Когато малкото ангелче стане дърто магаре

УЖАСНО много си права!!!

Ох, сестро, появи се най-сетне 
Вярваш ли ми че докато бях в Англия и ги преживавах тия неща, и по 10 пъти на ден звънях на  майка ми и на сестра ми, които действаха оттук и ме информираха за резултатите от издирването, ама ВСЕКИ божи ден си мислех за тебе и ако имах телефона ти щях да ти се обадя. Ей тъй, от егоистична гледна точка , защото винаги ми действаш много добре.

Аз точно това се опитах да й обясня като се прибрах, че от 4 години откакто сме заедно с Кирил, ама буквално за пръв път отлепяме някъде сами. И то не за забавления, а той по работа, аз - придружител. И че не смятам за нужно да й се оправдавам или да искам позволението й. Просто я уведомих какво сме решили, предложих й два варианта - или да стои при баща си в Ямбол, или при баба си на село /близо до Русе/. Вариант да остане сама в къщи в Русе й казах че е просто абсурдно да обмисля. Цупене, тръшкане, щяла да се побърка при баба си, при баща си също. Ами това е положението, казах, все пак има избор. Животът е непрекъснато съобразяване с нещо, независимо на колко си години, и малки и големи все с нещо се съобразяват, тя не е изключение...

спирам, да не прекалявам...

Оххх, олекна ми... Така ми спести поредното ми извинение във форума.
Не смятам, че сина ми е от най-глупавите, но няма особено желание да учи.Накратко да ти кажа моята тактика и ако ти допада я използвай при дъщеря ти под друга форма.Казвам му :"Лелееее, кви домашни ! УЖАС ! Тая учителка добре ли е, беее!  Всъщност - страхотна е!Така иска да поумнеете по-бързо от другите на вашата възраст!Я да не я разочароваш и нея и мен! Хайде да докажеш, че можеш! Пробвай сам!Ако ти е друдно - свиркай, шти помогна!Нали си мой човек!" Сина ми е още малък и е по-лесен за манипулация и не мога да си представя към 16 годишен човек как да подходя... Мислиш ли, че нещо такова би свършило работа... Не вярвам да съм в час и в нейния тон, ама все пак...:"Зная, че се чувстваш голяма, че сега ти се дивее най-много, че ти се струвам пенсионерка тъпа, че ти досаждам, че не те разбирам, че ме мразиш...И аз бях така към майка ми едно време...Но сега времената са други, а и вече аз съм майката и не съм в час, в твоя час...Искам да не съм като майка ми/извини ме, може и да не е така/, да не причинявам на теб това, което тя е причинила на мен.Имам нужда от твоята помощ.Не мога и да предположа какво е в главата ти, защото не си говорим за проблемите НИ.Представи си, че съм твоя приятелка, защото искам да бъда такава и ми кажи всичко, което те мъчи.Аз ще мълча и не ми се сърди, ако само се разплача...Покажи ми грешките ми, направи ме добра майка.Още имаме време - за доброто на двете ни...Помогни и на двете ни, говори...!"
Понеже сина ми в момента мрънка за компа му казах :"Чакай да се опитам да помогна на една майка, че се е скарала с дъщеря си, защото е избягала от вкъщи и си е продала телефона".Първото нещо, което той каза е "Кажи й само да не я дава в осиновителен дом!" Накратко му разказах случая ви и го помолих да ми даде акъл какво да ти напиша...Ще ти кажа накратко думите му не защото смятам, че той ще ти бъде най-големия критерий, а защото държах да чуя мнението му и съм доволна от отговора му :"Трябвало е да вземе каката с нея в чужбина...Сега трябва само да се сдобрят...Да са повече време заедно...Да се извинят една на друга...Майката да е по-добра, да не се кара, а само да говори..." Това е...
Пиши моля те какво мислиш ! Дано съм ти полезна...

Съвет не мога да ти дам, само да ти пожелая успех, и мисля че ще се справиш. Само не си слагай епитети на детето. Почнаш ли да я приемаш за изпусната, ще почнеш да се държиш с нея като с изпусната и ...

Аз раснах с втория си баща, тежък пубертет беше, въртях ги двамата на шиш  , но честно казано именно той, а не майка ми беше по-авторитетния за мен и съвети от него приемах повече. Не знам пробвай и този вариант, може да помогне ...

А освен другото един много любим цитат, ама по памет та може да не е много точен, но ще схванеш идеята - "Когато бях на 18 се чудех как може да имам толкова ограничен и неразбран баща. Като станах на 25 се учудих колко много е научил баща ми за 7 години".

При нас този разговор се сътоя малко по-късно - бях току навършила 19, но доста пооправи отношенията ни, да. А и каза, добре де, знам че пушиш пред хората, а запали си и пред мен.

Sakri,  ,
голям сладур е синът ти, аз имам един брой на 11, мисля че добре се оправяш засега. Аз с моя Калоян /засега!/ проблеми нямам, даже снощи насила го карах да излиза, че е хубаво времето, той искал да му помагам за едно домашно по английски / леле-майко, какви крайности/. Но нещата изведнъж се променят понякога, та не смея да се зарадвам, само отвреме навреме коментирам с него как ме ядосва кака му и как не искам и той да прави така. Дано му остане спомен като го заблъскат хормоните и него.

Ей ма, пак тук:-))) ще ме научи махалата, че ходя по интернетзали и без това се чудят де ходя и какво правя по цял ден:-))))
А Марта с кой е скиторила? Абе разбирам я...докато бродих до одеве по улиците мислех за вас и си спомних колко малко знаеше едно време майка ми за мен, къде и защо съм ходила...хем аз от 8ми клас учех и живеех в различен град та имах и възможности и не ги пропусках. Хм...леле и стигнах до извода, че съм една опитваща се да контролира повсеместно майка.
Явно си имала причини да не я оставиш сама в Русе, не знам какви са...Георги отказа да дойде с нас на почивка това лято и си стоя сам тук. Изсъхнала гардения и изгорена с цигара дамаска на табуретката беше цената. Абсурд е вече да го накарам да иде при баба си в Етрополе и не го и карам.
Телефона ще ти пратя след малко, можеш да звъниш по всякакъв повод съвет едва ли мога да ти дам но пък ще те изслушам.
Не искам да омаловажавам проблемите ви, но аз въпреки всичко мисля, че не бива да превръщаме грешките на децата си в грехове. А иначе и аз оревах орталъка в края на юни като свършиха училище и се оплаквах на де що човек срещнех.
Айде, усмивка

Калина и всички останали ! Знаете ли кво направих, бе хора ! Идеята ми за речта, която си позволих да дам на Калина и с която й предложих да стопи леда с дъщеря си я кавърверсирах и я изпълних артистично пред сина ми.Целта ми беше да се застраховам и да се предпазя от неща, които са му в главата и които да е сигурен, че може да ми каже, а не е сигурен, че ще разбера или приема.Исках да му покажа, че държа да ми показва грешките ми и да ме учи какво да правя, как да се държа с него, как да му бъда приятел.Изненада ме с реакцията си...Тоя път нищо не каза, очите му светнаха, плъзна една широка мазна усмивка и само ме прегърна...Ама толкова силно, че ми спря въздуха направо...Баси, колко хубаво беше... Пробвайте...Въобще познаваме ли децата си...

Калина, държа да ми кажеш дали съм ти била полезна с идеите си, за да зная дали съм в час с теб и дано и с тона на дъщеря ти...За да не си го въобразявам, ако не е така.

Приказливка, съгласна съм за епитетите

Сакри, полезна си ми, иска ли питане, дано и на други да е полезна темата, човек си знае най-добре собствените проблеми, но винаги е от полза и други хора, които не са афектирани, да му кажат искреното си мнение.

Моята Марта е малко крив човек, не обича сантименталности, прегръдки, целувки, обяснения в любов, комплименти или прояви на нежност. Та когато и се "обяснявам в любов", търся по-нестандартни похвати. Важно е, смятам, да не допуска никога, че може да не я обичам.

Тъй-тъй, то е ясно че и ние не сме били цвете за мирисане, ама си има някакви граници. Граници на уважение дори да ги кажем, за това че като сме лъгали, мазали и правили поразии, поне сме си правили труда да излъжем като хората и родителите ни дори не подозират за това и до ден днешен. Аз затова никога не съм имала амбиции да съм й приятелка, аз съм и майка-тя ми е дъщеря, не искам да знам абсолютно всичко, защото м/у родител-дете не може и не е нормално да можеш да разбереш всичко.

  Чета, чета и си мисля, според мен цялата история е провокирана от фатка, че ти като най-силен авторитет за нея си била прекалено далече, за да осъществявш контрол и тя си е разиграла коня.
 В къщи винаги, майка ми е била водещата фигура във възпитанието и когато се наложи да замине за Украйна да работи за 3 месеца, по едни проекти на Главбулгарстрой, аз и 3-теми сестри се качихме на главите, на цялата рода.
 Мисля си и за себе си, как се бунтувах и си правех, каквото съм си наумила и колко пъти съм ги изправяла наще на нокти, пфууу това пубертета е страшна работа.
 Калинке, даже питах майка ми, какво мисли за твойта ситуация, че преди малко мина да пием кафе и тя вика ами нормално е, да и измисли някакви занимания и да ангажира с повече неща.Все си мисля, че като си се появила, Марта няма да си позволява, чак такива крайности.
 А за границите си абсолютно права, не може да ги няма, харесва им, не им харесва, това е положението.

Това си мисля и аз, търсейки си утешение. Брат й често е на село през уикенди и ваканции, Яна също, но аз и тя винаги сме заедно, къде ме ядосва, къде лъже и я хващам, къде не, но винаги си е правила труда да ми даде обяснение. Никога така безцеремонно не е постъпвала. Обаче в крайна сметка аз също имах нужда да се махна и да обърна внимание само и единствено на мъжа си за малко.

Говорихме си, не много, защото усещам че я е срам, /което не е лошо, значи все някакъв усет има за нормално, граници на търпимост и т.н./ Поразпитах я, като я помолих само да не ме лъже, че достатъчно се е оплела в лъжи и ако усетя че лъже, няма да продължавам разговора.
Тогава си призна за телефона, на баба си беше казала че го е загубила/като призна че го е продала, до известна степен се успокоих, защото се чудех с какви пари е кръстосвала и тръпки ме побиваха от варианти.../, призна си че е опитвала трева и понякога пуши . Аз вътрешно подскочих, но не го показах и си помислих че не е лесно да се признават такива неща. Не че са похвални, но много по-лесно е да излъжеш...

Имали сме таратанци Може някои и да са имали, ама аз например граници за нищо не признавах. Май само до убийство не съм стигала. И съм се била, и съм крала (ей сега аз да бях на мястото на майка ми щях да си счупя сама ръчичките където са посегнали, ама на!). Както стана ясно по-нагоре и досие в ДПС (детска педагодичекса стая) имам. Срещнах това лято инспектора на улицата и го спирам, не можа да повярва. Толкова съм се променила.

  Факта, че си е признала, показва, че от една страна ти има доверие, което е много важно, да не се загуби доверието, точно в тази възраст, а от друга страна, че самата тя е била, леко изплашена от всичко, което е направила и че съжалява.
  Добро е детето Калинке, само е в трудна възраст, мисля че ще се справите.
 

И аз смятам така. Струва ми се, че родителите имат склонност да са немарливи (не слагам себе си в това число за момента само заради възрастта на дъщеря ми. Далеч съм от мисълта, че ще бъда единствената "мърлива" майка на света).
Ядосват се, избухват, наговарят ги едни... Утре разбира се е минало-заминало, я се сетят какво са казали предния ден, я не.
А детето помни. Помни с ужасяваща сила най-незначителни от гледна точка на родителя реплики. Реплики, изтървани от яд, реплики, които реално не ги чувства майката или таткото, но които се запечатват в съзнанието на детето.
Аз помня един случай от моето детство (простете че все давам примери от позицията си на дете, но пък може би фактът, че все още съм начинаещ родител и детските ми спомени са пресни, може да помогне да си спомняме какъв е бил  света през детските ни очи, знам ли, надявам се поне...). 
Та, случката е следната. Аз-16 годишна, една вечер след училище имам среща с баща ми, но се получава отвратително разминаване, напълно неволно, без да имам каквато и да било вина и в резултат на това се прибирам у дома късно, майка ми и баща ми вече откачили от притеснение и т.н., ясна е картинката. Започваме да се обясняваме, ама чува ли ме мен някой, чете ми се конско до спукване. Не помня вече всичко, все пак било е преди много години. Но помня острата болка от думите на баща ми, че скоро ще се налага да ме събират по улиците с полиция. И в момента ми се доплаква от спомена. Аз знам, ама наистина знам, че това са били думи, изказани в момент на яд, думи, които той не е мислил реално, думи, които той е забравил на другия ден, думи, за които след години майка ми каза- той се беше притеснил много, затова ги каза. Знам всичко това. Разбирам родителите си. И въпреки това болката си остана, ей го на, вече повече от десетилетие...
Така че наистина вярвам, че трябва да бъдем много, ама много внимателни при подбора на думи. А ако не успеем- да не разчитаме на това, че детето е забравило, а да се върнем при него, да му обясним и да се извиним.


И с това съм съгласна.
А и още нещо. Принципът"аз плащам на оркестъра, аз поръчвам музиката" винаги ми е изглеждал по същия начин, както желанието на някои родители децата им да се чувстват благодарни, че са ги родили.
Когато съм решила да родя дете, съм го направила с определени мотиви, но то-детето- по никакъв начин не е могло да повлияе върху решенията ми. То не трябва да се чувства задължено, че съм му дала живот, защото не е имало никакъв избор в онзи момент. Не можеш да изискваш от детето си да прави или не прави нещо, да чувства или не чувства нещо, защото то не те е карало да се захващаш с тая работа. Ти си го решил сам. Бил си голям човек и си имал смътна или не  толкова смътна представа какво те очаква. Бил си наясно, че ще има и трудни и направо безнадеждни проблеми. Че ще трябва да правиш жертви. Щом си знаел това и въпреки всичко си направил избора да имаш дете, не му навирай в очите всичко това. То си е твой проблем.
Аз бих искала взаимоотношенията ми с децата ми да не почиват на страх от тяхна страна, че ще останат без пари и грижи. Това би означавало да злоупотребявам  с властта си. И най-вероятно ще стигнем именно до това, което Сакри е описала- като стане финансово независимо да ми тегли една. Моите родители например никога не са споменавали парите, когато сме имали проблеми. И може би и затова и до ден-днешен, когато съм финансово независима, обръщам внимание на тяхното мнение, съвети, позиция. Защото не съм направила връзката- дават пари- има смисъл да ги слушам, не дават- правя квото си знам. По-скоро връзката е такава- дават-не дават пари, те са мъдри хора и е добре да се вслушвам от време на време в това, което ми казват:).