Докторантурата

Здравейте и на мен ми предстои докторантски изпит- в СУ за редовна докторантура. Общо взето желанието ми е голямо, но тук възниква Но - да приемем че го изкарам колко време след това трябва да внеса таксата, която видях, че е над 1000лв - за  годината, но тъй като доходите ми са малки това ме притеснява. И още един въпрос на който надявам се няма да се смеете, тъй като стипендията е твърде малка за издръжка - мога ли да започна работа на цял ден по трудов договор ( именно заради парите)  и ако  напусна докторантурата по свое желание трябва ли да връщам стипендиите, изплатени до дадения момент.

Доколкото знам, нямаш право да си на трудов договор и да си редовен докторант. Ето какво са ми отговорили на мен:

Таксата може да се внесе на два пъти - в началото и края на първата година. Чувала съм, че има възможност да не внасяш нищо, а университетът автоматично да си изтегли парите от твоите стипендии (при мен таксата се равняваше почти на три стипендии). За този начин на плащане, обаче, не знам подробности, затова по-добре попитай секретарката на докторантите в твоя факултет.

 Според правилника на СУ (има го качен някъде из сайта на университета) можеш да работиш на 4-часов работен ден (ако не са забранили и това). На пълен работен ден със сигурност нямаш право да работиш, ако караш редовна докторантура, защото се очаква да си стоиш във факултета и да си изпълняваш плана. Но, както са казали по-горе - има докторанти, които работят "тайно". Разберат ли, обаче, че работиш на пълен работен ден, моментално минаваш на задочна докторантура и връщаш всички стипендии, които си получила от момента на сключването на трудовия договор. Ако си задочен докторант, можеш да работиш каквото ти душа иска, но нямаш право на стипендия.

 Докторантурата може да се прекъсва поради заболяване или поради бременност и отглеждане на дете (второто е прекъсване до една година). Подробности има в правилника на СУ. Ако самоволно си прекратиш докторантурата, връщаш всичко, да  . Ако не си изпълняваш плана или мързелуваш усилено, ръководителят ти може да предложи да те отчислят без право на защита и тогава връщаш стипендиите.

 Мисля, че има възможност да минеш безболезнено от редовна в задочна докторантура, но не знам как става. Повече подробности има в правилника на СУ, така че не е лошо да го погледнеш. Отделно секретарката на докторантите във факултета ти също може да ти даде информация.

Много ви благодаря за изчерпателната информация. Явно ще трябва добре да си направя сметката  - дали ако взема изпита - ще продължа нататък с 450 на месец или ако се появи не6то по- добро като заплащане  ще се насоча към него. И само още един въпрос. Колко време след успешно издържания изпит  те зачисляват - някъде бях чела , че ако сега държиш - чак февруари март  те зачисляват така ли е?

 Кога ще те зачислят зависи от специалността и (според мен) няма никаква логическа връзка между специалност и дата на зачисляване. Ректорът беше подписал моята заповед на 12-ти януари. Предполагам, че дотогава е реанимирал след празниците  Според тази заповед съм зачислена от 1-ви януари (неделя)  Някои колеги за били зачислявани през февруари.

Котенцето, не че нещо, но на теб явно ти убягва изобщо смисълът на редовната докторантура. Целта не е ти да спечелиш малко парици отгоре и нищичко да не дадеш насреща, а да допринесеш за развитието на тази държава чрез научен труд. На мен ми се струва отвратителна почти всяка твоя дума и ако бих решавала, дори и само по тези ти изказвания не бих те зачислила за нищо на света като докторант.

Като желаеш да работиш - работи. Научната кариера носи със себе си и мисия и се отнася не само до теб, но и до другите, които се предполага, че ще се учат от твоите трудове.

"Питанията" ти издават некомпетентност, алчност, наглост, далавераджийство и стремеж да се наруши законът на всяка цена. Освен това пълно неразбиране, че това е подпомагане за създаването на едно по-развито общество, тъй като се чудиш как отсега да прецакаш онзи, който ти дава.

До zanda ksurik: Всеки има право  на мнение, благодаря за твоето,  но моите въпроси са продиктувани от това, че се издържам сама финансово и няма на кой друг да разчитам. В този смисъл смятам за напълно адекватно и нормално да се тревожа за финансовата страна на въпроса. Защото, за да можеш да дадеш нещо качествено, е необходимо преди всичко да можеш да си платиш сметки, да има за ядене и чак тогава за книги, за да можеш да твориш наистина спокойно( поне това се отнася за мен). Благодаря на всички ви за мненията и ви желая успех.

Можеш да работиш на граждански договор. Поне според моите източници на информация. Друг е въпросът дали чисто технически си в състояние да правиш докторантура и да работиш на 8 часов граждански договор другаде  Аз например не бях в състояние. Т.е. можех да работя нещо друго, но щях жестоко да претупам дисертацията си.

Не е невъзможно обаче , зависи от много фактори. Аз познавам и хора с деца и пълен работен ден, които защитиха успешно, както и такива без странична работа, които нищо не направиха. Зависи от мотивацията, работоспособността, специалността и куп други фактори. Иначе всеки Университет и факултет определя как тълкува докторантурата и дали позволява наличието на трудов договор и ако да, на колко часа максимум. Реално обаче, чисто правно, аз не виждам на какво основание могат да забранят на докторантите да работят, дори на пълен работен ден, при положение, че 3-те години докторантура не са нито осигурителен, нито трудов стаж, да не говорим колко трудно е за един самостоятелен и разчитащ само на себе си човек да се издържа с една стипендия. Има и нещо друго - коментирали сме го и преди, но ... ако възможностите за работа в Университета след евентуална успешна защита клонят към нула, то прекъсване на стажа за 3 години намалява драстично и шансът да се намери работа извън Университета. Изобщо проблемът с работата по време на докторантура (и след нея) трябва добре да се обмисли преди да се кандидатства изобщо

Съгласна съм с Шехина - нещата с редовната докторантура, трудовият, осигурителният стаж и възможността да работиш са не добре регламентирани и от това страдаме ние, които трябва да създаваме наука. Ние сме си ни рак, ни риба и това е. Мога да внасям осигуровки за пенсия, но не и з Общо заболяване и майчинство. В Академията не позволяват да се работи по какъвто и да е трудов договор - може само по граждански. Съответно по такъв договор ти се водят и часовете. Някои колеги имат часове колкото един норматив на асистент, но пак "Не работят".
Аз съм си добре - имам много малко часове, само текущия семестър и достатъчно време да пиша. Съответно дисертацията върви добре. Но има и такива, които от часове не могат да седнат и вече към края на 3-тата година са под кривата круша. За мен да се прехвърля почти цял норматив от асистент (и съответно такъв да не се наеме) на докторант, си е сериозна пречка за развитието му. Честно но аз не бих се справила ако имах такава ангажираност...а ако работех и на някакъв друг договор-съвсем.

Като цяло да се издържаш сам в София със стипендията ми се струва невъзможно. Тук колегите ми рядко работят нещо допълнително и се оправят финансово, но за по-голям град ще е доста трудно.

Пълен абсурд е. Като добавим и това, че има и докторанти, които са от провинцията и трябва да живеят все пак някъде, вече става съвсем невъзможно. Между другото, докторанти над 32 годишна възраст нямат право да живеят и в общежитията, имам предвид тези на СУ. Не знам дали идеализмът, колкото и да е огромен, би стигнал за да се захване човек с докторантура при подобна абсурдна ситуация.

Апропо, понеже така или иначе засягаме болни финансови теми, да добавя, че тези дни разбрах, че майките-докторантки официално са лишени от заветните 2880 лв еднократна помощ, които някои докторантки успяха да получат през последните месеци. Каквото било, било, явно бюджетът на страната ще се срине, ако майките докторантки получат своето. Жалко наистина.

Как така?!
Къде го пише, нали има съдебно постановление, което касае всички останали случаи!

Що се касае до нашата беседа, безспорно физическото оцеляване няма как да дойде след идеята и желанието за научно развитие. Това обаче не означава, че следва с лека ръка да се приема предварителна настройка, насочена само към допълнителен доход от 450 лв и впоследствие търсене на възможности хем да не си напишеш докторантурата, хем да не върнеш парите, които в тази тежка ситуация държавата все пак успява да отпусне.

На всички ни е тежко, но си мисля, че именно в нашите редици ако няма едно силно желание за промяна на статуквото и за развитие на науката и образованието в нашата страна, то можем смело още утре да си стягаме багажа и да заминаваме. Повечето от нас са и майки, много добре си дават сметка какво ги очаква децата, ако няма остър завой в полза към една съвършено различна среда на живот и развитие, както и обширна дискусия на тема учебно съдържание и учебни цели първо за учениците и после за студентите, които много от нас обучават.

Ако дори и у нас няма никакъв морал, как да го търсим и изискваме от онези, които обучаваме? Как, ако материалното надделява при всички случаи и за сметка на всичко, да се надяваме на по-добро бъдеще и разбиране у околните, както и на тяхната грижа към нас и нашите деца? Не става без да дадеш да очакваш да получиш. Никого не обвързвам с моето мнение, разбира се.

Mного кадърни хора се отказаха от научна работа имено заради тези прословути 450 лв. и изискванията на университетите да не се работи.

За мен това са пълни глупости! Ще ме прощават идеалистите, но да си научен работник не е някаква саможертвена мисия на мъченик. Нито пък алтруистичен идеализъм .. Това е работа - продаваш интелекта си и като такава трябва да ти носи приемлив доход иначе си търсиш друга.

 

the Дорис, стимулът да работя това не е финансов. Често не тегля и лев с месеци. Оправяме се двамата с мъжа ми основно с неговата заплата, която е долу-горе толкова, колкото и моят доход. Но живеем в Свищов, не плащаме наем, близо сме до родителите си...
Обичам си работата. Харесва ми да пиша, да преподавам. Като малко дете се радвам на всяко мое научно "творение", за всеки студент, който е научил нещичко от мен. Не мога да си представя да върша нещо друго. Разбира се парите са си пари и никой не отрича, че са необходими, но не са ми цел. Да отивам на работа с усмивка и нетърпение, да изследвам, да пиша...това ми носи истинското удовлетворение. Не мога да си представя да работя нещо, което ми е тъпо, досадно, еднообразно и да не е свързано с хора.
Доходът като такъв за мен не е неприемлив но "социалните облаги" са зле.
Не знаех това, което написа Шехина за еднократната помощ, но все повече затвърждава мнението ми да стискам зъби и да създавам потомство по-нататък.

Дъ Дорис, никой не говори за саможертвена мисия, а за отношение към труда като такъв, към научната продукция. Свърши се с идеалите, уви, макар на мен да ми липсва вярата, че когато се прави нещо, то носи общо благосъстояние и прогрес. Но, дето се вика, изгубиш ли вярата, завинаги е. Какво остава на нейно място обаче?

Всички ние знаем какви са условията, когато постъпваме. Казваш, че много твои познати са се отказали от докторантурата, заради тях, но нали са били наясно още в началото? Защо изобщо са започнали, ако са смятали, че ще им е непосилно да се съобразят с предлаганото?

Аз мисля, че има далеч по-сериозни проблеми от ниските стипендии. Например никъде не се дефинират задълженията на докторантските ръководители, няма обвързаност между придобиването на докторска степен и кариерното развитие, да не кажа, че по мой опит който е станал доктор в нашата специалност е бил по отвратителен начин пренебрегнат на конкурс, осмиван и гонен. Факт е, че от тримата докторанти, които са завършили (има и отказала се) и тримата са в чужбина, отвратени напълно от действителността тук.


Втори голям проблем. Игнатов смело застави всички да пишат докторантура, инак щяли да бъдат понижени в главни асистенти максимум. Съществува обаче заварено положение, при което онези, които са с по-висок образователен ценз не могат да се кандидатират на мястото на някой, който в живота си една статия не е написал, нито е показал някакъв особен резултат, защото е в заварено положение. Така цялото това тръбене е чист популизъм и ПР акция. Факт е, че онези, които са на трудов договор са несменяеми, без значение какви качества притежават, дали се развиват, дали не преподават лекции отпреди девети септември.


Трети проблем. Без да коментирам всички безумия около пенсионната система, плюс последните нововъведения, дори и сега ако тръгне докторант да се пенсионира, може да изчисли, че при 37 години осигурителен стаж за жените и при девет (десет години) учене, от което могат да се откупят само три при недостиг на точките, всъщност смисълът която и да било редовна докторантка да мисли за пенсиониране е почти нулев, тъй като най-рано (ако е започнала висшето си образование на 19 години и е учила общо девет години) с откупване сега може да се пенсионира на 62. Това при условие, че нито ден от останалото време не е била безработна. Също при условие, че не е принудена поради липса на детски градини да си гледа детето вкъщи до шест годишна възраст (ами ако са две-три?!).

Смятам, че докторантите съвсем не сме достатъчно активни в защита на нашите права, нито дори коментираме по същество наболелите проблеми. И все пак, въпреки всичко, не смятам, че трябва да навлизаме в тънки сметки как да обогатим себе си и да прецакаме държавата, а как да си отстояваме правата и да не персонифицираме държавата с некадърните управници, които са ни се паднали. Държавата това сме ние. Това не е идеал, това е нещо, което може да бъде реално, ако нямаше толкова голяма апатия и желание само и единствено за личен просперитет. Както виждаме - това НЕ работи.