За ревността на по-голямото дете

Здравей Ани!
Разликата между двете ми деца е 11 години. Баткото като му казахме, че ще си имаме бебе, в първия момент се разплака от вълнение. След това последваха разговори за обичта, ревността, отговорността на по-големия и т.н. Сега много ми помага и го прави по собствено желание.
Желая успех и леки бременност и раждане!!!

Между мен и брат ми разликата е 7 години.Навремето ,когато вече се знаеше,че ще има бебе вкъщи майка ми седна и поговори с мен.Обясни ми,че любовта й към мен няма да се промени и аз винаги ще си остана нейното съкровище.Никога не ме е ангажирала с каквито и да било грижи за него.Оставяше ме аз сама да проявя желание да го правя.Много плаках,когато се роди,защото мама ме прати на летен лагер и аз не си бях у дома.Много го обичам и се разбираме страхотно.Смятам ,че родителите сами правят така,че децата да се ревнуват едно друго.
Сега ,когато имам едно дете и се надявам скоро да станат две разбирам,че не е лесно като родител да запазиш баланса.

Разликата между децата ми е 10г и половина,и по тази прич1ина ревност нямаше.
Каката беше изключително щастлива като разбра за бебето,и го чакаше с нетърпение да се роди.
И до днес тя много си го обича,а малкия изобщо не може без нея.Докато тя е на училище,той по 100 пъти пита за кака

Разлика на децата ми е точно 1 година. Не е имало ревност, продължава и да няма. Прекарват много време заедно, играят си, делят си играчките и пр. Защитават се взаимно, когато им се карам.

Разликата им е близо 6 години и синът ми не проявява никаква ревност. Много й се радва и е изключително грижовен към нея. Но мисля, че разликата във възрастта на децата е много важна!

Разликата между децата ми е 1год. и 10 месеца. Да, ревност има! Според мен винаги  има, каквато и да е възрастовата разлика между деца, просто се проявява или по-смекчено или е силно изразена. Според мен доста родители "без да искат" не я виждат и не я признават. При моите е доста силно първично изразена, баткото умишлено хвърля, удря и попердашва сестра си, съответно, дърпам на страна, обяснявам ,говоря, пляскала съм, наказвала съм-по-зле става от опит казвам. С търпение и постоянство, мога да кажа, че има смекчаване относно агресията, трябва много да се говори и да се насърчават съвместните им игри! Дай-боже при вас да е по-минимална ревността, но според мен всичко се израства! При малката разлика понякога ревността е по-първична, не е толкова скрита, всичко се изразява предичмно с действия и думички от сорта "ама напляскай я и нея, тя е лоша"

Разликата на децата ми е почти 3 години.В началото нямаше ревност-прояви се едва когато бебето стана на 3-4 месеца.Изразяваше се в негативно поведение,насочено към мен и таткото(крещене,тръшкане за най-малкото нещо,постоянен рев за щяло и нещяло ),беше започнал и да се напишква нощем .За радост два-три месеца по-късно сякаш преодоля всичко 
Към сестра си винаги се е държал чудесно-от първия ден,до сега-много внимателен,грижовен,любвеобвилен.Братче-мечта

Моите мишлета са с 2 г. и половина разлика. Още преди раждането помолих близките ми да не говорят изобщо за ревност, изместване на вниманието и т.н.
Напротив, през цялото време обяснявахме на сина ми колко ще бъде той важен като стане батко, колко много ще го обича бебето, как ще го слуша като порастне, как ще си играят и т.н. Идеята е баткото да приема бебето като положителна промяна в собственият си живот.
Като се роди бебето той понякога се дразнеше когато малкия плаче, например а аз го приспивам. Неприятно му беше че взимам бебето при нас и той не може да ме гушка хубаво. Но пак му говорех как това е нашето си бебе, как ние двамата се грижим за него, как не можем да го оставим да плаче, защото то много ни обича И той някак свикна, нали знаете как всички го питат дали дава бебето да го вземат- еми не го дава, казва "ние си го искаме бебето" и "не го давам, обичам си го", дори ако са по-настойчиви хората се разплаква.
Сега е в период когато не иска да дава на бебето играчки. Взима му ги от ръцете и малкия плаче. Обяснявам му че винаги първо трябва да му подаде друга играчка и чак след това да вземе тази, която не му дава. Разказах му как той като е бил бебе и е пипал нещо забранено така сме правили за да не плаче. Понякога посяга да го удря ако малкия пищи или му дърпа играчката, пак обяснявам спокойно че така не бива и му показвам как да постигне каквото иска (да успокои бебето за да не пищи или да му даде друго интересно нещо за да не дърпа неговата играчка) без да удря.
Засега ревност почти няма, да видим как ще е за напред

Разликата между децата ми е пет години.
За ревност не мога да говоря. Бебето беше толкова чакано и желано от страна на каката /беше й желание за рождения ден миналата година  /. Още в деня, когато направих положителният тест споделихме с нея, че ще става кака- такова щастие нямаше. започна още от тогава да купува на бебето играчки, да ме кара да му избираме дрехи....Тя избра и името на сестра си, била е с мен на всеки преглед с ехограф по собствено желание, говореше на сестра си през монитора. Т.е. имаше девет месеца да да свикне с мислъта, че ще става кака. Даже на края на бременността ми се ядосваше, че аз я вземам от ДГ, а не съм отишла да раждам.
Прие сестра си още от първата минута- видя я половин час след раждането, каза, че е невероятно красиво бебе / да й имам вкуса  /. От изписването до сега безрезервно се грижи и всячески ми помага за бебето. Ревност няма или поне не забелязвам. Нищо не се е променило в държанието й, дори напротив стана по-дашна.

Психологията казва, че ревност винаги има. А аз смятам, че ако няма, трябва да се настроим доста подозрително, защото сигурно по някакви причини е умело скрита. Най-често причината да се крие ревността е нетолерантността на родителите към това чувство - колкото повече не харесваме проявите на ревност /защото нашите родители не са ги харесвали у нас/, толкова повече децата ни ще таят в себе си това чувство и ще се държат сякаш не го изпитват, а и ние ще твърдим, че ревността между децата ни не съществува.
Мисля, че човек трябва да приеме съществуването на ревността в този свят, да приеме, че и той я изпитва и да позволи на децата си също да я изпитват, като назове това чувство при неговата проява и го "валидизира", тоест, каже, че това е нещо нормално. Осъзнаваното чувство не е страшно, като го назовем, ставаме негови господари и можем да го контролираме. Неосъзнатата ревност съвсем не изчезва, тя просто стои безименна и дебне - например, кара те да се изпишкаш в хладилника /това е пример от една книжка/, докато другите обръщат внимание на бебето или да извършиш куп други бели, при това без въобще да си даваш сметка защо правиш това. Проявата на прекалена, леплива обич към бебето от страна на голямото дете също може да бъде скрита ревност.

Рзликата им е 3 години.Карат се и се дразнят предимно за играчки.А в началото,като се роди бебето съвсем нормално го прие каката.

 Ревнува тях, а не нас.

Напълно подкрепям поста на Seni!
И да допълня, че каквато и да е възрастовата разлика има ревност, и това не е никак страшно, страшно е тогава, когато се притъпи, защото ще се завърне някой ден със страшен шамар!Някъде из постовете срещнах едно интересно сравнение, ще си позволя да го споделя! Когато се роди второто дете това е равносилно на това, съпругът ви да си доведе любовница вкъщи, вие как ще реагирате- може би ще я напердашите,оскубете или ще искате да я убието просто, може пък да я приемете кротко и бездейно, но ще отидете  да си хванете любовник примерно и да изневерявате тайничко!
Напълно нормално е, просто трябва да се признае, тогава става по-лесно!
Между мен и сестра ми разликата е 8 години, много сме се разбирал и играли, но помня случай, когато я изревнувах от моята майка, която прекарваше с нея времето си в разговори на теми които вълнуваха сестра ми, просто исках и аз да участвам, тогава бях на 10 години,а сестра ми на 18, така че не е задължително да бъдете спокойни само защото каката или баткото гушкат бебето и му сменят памперсите, ревността може да се прояви и далеч във времето и няма нищо страшно в това, страшно е тогава когато убиваме  и удряме от ревност, това говори за голяма подтиснатост, която във времето е избила!

Разликата им е 10г. В начало се усещаше някаква ревност, защото се обръщаше повече внимание на малкия, но сега вече немога да кажа, че има такава. Единият е на 15, а другия на 5г.