Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Bernadette ще си позволя да ти отговоря на второто питане.Оля говореше за слуховото възприятие,а не за самия слух.Т.е. слуха може да си е напълно запазен,но има проблем в начина по който детето преработва чутата информация.А относно това,което питаш за средното ухо-да в Бг се правят такива изследвания.Но тази костица за която си чула е само една малка част от многото проблеми и заболявания на слуховите органи.Ако изследваме децата си за всяко заболяване,което съществува до никаде няма да стигнем.А за самото изследване писах и  преди.На моето дете са му правени пълни изследвания,защото имаше доказан проблем със слуха.Въпросът беше да се установи от къде идва загубата на слуха.Този пълен преглед включва няколко изследвания като се започва от ушната мида,средното ухо,чукчето и наковалнята,вътрешното ухо и накрая слуховия нерв.Т.е.това е целия път по който минава звука.При обикновено съмнение дали детето не чува се прави просто една аудиограма,а при малките деца и невербалните се прави евукирани слухови потенциали.Това е напълно достатъчно да се разбере ако има някакъв проблем и едва тогава ако такъв се установи се правят пълни изследвания.А за начина по който мозъка преработва чутата информация Оля писа,че в Бг такива тестове не се правят и че логопед,който работи с детето може да ви даде някакви насоки.Деси също писа,че това може да се коригира само с терапии.

http://www.cpcentresof-bg.com/bg/CognitiveBehaviour/sensor.html Това е за сензорна интеграция,пускала съм линка и преди.Прочети го,има и за вестибуларната стимулация.Не знам от кой град си,но с гугъл може да намериш много специалисти,центрове и терапии,които се провеждат във вашия град или просто подробна информация за дадена терапия.

Bernadette, да, имам "късмета" да имам дете с тежък СИД, което не живее в БГ ... ама това не ме спаси от мен самата, че потърсих помощ, чак когато детето ми навърпи 4 години.... По-добре късно отколкото никога, но при нас без малко беше "много късно".... И жертви направихме - децата ми не говорят и не разбират български - това значи никаква комуникация с баба и дядо. Но няма как да се прави терапия на един език ако той не е "майчин" език...та смених "майчиния" си език... Тук всичко се плаща - аз избирах какво мога и колко мога да си позволя - Е, детето ми получи достатъчно според мен, но не всичко от което се нуждаеше. 
Но с ръка на сърцето мога да кажа, че съм щастлива, че детето расте тук.... няма как да кажа на черното бяло....  Пък било то и живеейки в страна от 3тия свят...

me4ta22, тази статия е много хубава и трябва по-често да ни подсещаш

Предният път едно намерих в нея, сега ми се изясниха нещата относно нивата на сензорната интеграция. Първо и второ ниво... А второ ниво ми се струва, че е свързано точно с физическа активност, а никой не го препоръчва на децата и така се получава, че те не напредват добре. И при нас то изигра голяма роля. И така се получава, че са склонни да си кажат ми то детето си е такова
А в болницата по ДЦП правят някаква рехабилитация в тази област, ние след 1 годишна възраст опитахме да заведем детето пак там, но беше само рев и нищо, което да направи детето да разбира.

А сега за третото ниво от тази статия - то ми се струва, че е точно да се интегрират зрителните и слуховите възприятия. Зрителните горе-долу ясно - да се ориентира в парчета пъзели, да подрежда по схема и т.н., книгите по "Бит и техника" помагат. Обаче за слуха

Аз започнах да купувам разни дискове с песни, да учи на изуст и други. Ще пробвам още малко сама и може би потърся слухово-речев рехабилитатор, да ми покаже нещо. Повечето от информацията я възприемаме със слуха.

Още за сензорната интеграция - исках да видя от кой е статията - http://www.cpcentresof-bg.com/pdf/Senz_Int.pdf, ето тук има и авторите Росица Кунева, Лиляна Богацевска и д-р Чавдаров. Интересно е как практикуват първите две специалистки. Аз бях на едни семинар на Росица Кунева "Монтесори за майки" и ми напарви много добро впечатление.
А докато се ровех днес, попаднах на това, интегриран подход при деца със СОП - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=19520 . Вида ми се доста интересно, а авторката е от Търговище. Явно не само в Сф има добри специалисти.

Мечта,много благодаря за изчерпателните откогори.Чета ,че една от терапиите за това разтройство на възприеманео на речта включва подаване на звуков сигнал  от аудиолога в двете уши,като в левото бил по-слаб,тъй като е свързано с дясното полукълбо на мозъка.А на нас ни е необходимо да стимулираме лявото,където са центровете на речта и езикът.Това е вид музикотерапия,нали?
За жалост при 3те дечица Лисненинг програмата не даде никакъв ефект може би понеже те са изключително музикални.И в офисът и в къщи.Майка им имаше неблагоразумието да си закупи продуктите и за в къши,което е финансова бомба.
И че е хубаво детото и учителят да използват микрофон и слушалки-това ми се вижда по-приемливо защото има много финни почти незабележими уреди,които могат да бъдат невидими за любопитковците.
Аз не разбрах защо сравнявате Брей Джим-а със сензорната терапия,по-точно с четкането и пресирането на ставите?
Видях (в нета,че сензорна интеграция се прави в Карин Дон,за нея говорят и в центъра в Студентски град,ерготерапевти излизат и Русенския университ,Софийският и др.)Нали те са ОТ-та?
При нас ОТ-работи с децата от позицията на лъжицата до идеи с тоалетната и задължителни домашни тренировки.Навиците за които се борим със зъби и нокти не се създават след 40 мин работа в офис,нали?
Освен това играем често на сандвич,къща от възглавници а за тази седмица имаме поставена задача да бутаме кашончета по земята и носим малки бутилки с вода.Въобще работещи хора сме.

Бернадет,считаме че все някой от тези ОТ ще ти покаже идеята на брашинга и пресирането,оглеждайки поведението на детето ти.Аз виждам само положителни резултати.

Desi, извинявай, казах го в добрия смисъл на думата, знам колко тежко ти е било, настина, повярвай ми, но си абсолютно права за езика и за това какво ни отнема живота в чужда страна и че освен плюсовете си има и минусите...преди години когато дъщеря ми беше на 3,6г. ни се падна зелена карта и решихме да се откажем да заминем за Щатите, защото ни посъветваха че няма да е добре за детето, защото тя е била имала някакъв натрупан пасивен речник и това преместване е щяло да и се отрази много пагубно, но тогава все още не знаехме че проблема е аутизъм и чак сега  когато сме наясно си даваме сметка, че нищо не е разбирала от думите които е чувала  и много съжаляваме за това наше решение, но късно.

Me4ta22, благодаря ти за изчерпателния отговор, ако правилно съм те разбрала, трябва да търся проблема другаде не в самия слух за момента и изследването на евокираните слухови потенциали е достатъчно на този етап. Благодаря и за линка, от София съм, но доколкото имам информация в Света София работят  с деца предимно с ДЦП и не зная дали ще приемат да терапевтират и моето дете, но ще опитам задължително.

veselcheto, тук е много зле. Такива специалисти има много малко, не знам като завършат къде отиват. С децата до 4 години /или такива без реч/ почти никой не работи.

В последната 1-2 години има някаква раздвижване, но децата са си в домовете и не знам къде специалистите трупат опит. Защото не можеш да натрупаш достатъчно опит, ако си само с частна практика и при теб идват родителите за 45 мин., когато намерят пари. А и никой не предлага комплексна помощ - специалист, детска градина, родители. Пак подчертавам, че мнението ми е за деца от 1 до 4 години.

Преди малко повече от 3 години имах късмета да се сетя, че болницата по ДЦП е едно от малкото места, които се занимават с деца до 3 години. Най-добрите специалисти вече имат само частна практика. За мен е много важно да има опит поне 10-15 години в областта си /малки деца, предучилищна, училище/ иначе се получава, че се учат върху децата.

Странно е, че единствената детска психиатрична клиника "Свети Никола" предлага само консултация на родителите и ги пуска да се оправят сами. Никой от тази клиника не е заявил, че това са деца с потенциал или да направи стъпки за достоен живот. Имам чувството, че чакат майките да свършат работата без тяхна помощ и ако има достатъчно оправени деца и те ще подкрепят родителите. Ами ето сега събират чрез дарения пари за детска рехабилитация - http://izberi.rbb.bg/prj.php?id=58 . До сега в тази клиника има само стаи за поставяне на лекарства.

Ей такава е някаква странна ситуацията, поне в моите очи.  
Късмет е, че има няколко специалисти, в Сф са по-малко от 10, и че майката може да отиде където иска без да чака по 1 година за час.

Bernadette пуснах статията не толкова за координати,а защото както пише TanyaMG е много изчерпателна.Това не е единственото място в София за тази терапия.Кезая също води детето си на такава терапия,но скоро не е писала да сподели къде.Тъй като и моето дете мисля има нужда от терапия за сензорна интеграция при търсене с гугъл открих много специалисти на частна практика.Също така от форума разбирам,че в Бургас например родители пишат,че там няма специалисти за работа с деца с проблеми.Точно с гугъл открих,че в Бургас има специалист по тази терапия,която има частен кабинет и във Варна.За съжаление за сега нямам финансовата възможност за тази терапия и не съм се свързала с нея.TanyaMG много си права,че не само в София има добри специалисти.Лично според мен е малко некоректно,че в темата не веднъж се е налагало мнение,че добрите специалисти в тези области са съсредоточени само в София.За родители сега сблъскващи се с подобни проблеми това мнение може да ги отчая и да спрат да търсят.Не съм се интересувала и за други градове,но всички терапии,които има в София ги има и във Варна.За най-малките градове наистина разбирам,че проблема за специалисти е голям,но да се твърди,че такива има само в София за мен не е вярно.Относно Карин дом там вече всичко е платено и който има възможност може да се възползва от терапиите,а те имат наистина голям опит. veselcheto не знам дали правилно те разбрах,че при музикотерапията при вас се подават сигнали и в двете уши като в лявото е по-слабо.Тук музикотерапията се слуша само точно с лявото ухо и едва при последния курс музикотерапия се слуша музиката с дясното ухо.Аз не съм си водила детето отново по финансови причини,но се срещнах със специалистите и говорихме,защото моето дете не чува с дясното ухо и исках да разбера дали по тази причина е подходящ за тази терапия.Отговора беше,че освен за хиперактивноста и поведенческите проблеми тази терапия е ще е много добра за него и за слуха.Именно,защото се стимулира точно лявото ухо.За всяко дете се изготвя индивидуално програма колко курса по колко часа музикотерапия.На последния нещо като завършващ курс и не при всички деца музиката се слуша вече с дясното ухо.

TanyaMG права си,че специалистите в Бг нямат голям опит,но за съжаление нямаме избор.Но в такъв случай най-важното е да намерим специалисти,които работят с любов с децата,които работят с желание,които четат и се учат постоянно и мисля,че резултати ще има.По-големият проблем според мен са финансите.В големите градове има центрове,които работят безплатно с децата,но виждам как специалистите там се сменят на няколко месеца.Тези центрове са или към общината или разчитат само на дарения и съответно заплатите на специалистите са ниски и които от тях имат възможност да си направят частен кабинет напускат.Много от тях работят с деца на частно и по домовете си.Тъй като до скоро докато Карин дом беше безплатно записването там беше почти невъзможно и се чакаше много дълго водих детето си при специален педагог от там,която приемаше деца в дома си.Водя детето си на известен период при психиатър за консултация и съм много доволна от психиатъра,който ми дава добри съвети.Последния път го помолих да ми препоръча психолог при който да водя детето поне веднъж седмично и той ми отговори,че сега има много психолози завършили скоро свободния университет и които нямат никакъв опит с деца с такива проблеми,но имащи възможност да си направят частен кабинет и искащи суми от по 40лв. на час.Да не говорим за логопеди,които може да са много добри в областа си,но не знаят нищо за аутизъм и поведенчески проблеми.Свикнали са да работят само с деца имащи желание за работа и просто не знаят как да постъпят и как да подходят към такова дете.За съжаление съм попадала на такъв логопед,която накрая каза,че не може да работи с детето ми.

me4ta22 и двете неща са важни. Според мен най-важно е майката да има представа къде си води детето.
Та ако един специалист няма опит и не си признава, че той работи без да знае какво гони, това може да е загуба на време за детето. Или ако има опит само с 3-6 деца пак не е много. Т.е. майката трябва да е наясно, че върху детето се учат и този човек не знае реално как да помогне на детето, налучква, напипва. Може и да си мисли, че 1-2 неща са важни и само за тях да работи.

Иначе аз съм доста отворена за нови подходи и терапии. Вярно е, че и с любов и усет също може да се постигне нещо, но за голямо издърпване трябват специалисти.

Струва ми се, че 2 пъти в седмицата със специалист с много опит, в БГ е възможно само платен, е от изключителна полза. Но цената на 1 занимание е 30 лв. при добър специалист. Ами колко хора пушат, ще спрат цигарите и ще заведат детето. И после да изпълняват каквото им е казал специалиста.

И не знам дали е добре да има талони и тези специалисти да са безплатни. Капацитета на всеки човек е ограничен, ако започнат да правят клиники, ще се разсеят уменията им, ще работят с асистенти и т.н.
Ето това е профила на Росица Кунева, специалиста по сензорна интеграция, първият от списъка автори в онази статия. Кезая е споменавала, че ходят при нея. А дори и от писаното в темата за Монтесори има много полезни идеи.
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=196821

И още нещо, една специалистка, която много уважавам, ми каза, че е направила каквото е могла и да потърсим друг специалист за работа напред. Детето беше на 2,5 години, бяхме работили 3 месеца. детето беше научило доста, аз бях доволна. Но тя явно е почуствала, че не може да даде много повече и за това ни отпрати. Е, не съм чула друг така да каже след това, но поне се научих на 3 месеца да си ревизирам наученото от детето.

Е това имам предвид, че избора е на родителите и не е лесно как да избереш, без да сбъркаш.

Приятен ден!

Момичета съжелявам за многото ми постове днес.Не знам дали някой от вас пише или чете в темата за дислексията,но там сме обсъждали варианта за аудио и видео учебници.Една мама е пуснала тези линкове за един център за творческо обучение,за нов интерактивен метод,както и обучение на учители,което мисля,че е чудесно.Пише,че дисковете с програмите са съобразени с изискванията на МОН за съответния клас или възраст.Аз лично мисля да поръчам тези за 3 и 4 клас.Освен за ученици има и за деца от децката градина или може би предучилищната възраст.Дано повече учители се включат в тези курсове и този вид образование да започне да навлиза в българските училища.
Част от програмите:http://sirmamedia.com/edu_games.jsp
За учителите:http://sirmamedia.com/download/katalog2010.pdfНакрая има накратко за всички програми,които предлагат.

Момичета,преди малко се вьрнахме от коледното тьржество в центьра,кьдето ходи Дани.Беше страхотно,бяха поканили деца от 123 у-ще.Те изнесоха цялата програма,но пьрво започнаха с една сценка ,която изиграха две  деца от нашите.Гледах Дани и не можех да повярвам как се дьржи.Близо 30мин.беше седнал на стол.Тихо и кротко гледаше програмата без да мрьдне.После се включи в танците и нито ведньж не се размрьнка.Ние с татко му се бяхме скрили ,защото ако ни види веднага ще иска да си ходи.Толкова бяхме развьлнувани и понеже и двамата сме много чувствителни се скьсахме от рев.Направих снимки и обещавам до няколко дни да ги покажа тук.Детето ми се променя в този центьр ,не сьм очаквала толкова бьрзо да се случи.Наблюдавах Дани и забелязах ,че когато искаше да си вземе храна,балон или да танцува тьрсеше одобрението на учителя си.Щом той му кимнеше с глава ,че може, детето спокойно си взимаше.Паднал му се е да работи с него един страхотен батко,който е толкова нахьсан за работа.Сигурна сьм ,че ще успее да направи човек и от мойто дете.

shefcheto, страхотна новина Много се радвам!

Сигурна съм, че Дани има шанс да се възстанови със съответния подход! И аз съм имала такива случаи да си поплаквам от радост, когато детето се държи нормално, та знам каква радост е

Пожелавам си, като го видя следващият път да не мога да го позная и аз да си поплача с вас   

Танче,благодаря ти.Единственно ме притеснява това,че все още вкьщи нищо не прави.Но си казах,че няма да го притискам.Започна да седи на масата докато се храни ,ето това се сьгласява да прави.Преди седмица пищеше като луд ,но ето че се пречупи.Аз още не мога да се успокоя ,след тьржеството,но това е пьрвия празник на, който присьствам и ще го помня дьлго време.

Шефчето-много ме радват нещата ,които споделяш.Опитай се да анализираш детайлно с какво обстановката в центъра е по-различна от домашната ви-като шум,светлина,общуване,миризма,стрес.Наблюдавала ли си точно работата на баткото,който работи с детенце.Всичките тези малки подсказки може би ще ти помогнат да разгадаваш и насочваш взаимоотношението с човечето.Аз безпределно вярвам в такъв подход.
Мечта,аз дадох само пример за звукостимулация-идеята била да се натоварва повече дясното ухо,за да се стимулира лявото полукълбо на мозъка където бил центъра на речта.
Иначе за тригодишното юначе,при което се оказва,че този аудиу-процесен дефицит е в много по-висока степен от кака му назначават ..листенинг програма +ОТ,която да понамали острия му тактилен дефицит(той почни не позволява да бъде докоснат,камо ли слушалки).Притеснени са,че може да увеличи самостимулациите си докато слуша,което значело,че не се получава търсения ефект,нали?
Мечта,възможно ли многото ушни инфекции да водят до този дефицит с фитрираното слушане...Само за тази зима имаме поне 4-5,мислеха да сложат тръбичка,но се колебаят.
Таня, и аз много мисля за тази интеграция аудио-вижън.Сетих се,че тук нито едно дете не учи на изуст(това понятие въобще липсва от образователната им система)Например е разпространено,ако прочетеш книжка да направиш проект след това.Взимаш едма празна кутия от обувки и в нея пресъздаваш историята с подръчни мартерияли-изрязани човечета от списания(или рисувани), и всякакви приложни материали.Например сцената от "Житената " питка.Родителят подсказва с въпроси само детайлите и посоката на развитие на историята.Като му омръзне,детето слага капака от горе и се продължава когато детето е фокусира отново.Виждам ,че на 7 годишното момиченце по този начин много добре му се отдава да ми преразкаже нещо.Хем е визуално-хем слуховата памет се развива,да не говорим за моторика и тактилност.А в училище учителят е принтвал едни листа с подсказки,по които детето може всеки ден да пише кратка история за себе си:от типа"Днес______________(името на детото+негоият автопортрет) видях_____,направих________играх си с________научих_________хапнах си_____
Бях тъжна,защото____________Помогна ми__________
Утре ще бъда радостна на______________
Така се формира нещо като дневник -книжка в която детето е главен ,имаше и термин как ги наричат тези личнисоциални истории
Аз се разписах доста днес-извинете ме.
И малко не по темата,но съм изумена от уреда който е изобретен за невиждащи хора-да виждат чрез слуха си...Дано да е точно както го описват в сайта:
http://www.seeingwithsound.com/winvoice.htm