Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Браво на Дорка.Намерила си е мястото в Дира.Тя това искаше нали - да си води дневник на мислите и методите които пробва с детето си.Там в отделна тема си го прави.Сама е казвала, че не желае диалог с нас, не желае да се регистрира, а само да си пише.Какво и пречи да го прави.Знаем вече къде го прави - дала е линк, и който желае може да се включи в темата и.Вярвам, че при добро желание би могла и тук да си отвори отделна тема със същата цел - доколкото разбирам темата за диетата не и харесва.Аз лично се напрягам като чета постовете на Дорка - не знам защо, но точно така си представям един възрастен аутист 

А мен определено ме разтоварват и си мисля, че това е може би начин да не гледаме толкова сериозно и драматично на нещата. И ако това е образът на един възрастен аутист , определено съм обнадеждена    

Любознателна, тази мозъчна атака много ме заинтригува. Само , че не знам дали аз  мога да участвам? Все пак сигирно се изисква наличие на мозък ! 

Люб, дай линк към темата на Дорка в Дир-а, моля.

ето една - http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number= … ;part=11&vc=1 - точно тук е за сомалийските деца

 

А аз напоследък прочетох покрай дъщеря ми няколко чиклита /в началото наистина ми беше трудно да ги чета/, и тъй като стила на Дорка е точно такъв, никак не ми е натоварващо, напротив, и ми е забавно, и ме кара да помисля къде е истината и къде фантазията. Това, че аутизма е генетично обусловен, вече го нищихме. Тя пък търси откъде тръгва гена.
Тия специалисти ги изкарахте вълшебници. Поне тези, от които аз имам впечатления, дават на детето някакви знания, но не и модел на поведение.И могат само да допълнят работата на родителя. За лош късмет на Наталка, брат й е толкова обсебващ, че не мога да се занимавам с нея без той да дойде и развали всичко, сестра му се изнася още като го види. Иначе си мисля, че бих могла да й дам също толкова знания,дори повече, колкото логопед, работещ поне 3 пъти седмично. За сметка на това пък от брат си детето се научи да си мъкне столове, прахосмукачки и кашони до целта, която ще превзема, катери се и прави невероятни бели. Усети се, също копирано от него, че пакетите се отварят с ножицата, и хладилника и шкафа са превзети изцяло. За мен остава да събирам разпиляната храна и да бърша мръсотията. И още нещо много неприятно - разбра /пак гледайки брат си/, как се отваря вратата на терасата. При първа възможност си прехвърля крака през перилата
Някакви идеи как да се справя с непрестанното кикотене? Кикоти се , когато е нервна, когато й се спи, когато е весела и когато я боли.Кикоти се докато пие вода и се храни и естествено се дави.  Може да продължи и час-два непрекъснато. Вече го обсъдих с една приятелка от гледна точка на биохимията. Не ми е излишно да чуя и други мнения.

Oх, Любознателна, не само, че не мога да ти помогна, но и ще се оплача от същото кикотене.
Само дето при Мими трае по-кратко.
Имаме и зверски проблеми със стериотипите (или самостимулациите?, къде всъщност е границата, а разликата? ).
Близо година със страшна сила се удряше по бедрата, в страни на дупето.
От скоро го прави по... главата.
Ужасно е да я гледам. Измъчвам се, а освен забележка или да и отклоня вниманието, друго не ми хрумва.
Но резултатът естествено е временен.
Ще изчета постовете на Дорка в дир-а, въпреки, че стилът и ми е труден и непонятен (ако и да съм химик и също учила биохимия).
Радвам се, че си има почитатели и е намерила своето място.
Може би ще успея да открия нещичко и за себе си. 

Слава Богу, на терапевти случихме, но три пъти седмично работа с детето е крайно недостатъчно. А средства за повече нямам. Опитвам да компенсирам у дома, но уви, не винаги успявам. 

Намирам посоката brainstorming (Методът на мозъчната атака) за изключително креативен метод  в боренето на трудния път към социализация и към смилане на информация.
Чета напоследък "Невероятният мозък" на Норман Дойджи или "Неограничените възможности на мозъка да се самовъзстановява", където се описвауникалната способност на човешкия мозък, да извършва нервнопластични промени, без операции и лекарства- идеята е, че човешкият мозък може да се променя сам. Описани са действителни случаи на пациенти, за които се е смятало, че имат нелечими мозъчни увреждания, други- без конкретни проблеми, които искали да подобрят функционирането на мозъка си и да го съхранят с напредването на възрастта.
Силата на невропластиката на мозъка е във вярата, че човешкият мозък, подлежи на интервенции, чисто пластично, чрез наслагване и обучителни техники, хитрини. Има описан действителен случай на жена, нарочена за бавноразвиваща се, която успява да се реализира, благодарение на невропластиката на мозъка си, и то успешно. Жената имала стряскащо разнообразие от нарушени способности за учене. Областта в мозъка й, която отговаряла за говора, не работела добре и не можела да прозинася добре думите, нямала пространствено мислене- блъскала се непрекъснато в разни предмети. А пространственото мислене ни е необходимо за оформянето на умствена карта за разположението на предметите. Така че, непрекъснато губела предмети. Освен това, имала и "кинестетичен" проблем, а точно кинестетичното възприятие ни позволява да осъзнаваме къде се намират тялото и крайниците ни в пространството, така че, да може да координираме и контролираме движенията си. Била непохватна- разливала всичко, стълбите й били кошмар. Освен това, частта от мозъка, която помага за разбирането на връзките между символите, не функционирала нормално и тя имала неимоверни трудности с разбирането на граматиката, математическите представи, логиката и причинно- следствените връзки. Не можела да направи разлика между "Братът на бащата" и "Бащата на брата", например. Не познавала часовника, защото не можела да схване връзката между стрелките, не можела да различи "ляво" и "дясно", защото й липсвала пространствена карта.

Тъй като не разбирала причинно- следствената връзка, се държала странно и в детската градина, и в училище, понеже на можела да свърже поведението си с последствията. Не разбирала нищо в реално време, само пост фактум- със закъснение.
Всичко това спъвало и емоционалното й развитие, имала проблем с логиката и не можела да хваща противоречия, като слушала ласкателства, така че, никога не била сигурна дали може да се довери на някого и по какво да разпознае това. Не умеела да се сприятелява, което много й тежало.
Но най- много се измъчвала от непрестанните съмнения и несигурност. усещала, че всичко има смисъл, но така и не можела да го установи, казвала си "Живея в мъгла и светът е като от захарен памук". Подобно на много деца с нарушени способноси за учене, започнала да си мисли, че най- верояно е луда.
Жената расла във времена, когато не можело да й се помогне особено- 50- те години на 20 век.
И така, жената се насочила, след завършване на училище към изучаване на деца с проблеми в развитието. По време на обучението й, големите несъответствия в умстеното й развитие, се откроявали особено. Това, което другите прочитали по веднъж- 2, за да вникнат, тя прочитала по 30-ина пъти и трудно успявала да запомни поне частица, без разбиране. По това време, се смятало, че мозъчните клетки загинат ли веднъж, повече не могат да се възстановят и затова се прилагало стандартно лечение  чрез "компенсации"- начин, да се заобикаля проблема. Хора с проблем с четенето, слушали аудиокасети, на тези, които преработвали по- бавно информацията, се давало допълнително време на тестовете. И на жената била разработена "компесатационна" програма за обучение.
Жената се захванала с програмата, но попаднала на книга, написана от психиатър Александър Лурия, поддръжник на Фройд, който силно се интересувал от психоанализа и стъпвайки на фройдиските теории, имал идеи за пластика на мозъка, с цел- креативната му промяна. Той вкарал аспекти на психоаналитичния метод и психологията в неврологията и се превърнал в основател на невропсихологията. книгата описвала дълги истории на пациентите му- ставало въпрос за хора, преживяли тежки травми, със загуба на контрол след това и които не можели да правят причинно- следствена връзка, пространствените отношения и да разбират символите.
Докато четяла книгата, жената си мислела, че за нея е написана и разбрала, че основната й мозъчна недостатъчност има адрес. Тогава й попаднало едно изследване с плъхове, поставени в стимулираща  нестимулираща околна среда и след дисекция, се оказало, че мозъците на стимулираните плъхове, имали повече невротрансмитери, били по- тежки и мали по- добър приток на кръв от мозъците на тези, които живеели в нестимулирана околна среда.
И така, жената решила, вместо да упражнява "компенсация", да упражнява свързването на голям брой символи едни с други. Едно от упражненията, било разпознаване на стотици карти с изобразени върху тях циферблати на часовници. Обръщала картите, опитвала се да каже колко е часът, проверявала отговора, после минавала напред, после отново...така се научила да разпознава часовеника, след което и други символи започнала да запомня и свързва....
Процедурата, която е извършила жената със себе си, представлява точно нервопластиката на мозъка и доказва неограничените възможности на мозъка да се видоизменя...така че, за мене...това е пътя- терапии, равзиване на логика, невропластика, създаване на нервни връзки, все повече и повече...и по този начин, се постига естествена компенсация.

Ljuboznatelna мен пък ме заинтересува връзката на биохимията с кикотенето  - дай малко инфо, че и ние се кискаме с повод и без повод и аз съответно много се впрягам от това.

mama mariana , обвинена за кикотенето е кандидата. Наталия и храненето много е влошила, в момента има само 2-3 неща, които яде. На всичко отгоре вечер като легне започва едно маратонско уригване Ще търсим Нормофлор, което всъщност е лактобацилус булгарикус да опитаме. Поне да вкараме кикотенето в норма

Любознателна, ние ползваме (или по-скоро ползвахме, защото скоро не съм давала на детето) тази бактерийка  и действително бях много доволна.
Благодаря, че ме подсети, бях наистина забравила.
Има я под различни имена в аптеката - Лактофлор също.
Това са т.нар. пробиотици.

Аз се чудех за Ентеросан, но погледнах в нета и видях, че е с друга бактерия. А пък Нормофлора поне за уригването е постигнал ефект при едно детенце. Нещо скъпичък този Нормофлор.

Според вас компютърните игри спомагат ли за създаването на нови връзки в мозъка или не Напоследък малкия е силно пристрастен към тях - най много се занимава с "тунинг" на колички - сам си сменя игрите, боядисва там коли, слага стикери....но дали му носи нещо полезно това или е само удоволствие и нищо друго.

mama_mariana, и моето момиче мина през един такъв компютърен етап, ако мога така да се изразя.
Само, че при нея бяха игри с Барби и Уинкс.
На същия принцип - смяна на цветове, прически, грим, рокли и т.н.
Не мисля, че и дадоха нещо полезно, освен че много се изнервяше и в един момент започнахме да правим опити да ограничаваме времето и пред компютъра.
Но има доста образователни игри, които носят някаква полза, като Цифренка, Буквенка и т.н.
Лошото е, че точно те не ги влекат особено.
Хубавото при нас е, че Мими им се насити, за нея оцветяването он-лайн вече не представлява интерес. Надявам се и на Ванко да му мине меракът.
Иначе се опитвайте да му ограничавате времето за игри пред компа.

Подсещам и за кефир.Особено тази част:
 

Ако го прочетете внимателно сайта ще видите, че има възможност на обработка на кефира така, че да се използва при хора с лактозна непоносимост.Аз го пия редовно.Веселчето   ме нахъса отдавна да го намеря, защото било хит там където тя живее.И аз да не се мина го открих и съм по модата вече