Губя почва под краката си и не знам какво да правя, ако имаше някой, и аз не знам, социален работник или нещо подобно, който да да ва готови съвети за деца, направо да го кажа - изтървани, вече щях да съм там.
Голямата ми дъщеря ми се изплъзна буквално за броени седмици и стана направо едно непознато чудовище. Идва ми да я смеля от бой, но каква полза, като и на кила и на ръст е по-голяма от мен.
Много е дълго за разказване и не искам да се оливам, но с две думи причина основна за това е че е дете на разведени родители, проклета овча зодия и тежка възраст.
Позволих си лукса да замина с мъжа ми за един месец извън БГ и я пратих при баща й в друг град. Там го е пекла на шиш и му е въртяла номера с цел да го вбеси и да я изгони. Постигнала е бързо целта си, една вечер я замерил с дистанционното и й сцепил бузата, след което звъннал на майка ми и й казал "Ще се справиш ли ако ти я пратя, защото вече ми идва да я цапна с нещо и да я убия".
Качва я сутринта на автобуса за Русе, плаща й билета и спокоен се обажда на майка ми да я чака. Девойката още на следващата спирка в града моли шофьора да й върне парите за билета, слиза и оттам в неизвестност 10-тина дни. Впоследствие се оказа, че си е продала телефона и кръстосвала България, като отвреме навреме е пращала смс-и от интернет на баба си че е добре. И останалата ми непобеляла коса побеля докато се прибера. С две думи като си говорихме, бойкотирала мен че съм я заразала при баща й, без тя да иска и бойкотирала баща си че постоянно се целували с език с приятелката си пред нея и не можела да ги понася.
Знам, че не са много майките тук с толкова големи деца, но затова пък много от вас на възраст са по-близо до нея, отколкото до мен. Седя и се чудя, възможно ли е въпреки всичко да стане човек от нея или всичко е загубено