За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

  • 68 584
  • 497
# 315
Иржи , тази книга ми е като Библията ! PeaceНепрекъснато я отварям и чета , вече прилича на "баница ". И въпреки противоречивите мнения за автора , които се появиха , специално "Подсъзнанието може всичко" , е изключително ценна , според мен!  bouquet
Виж целия пост
# 316
Споменали сте книгата на Кехоу "Подсъзнанието може всичко" - искам да споделя с вас - тази книга ми беше любима. Той има и още издадени книги - за парите, възпитанието на децата, славата... Не мога да ви кажа точните заглавия, защото в момента съм на работа, а те са вкъщи.
Но, искам да знаете, че наскоро по НОВА, мисля че беше, се спомена, че той е човек, който създава секта! Аз също се усъмних, когато прелистих една от последните му книги. В началото замесиха името на Мадлен Алгафари...тя се явяваше по ТВ-то и хвалеше тази първа негова книга. Но от както излезе последната му не чух изказване от нея, дали продължава да подкрепя този автор или не.

Само ви предупреждавам, да си имате едно на ум с Джон Кехоу!!!
Виж целия пост
# 317
Бо , и аз това имах предвид като казах "противоречиви " мнения. Другите му книги не съм чела , но в "Подсъзнанието..."не съзирам и помен от сектански внушения.За мен тази книга е практически наръчник за позитивно мислене . Впредаването говориха , че той и екипът му са разработили програма за превенция на насилието в у-ще и всъщност училищни психолози открили тези сектански проповеди и внушения .Може би , ако някой е срещал тази програма и му е попадала , да сподели !
Виж целия пост
# 318
Бо , и аз това имах предвид като казах "противоречиви " мнения. Другите му книги не съм чела , но в "Подсъзнанието..."не съзирам и помен от сектански внушения.За мен тази книга е практически наръчник за позитивно мислене . Впредаването говориха , че той и екипът му са разработили програма за превенция на насилието в у-ще и всъщност училищни психолози открили тези сектански проповеди и внушения .Може би , ако някой е срещал тази програма и му е попадала , да сподели !

Наистина в "Подсъзнанието..." и аз не открих нищо подобно. Дори съм я препоръчвала на приятелки.
Но още преди да споменат за сектантските внушения по ТВ-то, аз ги открих в последната му книга. Ще ви напиша заглавието довечера.
Понеже бях много въодушевена от този автор, не обърнах внимание, и помислих, че е случайно "залитане". Така и не успях да я прочета до края - не ми допадна. После мъжът ми ми разказа предаването и се отказах да чета всякакви негови писания.Разбрах, че няма нищо случайно.  Peace
Виж целия пост
# 319
" Понякога в забързания ни живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. .....
Децата по природа са положително и оптимистично настроени спрямо това какво представляват, но критиките и подигравките на родители, учители или приятели могат да накарат дори малкия човек да се усъмни в себе си. Децата постигат безброй успехи всеки ден. Нека да отделяме нужното време и да ги оценяваме за колкото е възможно повече от постиженията им. При условие, че похвалите са искрени, мисълта, че детето е оценявано прекалено е недопустима.
Напомнянето на постиженията повишава увереността им и подсилва мнението за собствената им ценност"

Не съм чела книгата,но този цитат много ме впечатли, защото облича в думи моята представа за възпитание и отношение към детето.
Моят син е много чувствителен и някак изисква от мен да съм винаги положително настроена, да оценявам успехите му и да награждавам морално старанията му, сякаш има физическа нужда от моето одобрение. Приема много навътре смъмряне или неодобрение от моя страна, постоянно споделя с мен,с баща си колко много ни обича, постоянно ни прегръща и целува... Много е хубаво, но на моменти се притеснявам да не расте като цвете в саксия, да не стане "мамино синче" и т.н. Той е на 4 и 1/2г. и тъй като почти не ходи на градина (много боледува) е почти постоянно с мен. Може би трябва да се наслаждавам на този негов "нежен" период, който вероятно ще отмине някой ден и няма да мога да го накарам да ме гушне дори.
Виж целия пост
# 320
" Понякога в забързания ни живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. .....
Децата по природа са положително и оптимистично настроени спрямо това какво представляват, но критиките и подигравките на родители, учители или приятели могат да накарат дори малкия човек да се усъмни в себе си. Децата постигат безброй успехи всеки ден. Нека да отделяме нужното време и да ги оценяваме за колкото е възможно повече от постиженията им. При условие, че похвалите са искрени, мисълта, че детето е оценявано прекалено е недопустима.
Напомнянето на постиженията повишава увереността им и подсилва мнението за собствената им ценност"

Не съм чела книгата,но този цитат много ме впечатли, защото облича в думи моята представа за възпитание и отношение към детето.
Моят син е много чувствителен и някак изисква от мен да съм винаги положително настроена, да оценявам успехите му и да награждавам морално старанията му, сякаш има физическа нужда от моето одобрение. Приема много навътре смъмряне или неодобрение от моя страна, постоянно споделя с мен,с баща си колко много ни обича, постоянно ни прегръща и целува... Много е хубаво, но на моменти се притеснявам да не расте като цвете в саксия, да не стане "мамино синче" и т.н. Той е на 4 и 1/2г. и тъй като почти не ходи на градина (много боледува) е почти постоянно с мен. Може би трябва да се наслаждавам на този негов "нежен" период, който вероятно ще отмине някой ден и няма да мога да го накарам да ме гушне дори.


Просто не може да истина...
Три пъти го прочетох това и ... все едно аз съм писала всичко !
С тази разлика , че моето диваненце е момиче и скоро навърши 4!
Yee , сигурна ли си, че разказваш за твоето дете?  Simple Smile
Виж целия пост
# 321
Иржи,   bouquet . За момиченце сякаш е по-очаквано да е по-чувствително, привързано, обичливо... Но децата просто са различни, някои по-нежни, други по-отракани... Е, ние явно сме от първите. Wink
Да са ни живи и здрави, другото ....
Виж целия пост
# 322
Здравейте, всички! Темата е за душите на децата и доколко родителите им ги разбират...Ами като поотраснало дете Mr. Green ще споделя: не съм имала идеално детство, говоря за материалната гледна точка... Обаче най-важното за мене винаги е била и ще си остане подкрепата от страна на родителското тяло. Най-вече от майка ми... Винаги знам, че мога да споделям с нея каквото и да било, имам й страхотно доверие. Откъде се изгражда ли? От нейното осъзнаване, че колкото и да ми вика, по-добре няма да стане. "Цаката" му е разговорите. Те създават една страхотна сигурност за детето. И споделянето трябва да става и от двете страни, не само от едната Wink Колкото и малко да ви се струва детето, не подценявайте качествата му да изслушва. Децата понякога са много по-добри слушатели, отколкото възрастните. Давам пример: за някои неща (не говорим за специфично женските такива Mr. Green) майка ми има по-голямо доверие на мене, отколкото на баща ми... А и тук да вметна нещо АДСКИ ВАЖНО: поне по веднъж на ден(примерно преди лягане) казвайте на детето си "Обичам те" и думички като "Браво!" и т.н. Това има особена важност в живота на един човек, бил той дете, или не. По една малка целувка на ден няма да го разглези,а напротив: като голям човек ще има по-големи перспективи, защото ще мисли трезво, чувствайки една сигурност зад гърба си, която не може да бъде заменена с нищо друго! Ей това ако ако го разберете няма да има по-добри родители от вас на света за детето ви. Колкото и прозаично и банално да звучи, то поставя основите на психическото здраве на човека.Believe me, знам какво говоря Wink Wink Wink
Виж целия пост
# 323
Мн. ми стана интересно от това което пишете за Джон Кехоу newsm78Не съм гледала нищо по въпроса за секти, но специално в тази му книга и аз като вас не открих нищо обезпокоително! Кн. е доста добра бих казала Peace
Харесвам мн. и Мадлен Алгафари. Имам й първите две книги. Сега гледам, че е излезнала и още една, но си нямам на идея за какво става въпрос... Thinking

Мойта дъщеря също е до болка чувствителна. Преживява и се тормози за всичко. Аз разговарям и общувам постоянно с нея. Опитвам се да бъда добра майка и приятелка, но незнам дали ще успея и дали съм такава....
Лично за мен обаче - аз ще бъда много доволна ако тя стане ценен и качествен човек. За мен най-важното е да успея да я науча да цени малките неща и дребните жестове, който се оказват мн. по важни от всичко голямо...... А колкото до чувствителността - не ми се искаше да е чак в такава степен заложена в нея, но пък от друга страна си мисля, че тя е дар Божи и много хора са лишени от нея!
Виж целия пост
# 324
Ако дъщерята е в пубертета няма страшно, по-голямата част от чувствителността отшумява с времето. Сега й е най-трудния период от живота, все пак е поставена на границата между детството и порастването, люшкайки се напред-назад между двете. Несигурна е... А по въпроса за добрата майка: никоя майка не е идеална сама по себе си, а в очите на своето дете. Стига да се стараеш на МАХ, всичко друго ще е наред Wink Само че има един гаден период от пубертета: откъсването от родителите. Детето подсъзнателно намразва (е, силно казано и не съвсем буквално...) единия или и двамата си родители. Този факт ама хич не е притеснителен, всеки е минал през него. Така ще се чувства по-независима, с бунтарски  дух... Абсолютно нищо от всички тези избухвания, плачове, или безпричинно хилене и разни там от сорта не са ненормални, даже напротив Mr. Green Въпросът е, да не избухваш и ти Grinning И моля те, не си задавай въпроса "ще бъда ли добра майка и приятелка?". Щом си си го задала, означава, че си Wink  Естествено, не пречи да продължаваш да се стараеш и както казваше една реклама на Pepsi: "Patience is everything"   Wink  Mr. Green 
Виж целия пост
# 325
Ето една страница със съвети от Кехоу http://www.learnmindpower.com/articles/ten-practices-happy-and-s … sful-life-part-i/

Общо взето, нищо ново, но все неща, които в днешното забързано ежедневи забравяме, а те биха ни направили по-добри личности и съответно по-добри родители. Най-важното за мен е позитивното мислене и доверяване на интуицията, когато става въпрос за нашите деца.
Виж целия пост
# 326
Ето нещо , което открих и бързам да споделя с вас !
                                                                                                                                                                                                               ДЕТЕТО ИМА ПРАВА
 1. Да прави глупави неща !
 2.Да греши !
 3.Да играе и да се забавлява!
 4.Да се поглези от време на време !
 5.Да предпчете играта на футбол пред урока по английски!
 6.Да пее фалшиво !
 7.Да изцапа новата си рокля , защото е седнала на земята !
 8.Да си играе с приятели , а не 4 часа да свири на пиано !
 9.Да получи някоя по - слаба оценка , защото го е домързяло !
10.ДА ГО ОБИЧАТ БЕЗУСЛОВНО!!!
Струва ми се , че е добре от време на време да уважаваме тези права ! Как мислите ? Peace
Виж целия пост
# 327
Страхотна и много мъдра тема. Чудя се защо не е закована. Ето какво аз четох преди време и много често го препрочитам ( не видях някой да го е писал)

На моето дете

Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти и ще се смея, за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да си избереш каквото искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа: "Прекрасно изглеждаш така!"
Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.
Днес следобяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще си правим сапунени балони.
Днес следобяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката със сладоледаджията, а ще ти купя сладолед.
Днес следобяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.
Днес следобяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато не ги приготвиш.
Днес следобяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си и ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.
Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.
Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми.
Тази вечер, когато прокарвам пръсти през косицата ти докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.
Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.
И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго. Тогава ще благодаря на Бога за теб и ше Го помоля за още един такъв ден с теб, а защото не и за още много такива!

Виж целия пост
# 328
МериЛу , благодаря ти   bouquet! Страхотно е , докосна дъното на душата ми !
Виж целия пост
# 329
МериЛу страхотни и истински мисли Hug·
Всичко е толкова простичко и на дечицата ни им трябва толкова малко,
а ние забързани и изнервени от ежедневието винаги правим нещата толкова
сложни·Имам прекрасна дъщеря, а по -някога се държа много лошо с нея и после
винаги съжалявам·Дано да ми прости, защото аз дишам и живея само чрез нея и заради нея.....
Страхотна тема Hug!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия