Нещата не вървят на добре с мъжа ми...или аз така си мисля само?

Първото, което ми се набива в очите от разказа е, че въпросния се опитва да вмени чувство за вина у жена си.. "щото била такава"..нещата не вървят с една дума, не защото момичето има нужда от релакс и помощ, от ласка и интимност, от прост жест на внимание....а защото не може да си ги поиска..Е, айде нЕма нужда тоя филм сме го гледали. Нито ви е било рано за семейство, нито за бебе. Човек ако има късмет може да си намери половинката, да създаде семейство за месеци и да са верни и щастливи до гроб. Може и 10 години да се търпят и "опознават" и накрая всичко да се срине. Защото за изненади никога не е късно. Мъжът е непостоянно същество и непредсказуемо, повече от жената. Просто такава психика крехка носят, че малкото стрес ги праща я у друго легло, я на чашка с приятели, я при мама и тате.

Второ, господина наистина е малък, още му се излиза, ама ако това ще те успокои...и на 50 да стане пак ще си брани свободата. Така, че погледни се в огледалото и извикай жената в себе си! Виж се и си кажи на глас ..имам нужда от внимание, защото го заслужавам, от ново бельо - защото го заслужавам! от срещи с приятелки, защото съм добра домакиня, майка и пр. и пр. И си вдигни гъза и излез, както го прави той. Върни се с усмивка и като че са ти подарили вечеря на свещи..пък да го видим Вироносов как ще се почувства. Допуснала си голяма част от личното ти пространство да бъде заключена!

Трето, все пак не бъди особено наивна и го сканирай за чуждо присъствие. Тогава ще минеш на план В. Той е доста по-деликатен и е нужна отделна тема за него

Kari,


10 от 10 за коментара!

Мм, да, съгласна съм.

Да ви кажа от вчера имаме напредък и то по негова инциатива
1.Ами направи един мъничък жест към мен, който знае колко много означава за мен.  
2.След това поговорихме. Посочи ми и моите грешки- както е ясно и аз имам такива Него вечно не му се седи в къщи, не ми обръща внимание- аз се ядосва в следствие на което ставам заядлива- той пък не ще да ме търпи такава и гледа да излезне...Сещате се нататък.
3. Не отиде на събиране с приятели,, за което имаха уговорка от много време. Дори не повдигна въпроса да ходи сам ( не можем двамата , защото свекърва ми е болна и няма кой да гледа детето). Дори ми предложи аз да излезна с тях, а той да гледа бебето
4.Много добър  

Пак не знам от страни това как изглежда, но за себе си аз знам, че той иска нещата да са както преди и се опитва да прави нещо по въпроса.
Остава само да не съм повече гадна злобарка с него  ...А това е много лесно вече.

  Е, и к'во стана сега? ( това е към всички, които се опитваха да обяснят каква гад е половинката) Крушката си има опашка.
Илиана, радвам се, че си осъзнала, че с кисела физиономия няма да спечелиш нищо, осен нерви и напрежение. Успех ти желая и се усмихвай, дори и понякога да те боли  !

illianа , радвам се за теб!
Но...аз лично съм скептична.Особено към такива моментни изблици на внимание...
Може и да съм по-мнителна,отколкото трябва,но....

Кога точно сме попаднали в тоя затворен кръг не знам- той не иска да стои в къщи и не ми обръща внимание защото почти винаги съм сърдита, аз пък се сърдя защото той не ми обръща внимание и все е някъде, а не в къщи.

Само време то ще покаже дали ще излезнем напълно от него...

Вниманието като не е постоянно, имай си едно на ум за тези моментни изблици!

Аз мисля, че никога напълно. В любовта е така - ту нагоре, ту надолу. Ако някой ти каже, че винаги е на 100% щастлив, от 20 години, значи лъже. Важното е да се обичате и да се дърпате един друг нагоре, когато сте по нанадолнището
Ще се справите А и като порасне малко детето, почва един друг живот...Успех

Благодаря ти, както и на всички които дадоха съветите си!   


Baby_Girl2008, в момента може би съм последния човек който може да ти даде адекватен съвет

Много се рaдвaм зa вaс 
Дaно не е временно явление,a дa е зa постоянно
Дaй сегa съвет и нa мен кaк дa се спрaвя с моя

A сега де
Ами наистина не се чувствам компетентна да давам съвети точно сега. Но ще ти кажа аз какво направих:
Представих си какво би станало ако се раделим...и се ужасих! Въоражих се  с много търпение и реших да се опитам да си спомня как съм се държала с него в началото и да се опитам да с е държа така и сега.
Другото зависи от мъжа ти, той също трябва да има роля в оправянето на отношенията ви. Успех и на вас, и дано да разрешите и вие по свой начин нещата, защото е жалко да се развалят прекрасни отношения от битови неразбирателства и инат.
 
П.П. Пиши дали има ефект при вас...

Ааааа тЕкаааа !! Ще поумнеетееееее   

Когато прочетох на моя мъж това, което си написала той отговори по следния начин " Кажи на момичето, че мъжа и ОПРЕДЕЛЕНО и изневерява и то редовно!" Незнам доколко е вярно, но от чисто мъжка гледна точка можеш да се замислиш!!!
Успех!!! Просто поговорете според мен и недей да правиш грешката да влизаш в ролята на жертва!!!
Пиши какво е станало!!!

Не си мисли, че не съм се замисляла за това , и все още се замислям  ... Но нали знаеш и че всеки е невинен до доказване на противното...
Благодаря ти за откровенноста