Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Ами тогава какво те провокира да попиташ тези неща от предните ти два поста
този и предния 
Какво точно си мислехте, че и има на сестра ти, като чак сега ви заговориха за аутизъм и то в чужбина.Какво точно ти обясняваха родителите ти за различноста и, ти какво си мислеше, че е.Наистина ми е интересно   
Апропо - поставиха ли и вече окончателната диагноза?И в България психолога какво точно предположи, че и е.В Плевен ли я гледа психолог?

Абсолютно точно! 

а ако детето ти е аутист и освен това е инвитро и се надяваш че има някакъв подбор и всичко ще е точно а в краина сметка не е и се притесняваш да правиш ново (инвитро)защото може да станат 3 деца а ако и трите са с аутизъм

Катина, родителите ми са достатъчно интелигентни хора и дори тогава имаше тук там информация за аутизма като цяло....по прочетеното и по признаците и действията, които се наблюдаваха у сестра ми майка ми от около 4годишна беше заключила, че е някаква лека форма на аутизъм. Но нали се сещаш, че в крайна сметка, когато нямаше диагноза поставена от лекар, никога не може да си на 100% сигурен.
А в БГ психолога просто заяви, че е стресирана от новата обстановка (смяна на училище) и разни такива глупости от сорта (не че не беше истина).

Диагноза аутизъм се поставя САМО от лекар - психиатър.Психолог не може да постави тази диагноза.Просто няма право да я поставя.В България има Детско - юношеска психиатрична клиника в която се поставя диагнозата от 1997г.Тоест още преди 12 г. вашите родители биха имали яснота за диагнозата на сестра ви, ако я баха завели.И сега ако я заведат ще отговорят на въпросите на вашите родители и на вашите.Сестра ви ходила ли е на психиатър.Психиатър и психолог са различни неща, като психиатъра е лекар, а психолога е терапевт.

Да, все още добре знам разликата между психиатър и психолог.
Може и родителите ми да са постъпили безотговорно спрямо това....но това е било тяхно решение тогава.

Не мисля че Катина имаше предвид нещо против родителите ти - опитваше се да помогне със съвет/който ме озадачи?/
Катина, защо психолозите не поставят диагнози?  При нас изрично ти искат диагнозата да е от психолог.... Не съм чувала даца при нас да водят на психиатър. Не и за аутизъм... Иначе си права -те не са доктори и не би трябвало да имат каквото и да е право да изписват лекарства...

Психолозте поставят диагнози, но доколкото знам за да провеждат някои видове тестове трябва да имат лиценз.Например Векслер знам, че е много скъпо да се изкара обучението и да получат лиценз да го прилагат.Предполагам и за аутизма е така.Не всеки психолог има право да прилага дадени тестове и респективно да поставя съответни диагнози.И при тях си има правила при психолозите.Например вид ТЕСТ не могат да го прилагат на дете сега и след месец пак.Трябва да минат поне 6 м. и , ако направят на дете тест за който нямат лиценз ще имат ядове - разбрах нещо от сорта ще им отнемат правата.Не съм много наясно  
И не съм чула досега психолог да постави диагноза аутизъм.Тук в България психолог ще видиш в училище, или в двата - три центъра в цялата страната.Останалите са в частни кабинети.Не съм чула някой училищен психолог, нито частен  в кабинета си да посмее да постави диагноза аутизъм.Всички пращат децата в св. Никола защото там  се гледат децата в екип, и имат лицензите за диагнозите.Всъщност може и да имат права някои от психолозите, но не смеят все още да подписват официален докумен с диагнозата.Правят само оценка на състояние знания и тестовете които имат право да прилагат.
Розбира се има и психолози с всички лицензи - особено в последните две три години, но все още някак не смеят - може да се включи някой в дискусията, ако е получил диагноза аутизъм само от психолог  .
Всъщност, аз не се изразих добре в предния си пост - наистина   бях афектирана.

Mirama, малко ти се ядосах.Не само в чужбина има специалисти.В България също, но не са екстрасенси за да поставят нужното лечение без да са видяли поне пациента.
Мина ми яда    ти не си виновна, нито родителите ти - такава е чавешката система на мислене

Аутизма не е наследствен, не се притеснявай. Едва ли има връзка с инвитрото

вече от година пиша в този форум, черпя инфо, съвети, почивам си тук, споделям и всичко ....
ето и повече от година и половина Владко го занимават специалисти като "кандидатстудент" и нищо ....
още не може да говори с изречение, неможе нищо да ми разкаже, не може да запомни стихче / тоест не знам дали не го запомня но не го казва/....
въпроса ми е как се справяте с връхлетелите ви от време на време мисли че "няма да стане",  с отчаянието , разбирате ме
ето сега идва Коледа децата чакат подаръци знаят учат стихче за Дядо Коледа , пеят песни и така ....
чесно си признавам че като чуя дете приблизително на 2-4 години да пее и или да рицитира стихче или да обяснява нещо и се разревавам ..... защото незнам дали моето някога ще ми изпее нещо или дали ще може да ми каже стихче .... или пък ако успее да заучи "Зайченцето бяло" в осми клас примерно .... то за какво ще му е вече
бладогаря на всички специалисти които работят с него, признавам си че е при най добрите и че виждам как децата които са там / при тези специалисти / , научавам историята им че и те с две думи не са откъсвали а сега се справят и с говоренето и с ученето и мен ако питате са надживяли и преборили проблема ....
тук сигурно има хора чиито деца с в по тежко състояние от моето и може и да ме оплюят сега като прочетат ..."какво толкова искам" .... но дори и така да е кажете ми как издържате психически ....

сетих се и още нещо .... като бяхме в болницата преди става вече месец когато получи температурен гърч ... като чета епикризата ... обикновенните доктори педиатри са му написали цитирам  , "неврологичен статус - аутист"

Райка, не знам дали ще те успокоя, но тези чувства и мисли сме ги преживяли всички тук.
Когато моето дете тръгна на детска градина (малко след 3годишна възраст) говореше само ехолалично. Т.е. запомняше песни, стихчета, текстове на реклами, но пък изобщо не осъзнаваше за какво иде реч. Така и пропуснахме първото тържество в ДГ. Помня, че много плаках тогава и дори нямах сили да отида да гледам. Отидох, но за да си я прибера у дома и докато я обличах сърцето ми се късаше като гледах как наоколо цари суетня - децата бяха превъзбудени, обличаха разни костюми. Хванах я за ръчичка и я изведох навън, а сълзите ми течаха по лицето.
Оказа се, че всички тук сме преживели подобни ситуации.
Не вярвах, че само година - година и половина по-късно тя не само ще издържи цяло тържество, но и ще вземе участие със стихче в него.
Имай вяра и търпение! Знам, че сега не ти е лесно.
Но пък малките успехи така обнадеждават! А после капка по капка...

Днес имах изключително приятен разговор със заместник директорката на училището.
Абсолютно неочакван за мен. Тя се оказа много широко скроен човек, с много идеи и хъс за работа за дечица със СОП. В момента подготвя проект, с който ще кандидатстват по някаква европрограма за дечица със СОП.
Та днес ми разказа за страхотен документален филм за дечица индиго, голяма част от които били със силно изразени аутистични черти и прояви. Как Господ ги изпраща, за да направят света по-добър, защото явно ние човеците сме сбъркали посоката. Това са хора, които не питаят злоба, завист, омраза, не умеят да лъжат и т.н. Хора, които ни показват всъщност какви трябва да бъдем.
Дали е така, аз не знам, но толкова положително ме зареди тази жена, че още вървя и се усмихвам.

Аз пък все повече си мисля,че А-мът е свързан с някакъв ген.В семейството с 4 те дечица в момента и третото детенце  минава тестове заради проблемите с емоционалното,моторното и езиковото си развитие.
Ако намерят учените  този ген -маркер едно семейство ще бъде подготвено да започне  ранно следене,разпознаване и третиране на проблемите.Т.е когато още не са проблеми,а зачатъци.
И разбира се-със задължителен преглед за всички деца за А-м.Това е единствения начин,при който родителят няма да отлага да покаже нещо ,което го притеснява,но  не счита важно за момента.Особенно ,когато говорим за забавена реч,разбиране,хранене,поведение,игра на детето...

Казах ли ви, че четох в един вестник за 4 майки заченали инвитро от един и същи донор на сперма.И четирите деца са с аутизъм  .Не става въпрос за България  

Райка, защо си мислиш, че ние се справяме с отчаянието  

Оплаквам се - Мишо се е скарал с момиченцето, с което се харесваха.Бутал я, удрял я и сега тя му се сърди - не я виня.Седят заедно и с неговата хиперактивност и подритване и агресивна проява на любов, и с неумението да спазва личното пространство на околните..............се раздели са една от първите си любови   Ще се наложи да помолим госпожата да ги раздели. Язък - баба и дава частни уроци по български и би била много полезна за каката догодина.Сега няма да ни прави отстъпки от 20 лв. си такса на час по роднински  

Райка,това "неврологичен статус-аутист" въобще да не те притеснява.Няма такава диагноза в класификатора на лекарите .Мен ме притеснява това,че лекарите в БГ продължават да пишат глупости в епикризите,само и само да си оправдаят изледванията по клиничните пътеки.На моят син в епикризата от "св.Наум" пишеше,че е хиперактивен,а той никога не е бил такъв.
За генетичния фактор и аутизма четох някъде много отдавна,че е в рамките на 3%.
Според мен генома и да има някаква роля го има в рамките на тези проченти.Всичко останало е биохимия,унаследяване на някой автоимунни заболявания,които пък водят до други неща,а и как например един Аспергер ще се причисли към генетичен фактор като там куца основно социализациата.
Веселче,това всички деца да минават през изледване за аутизъм няма как да стане,дори и в САЩ,защото кой ще е унифицираният тест по които ще го правят това?
А иначе отдавна учените се опитват да нарочат някой от гените като виновник за аутизма,но едва ли ще успеят.
За себе си съм навързал с годините някой неща,който не трябваше да стават когато Мирослав беше бебе-ама късно е либе за китка дет викат хората.
А за ония,притеснителните мисли,за които Райка пита ме връхлитат основно нощем-трудно спя и много,ама много сънувам,и думи като "няма да стане" не съществуват за мен.Ще стане,знам,че ще стане може и да не като при другите деца,може да малко по-различно от децата в норма,но нали е за моето дете съм приел за правилни едни други думи-"нема не може има не мога ",но зад това стой много работа,ежедневна работа с детето,и е въпрос на друга психика.