Какво е да си майка на близнаци?

не знам дали защото всичките ми деца са момичета, но тази вечер се оправихме съвсем сами , таткото закъсня и се прибра, когато всички вече бяха измити, нахранени и по леглата - много се гордея със себе си , а иначе когато той си е в къщи големите се глезят, кряскат, будят току що заспалите близначки, пълна лудница, отначало изпаднах в паника като разбрах че ще закъснеее, ама ето на справих се, че даже имам време и за компютъра, всичко май е въпрос на добра организация, а не на това какъв пол ти е детето 

Разбира се, че е въпрос на организация  Комплименти! 


Ами като дойдат децата човек се мобилизира и се справя, няма несправили се  Какво мога да посъветвам.
1. Да се опита да кърми - спестява страшно много време и пари  Най-добре едновременно, в началото може да е малко трудно, но после всичко си идва на мястото.
2. Бебетата да спазват еднакъв режим (и това се получава с малко повече упорство). Малките деца лесно се нагаждат, а по този начин майката може да си организира по-добре деня. Не става въпрос за военен режим под часовник. Става вопръс денят да протича малко или много по стереотип. Будене, хранене, игра в бокса или излизане навън, местене в креватчето за следобедния сън или спане навън, като се събудят пак игра или излизане навън, след това нещо по-спокойно вечерта, пак местене в креватчето за сън. По този начин децата започват да осъзнават разликата между ден и нощ и времето за игра и почивка. Бебетата също се изнервят и уморяват ако някой по цял ден ги разнася, гъделичка и човърка.
3. Да не лудва от идеята да е идеална майка и домакиня. Прането може да почака до утре, неизмитите съдове също ако си уморен вечерта (или пък таткото може да ги измие). Къпането на бебетата всеки ден също не е задължително, ако трябва да съм честна в началото много ме стресираше и често го пропусках за по ден (а и честото къпане не е полезно и за нежната кожа на бебетата  ).   
4. Да спазва принципа "И аз съм човек".  За бебетата е преди всичко много важно да имат спокойна и щастлива майка.
5. Да включва таткото колкото се може повече в гледането на бебетата. Дори и да не върши нещата, точно така както ни се иска. При всички случаи е помощ, а пък все някога и той ще се научи да прави нещата добре  Татковците могат да сменят памперси, да подават и разнасят бебета, да готвят, да мият чинии, да минават с прахосмукачката, да пазаруват и куп други полезни неща 
6. Да огранизира къщата по максимално удобен начин. На всички е ясно, че там се гледат 2 бебета и ако холът не е като музей за наколко месеца едва ли това ще се отрази фатално на семейството.  Много е удобно да има място за смяна на памперси и памперси в хола и детската, например или дори и на друго място, където се седи повече с бебетата, вместо човек всеки път да търчи из цялата къща.
7. Да почива, когато бебетата почиват. Сутрин като станат нищо не пречи човек да се поизлежава още малко с тях. Следобед също 
8. Да излиза понякога дори за половин час до близкия магазин САМА. Става дори събота или неделя следобед, докато бебетата спят, например, и таткото може да остане за малко сам с тях. Малко разнообразие никога не вреди. 
9. Да не забравя таткото за сметка на бебетата. Той също е много важен и за нея и за тях.
10. Да се чувства истински щастлива и горда, докато бута двойната си количка (нищо че тежи  ) докато другите мами се разхождат само с едно бебе  И да не зобрявя, че подобно щастие не се пада всекиму. 

Докарах ги до 10, надявам се, че стигат  Може някой път като ми дойне музата да продължа и със съвети за поотраснали близнаци 

fata morgana чудесни съвети! Аз лично ти благодаря за отделеното време да ни ги напишеш тези нещица.

Фата, страхотни съвети! Много добре си обобщила  !

Пък аз само за едното... (сваляне на количката пред блока) го ползвах, тюх... 

Фата, страхотни съвети, чудесно си го написала! Да добавя само, че може би прочитането на някоя книга за отглеждането на близнаци може да се окаже от полза. Като знае какво да очаква, стресът се понася по-добре. Освен това, трябва да е подготвена от рано, че близнаците имат специфични нужди за утвърждаването си като пълноценни личности. Родителите трябва от самото начало да им внушават, че са отделни личности, а не две свързани половинки на едно цяло. Това значи да се зачитат индивидуалните нужди, да се наричат по имена, вместо "близнаците" и пр. и пр. В закованата тема има изброени някои добри книги.

Браво fata 

Фата супер съвети!!!!

  Благодаря!!! Страхотно си го обобщила. Аз все още имам помощник (мама) ама скоро сама ще трябва да се оправям...

Фата, абсолюто подкрепям написаното. По този начин постъпвах и аз  , само първа точка бе за много кратко, но здраве да е. 

Мерси момичета, дано съм била от полза на някой 


Ако трябва да съм честна много депресиращо ми действаха книгите и повечето неща, които бях чела за отглеждането на близнаците  Навсякъде всичко е представено в много черни краски, много зле ми действаха като бях бременна, още повече че постоянно се притеснявах и как ще се справяме съвсем сами с таткото.
Това за индивидуалностите е наистина много важно 


Каси, първа точка съм я поставила на първо място само, за да изтъкна, че е възможно да се кърмят близнаци. Много бъдещи майки (самата аз в това число) си мислят, че е почти невъзможна мисия  И всеки ден е полезен! 

  Фата каква изненада, напълно съм съгласна с твоите точки 

Браво за десетте точки.
Искам да подкрепя с две ръце кърменето. Дори и един грам да имате кърма, по-добре да влиза в устата на детето. Ако не иска да сучи - с лъжичка.
А за разтоварването, мисля че трябва да сложи навторомясто, за да има здрава и спокойна майка. Азставах в5 часа, за да почета или да поработя с компа. Дори прописах  след като родих, за да разтоварвам чрез творчество.

Поздравявам всичкимами и рожбите им сидващите прекрасни празници:


ПОДАРЪКЪТ

Гората мълчеше, стаена като пред буря. Странна тишина…
Само облаците бързаха да обгърнат звездичките си и да им разкажат приспивната си приказка, но това беше непосилно за тази вечер. Нито една не искаше да спи. Играта на криеница им харесаше, а и тишината долу изостряше любопитството им до полуда. Проблясваха оттук - оттам, надхитряваха някое облаче и всяка се надяваше първа да разкрие загадката…

Гората беше настръхнала от очакване. Животът в нея гледаше единствено към светлината в скалите.
В миг, шепот и плач се чуха едновременно. Тихичък, нежен бебешки гласец се понесе от клон на клон, от усмивка на усмивка.
- Роди се, роди се! – прегърнаха се дърветата, животните подгониха ехото…
Вятърът го понесе към звездичките.
- Роди се Бебетооооооо!...
- Да отидем да го видим, да го поздравим, дар да му поднесем!
Радостта веднага се премеси със суетня. Поточето поспираше след завоите, за да успее да изкъпе всички животни. Събираше водите си, за да се огледат в новите си премени.
Обгръщаше всяко храстче и дърво със свежест, невиждана досега и се оттегляше, за да наблюдава отдалеч трепетната препирня.
Катеричката избра най-големия жълъд и с разресана опашка, поведе всички. Дърветата се зачудиха как да поднесат даровете си и помолиха животните да отнесат по едно листо от тях. Щастието преливаше от всеки храст, птичка и цвете, но в далечината някой ридаеше. Проплакваше примирено и се надяваше да чуе разказа за празника.
Беше елхичката.
Зайчето се поспря, ослуша се и се върна:
- Защо плачеш? Хайде с нас!
- Не мога! - прохлипа тя.- Не мога и дарове да пратя.
- Защо?
- Защото всички ми казват, че листенцата ми бодат. Ще нараня Бебето, а толкова искам да го видя…Дърветата си сбраха листенцата, но на мен ми се присмяха, че съм бодлива и ми забраниха да идвам…
- Не ги слушай, тръгвай! Аз съм пред теб.
Елхичката поклати глава.
- Не мога. Ако наистина го нараня?
Чуха звездичките тази изповед и се разтревожиха. Всички трябва да са щастливи, в тази чудна нощ. Спогледаха се и в миг полетяха надолу. Накацаха върху елхичката и я обкичиха с най-чудновата премяна. Засия от светлина и радост.
- Хайде, елхичке, най-красива си от всички.Тръгвай, да не закъснееш! - казаха звездичките.
Елхичката не можеше да повярва на това, което се случва.
Събрала блясъка на цялата Вселена, тя се затича. Пристигна последна, но навреме.
Всички поднасяха даровете си и търсеха усмивката Му.
Бебето беше красиво, игриво. Около него имаше вълшебна светлина и топлина, която преливаше у всеки, но…като че ли не забелязваше никого.
Застанала до главичката Mу, за да гледа по-добре, елхичката внимаваше да не го докосне непохватно. Някой я срита.
-Ти защо си тук? Да не си посмяла да му поднесеш бодличките си!
Сърцето и се сви…
В този миг, Бебето вдигна нагоре главичката си. Усмихна се и протегна ръчички към нея, единствено към нея, пред слисаните погледи на останалите гости…

Радостта и щастливата и усмивка бяха толкова големи, че се пръснаха по целия свят и от тогава до сега, в тази чудна нощ, се украсява елхичка със звезди!

Виолета Стоянова

много ми хареса приказката.
Имаш талант varq ! Благодаря ти

Благодаря, venche!
Може би, но се отключи след раждането.

Специално за теб:

СЪНЧО

Сънчо в ранина сънува -
мекичка възглавница надува.
Будилника си пратил е в килера,
Почивен ден му е – неделя!

С облачето пухкаво се гушка
и не ще да чуе за закуска.
Снощи мнооого закъсня –
непослушковците трудно ги приспа


***

Две детски сърчица – утринни слънца.
Устремно, припряно – събличат си съня.
С зората си намигват, с росата се накичват,
перлен смях разхвърлят и с обич се обличат.

Всяко бърза първо – денят си да разлисти.
Мама да е негова - белИте да намисли.
Да надбяга тати, да усмихне Бога.
Силен - да опази - кода на живота!
 

***


Кокиченце мило,
Къде си се родило?
В градинката на мама.
Все още си с пижама?

Отвори очички снежни.
Протегни листенца нежни.
Наметни се с обичта ни.
Дар от нас - за всички мами!

Виолета Стоянова

Щастливи празници с малките непослушковци. да са живи и здрави!

Много ме развадри, varq! Много свежи редове с които да ни подсетиш че наближават празниците  Харесаха ми творбите ти!