Здравейте, ето каква е моята болка.Сприятеля ми сме от доста години заедно.Догодина мислехме за сватба и съвместно съжителство.Наистина много го обичам.Преди около една година го хванах, че води интересна кореспонденция с едно момиче.Имали са интимна връзка около 4 месеца, водил я е даже у тях.Тогава му простих и реших да не задълбавам нещата в името на любовта ми към него и на нашите планове.Поговорихме тогава и му дадох да разбере, че ако се повтори няма да съм толкова благосклонна, защото всичко си има граници.Всичко ми се струваже привидно нормално, докато снощи не видях в скайпа му, че пак си води интересни кореспонденции с друга госпожица, този път негова колежка.Питаше го дали още е с "онази" или по-точно мен, а той постоянно разпитваше кога щели да се видят по така и тем подобни.Просто целият ми свят се срути отново.Той продължава с неговите си игрички.Незнам какво да правя, какво да предприема.Естествено, че пак ще отрича за всичко.Той е такъв, че и на калъп да го хванеш пак няма да е виновен.Щом от сега си позволява толкова много, какво ли ще е ако се оженим каквито са плановете ни?Как щи живея така, с тези мисли и постоянно съмнение?Момичета, всички мъже ли са такива?Все някоя забежка, все някоя интрига?Трудно ми е да го приема.На сляпа и тъпа ли да се правя в името на спокойствието или разнищя случая?Незнам?! 
Виж целия пост
за да няма после тема " Аз си стоя вкъщи и гледам детето а мъжа ми по к-ви ходи. Да му простя ли?"
