно.
Виж целия пост
# 463
По повод прочетеното вчера - вечер беля мандарини на дъщеря ми, всяко праченце изчиствам старателно, давам й в устата и я наблюдавам как рисува. Идилия. Това родителите ми не са правили за мен. Не ги обвинявам, просто пример.
Виж целия пост
# 464
А може би родителите ни са правили същото, което и ние се опитваме сега. Може би си мислим, че сега се докосваме до душите на децата, а всъщност да не сме толкова близо. Може би когато си дете не мислиш, че някой ти дава мандарина и те гледа, а просто си рисуваш...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия