За ревността на по-голямото дете

chochka_nadik , и нашата разлика със сестра ми е 8 години, и ние много се разбираме, но и до днес помежду ни има добре овладяна и разконспирирана ревност. Като съм била малка много съм искала да я изгубим в гората, както са изгубили Хензел и Гретел и съм настоявала пред майка ми упорито за това. Аналогията с любовницата също ми е позната от някакъв пост, вероятно от същия, мисля, че е доста правдоподобна. Няма сила, която да ме накара да се зарадвам на чужда жена, доведена от мъжа ми вкъщи, най-много да я приема без много бой...

Аз имам брат с малка разлика, аз съм по-голямата. Не помня да съм изпитвала голяма ревност. Е, нормално е човек понякога да ревнува малко, помня, веднъж говорих с майка ми за именните дни- брат ми е Веселин, винаги се празнуваше на 1-ви януари, даже получаваше подаръци. Аз пък май никога не съм празнувала. Майка ми просто обясни че тя не е знаела доега кога ми е именният ден. Извини се и предложи да открием на коя дата е и да започнем да празнуваме всяка година. аз се съгласих и ми олекна на сърцето
Смятам, че ние като родители можем и трябва да бъдем достатъчно мъдри и да балансираме така, че всяко дете в семейството да се чувста обичано и ценено, равностойно на другото Те непрекъснато ще се сравняват, но е напълно възможно да бъдат убедени, че тяхната позиция в семейството е най-хубава

Е,нашият случай никъде не го прочетох-този,който ревнува у нас е мъника!Разликата им е 13 години и понякога дори имам чувството,че ревнува и за времето преди да се роди.

Разликата между децата ми е 4г. и 2м. Дъщеря ми страшно много се радваше, когато разбра, че ще имаме бебе и след това на появата му. Обожава брат си и когато се върне от градина първата й работа вече е да го прегърне и целуне него и след това нас. Опитах се да я подготвя за разликата, която щеше да настъпи в семейството и да не я лишавам от вниманието и грижите, които е получавала от мен и мисля, че засега успявам, защото до този момент ревност все още няма изразена от нейна страна. Включва се активно в грижите към брат си и това й носи удоволствие.

Темата за ревността е на дневен ред и при нас ! Не мога да преценя как ще реагира дъщеря ни , на появата на новият член в семейството. Сега се радва, чака бебето с нетърпение  !

Постовете на seni и chochka_nadik , ме накараха да се замисля. Не се притеснявам от реакцията и, ще я приема каквато и да е, но дали ще се справя с това, дали ще съумявам да и отделям нужното време и внимание .
На мен ми е ясно , че колкото и да се старая няма да е същото. Опитвам се да и обясня , че ще по - хубаво, но дали тя ще го чувства така  .

С големите нямаше грижи, напротив само любов от тяхна страна, ама сега при появата
на новото бебе и дъщеря ми как ще е ...идея нямам. Разликата ще е 1г. и 10 месеца.
Тя самата е особено ревнива към всички в семейството, така че  се подготвяме...

Аз имам само едно дете, но от хората около мен, дори от личен опит знам, че ревност винаги има. Може да е много добре прикрита, но има.
Лично мое мнение е, че родителите и особено майката са определящи с поведението си и отношението си в това дали ще възникнат конфликти между децата от ревност или не.
И да споделя... Имам по-голям брат, с който и до ден днешен се разбираме прекрасно. Чак не е за вярване. но с годините, като се събираме и си говорим, той споделя, че аз винаги съм била толерираната в семейството и съм имала повече придобивки от него, но никога досега даже не го е загатвал, че го мисли. Аз пък си мислех същото, но за него. Мислех, че той "печели" повече от родителите ни.
Мъжът ми има по-голям брат, който е бил до известна степен пренебрегван от свекърва ми и свекър ми, когато се е родил мъжът ми, а разликата им е 7 години. Брат му е трябвало да доказва ролята си на БАТКО постоянно, един вид да си заслужи "титлата". Това, разбира се, е грешка на свекърите ми, въпреки че те обвиняват мъжа ми, защото заради него изолирали по-големия. И до ден днешен се усеща съвсем явно как "делят" синовете си. Свекърва ми по същия начен "дели" двамата си внука - сина ми и племенника ми, като отдава приоритет на по-големите - на девер ми и на племенника ми.
Колкото и да се говори с едно дете, колкото и да бъде благоразположено към появата на по-малкия член в семейството, той изпитва ревност. важното е тази ревност да не бъде потискана с времето и да бъде възпитан така, че да не избива в отрицателна насока.