подсъзнанието може всичко 18

Благодаря за изчерпателния отговор, май ще се наложи да ставам по- рано


Тамън на мъжо ще му излезе късмета

Пит, аз съм с малко странно отношение към животните, може някой и да ме упрекне, но за мен е по- ценен живота на едно животно, отколкото на един човек. Много често си задавам въпроса- ако видя човек изпаднал в беда и животно изпаднало в беда, на кой ще помогна. И винаги съм си отговаряла, че на животното, нямам конкретна причина за това ми мислене, просто е така от както се помня. Все пак животните са много по- беззащитни от хората, а и като те погледне някое животинче(независимо какво) с едни големи насълзени очи Аз за това и не ходя на зоологическа градина, скъсвам се от рев. Животните са много по- верни, искренни(ако мога така да се изразя) от хората.

Пит, и на мен ще ми е много интересно да се споделя за животните. Аз много бих искала да си имаме куче, но за съжаление не мога да си позволя това. Много пътувам, а то иска внимание и грижи...а най-важната причина е, че ако го загубя, тоест нещо се случи, мисля, че много ще страдам...

 Относно страданията на животните...ох, спомням си една ужасна случка. Бях свидетел, как колят прасе  в двора на едни наши роднини.  Животното се дере от болка...а други го държат , трети го ръгаха безмилостно  с ножа...и нямаше край... Бяхме  много семейства поканнеи на гости, на това семейство... Спомням си, как много плаках и че майка ми  и още няколко лелки ме скриха в къщата, защото аз не спирах да рева на глас, с пълна сила. Тази  кошмарна картина дълго време  ми се беше "запечатала" в главата .   Помня, че  мразех тези мъже, които колеха  горкото животно.  Като ги видех, и бягах от тях, явно съм изпитвала  непреодолим страх от тези хора.  А това и една от причините, заради която отказах месото. Ям само риба и много рядко пиле...и него ще откажа в най-скоро време.  

Яница, да 10 минутки по-раничко ставай...и май няма да съжаляваш нито ти , нито мъжо ти    

Привет и от мен!

По въпроса със сезонните болести съм пас в смисъл - пропускат ме. Настинки съм карала като дете.
За мое щастие, дъщеря ми засега също я пропускат. Впрочем, тя и температура не е вдигала.

Имунната си система я поддържам с пречистване и чат-пат йога ( все по-малко време отделям).

А Dess засяка много интересната за мен тема за възпитанието на децата в позитивизъм. Моята дъщеря е малка - засега само й пея песнички, в които изреждам колко спокойно, здраво и щстливо дете расте. Понякога й разказвам докато спи на какви интересни места ще я заведем, как ще сме добри приятелки с нея и други.

пъ.съ. Заразихте ме с тези срещи с Висшето Аз. Ще се подготвя, че имам какво да решавам с подобна.

Благодаря ви, че ви има!

Аз също много искам, но за момента не мога да си взема... Това е огромен ангажимент и човек не трябва да подхожда импулсивно.
Не само съм сигурна, но знам, че ще имам. Дори знам и породата му - мопс  

Ние пък цялото фемъли много харесваме хъски.  Толкова са магнетични , с тези тяхни очи.... обаче друг е проблема, че това са специлани кучета , за впряг...и имат много енергия за изхабяване. Тоест това  куче иска много тичане.  Казват,че поне 50 км трябвало да пробяга на ден.  Не познавам някой от нашата къща, който  да е способен да пробяга толкова  много километри на ден заедно с кучко 

Ето един такъв бебо  

 

Ще ни различаваш по това, че аз винаги, задължително съм с две котенца в подписа или аватара;)
А и аз съм с малки букукви;)

Винце, а тук ги гледат хъскитата в градовете в двустайни апартаменти   Нито има условия за дълги разходки, нито климатът е подходящ.
Една моя приятелка има самоед - също северна порода впрегатни кучета. Специално му купи климатик, за да му е комфортно през лятото  
Извинявам се, ако оспамихме темата, но кучетата и на мен са ми слабост...

Аз също много страдах с такива случки, не исках да ми се случват. Страх ме беше. И нали знаете какво се случва с "не искам.." и "страх ме е да...". Случва се като стой та гледай!

Общо взето се старая да се справям с тези ситуации. Защото се изправих лице в лице със страховете си и ги боря! Ясно е, че имам урок да си уча в тоя живот с животинките.
Може би в някой от миналите животи съм била жестока с тях, не знам. Направо не си го представям.
Но всъщност вече във всички въпроси, които си задавам, местоимението "аз" силно е намаляло.
Не си спестявам болката и не бягам.
Но се сблъсквам с коравосърдечността на хората и това вече ме терзае.
И се замислих за животните ...
колко всеотдайни са без да искат нищо и колко много имаме да се учим от тях
та често се моля за тях с надеждата винаги да се случва най-доброто!
Знам, че Господ е доста изобретателен.   Често ме забърква в странни ситуации, изкарва ми акъла и ми праща помощници ... и решава нещата по много елегантни начини.

Винце, този е прекрасен бебо и аз обожавам кучета но имам папагал / сега проговарящ  и не зная дали ще се спогодят двамцата

Момичета, благодаря ви, че ви има! Господ здраве да ви дава, както казваше едната ми баба. Днес съм болничка и не съм на работа - не се чувствах добре от вчера и се обадих, че няма да мога да отида днес. Обаче нали си ме гложди - за мен вирусите ни борят, когато им се дадем. Като сме чисти, в кондиция и в равновесие, не могат да ни тръшнат. Вчера казах на няколко пъти на колежки - един вирус ме бори, и май побеждава. Да се бях сетила какво казвам... така и стана 

Четох темата, четох, пак ще чета отново. Много съм съгласна с всичко казано относно груповите нагласи за разболяване, вируси, грипове и т.н.

Сега моля за практическа помощ. При нас в семейството първо се тръшна мъжът ми - не пожела да отиде на доктор, симптоми - трудно пишкане, много често - приличаше на инфекция на пикочния тракт, с температура и главоболие, но без обичайните симптоми. А, имаше и разстройство за много кратко. Аз след размишления стигнах до извода, че трудно му върви прочистването и че трудно се разделя с неща, които трябва просто да пусне да си отидат. Другата ми идея беше, че става дума за сигурността (вероятно финансова) - някакъв спомен имам за подобно значение на тази чакра.

Буквално няколко дена след това - той тъкмо се пооправи, и се тръшнах аз - силни болки в гърлото, силна хрема. Малко главоболие и, естествено, отпадналост. При мен сякаш има и желание да си остана вкъщи и да мързелувам. миналата седмица уж бях в отпуска, но всъщност работих на втората си работа.

Разказвам всичките тия житейски подробности, за да помоля за помощ. Правилно ли тълкувам нещата, къде да търся, за да настъпи трайно подобрение при нас и да се балансираме успешно. Имах материали за всичко, справочни книги и т.н., но за съжаление не са при мен и нямам достъп до тях . Ще благодаря за всеки отговор, дори и да е само свободно разсъждение по въпроса - често първото хрумване е най-добрия отговор.

По кучешката тема - имаме Шаро, шотландска овчарка, да го речем. Толкова му става горещо, още при 20 градуса, за по-нагоре да не говорим. Как съм го мокрила начесто, като стана 25 градуса - да не ви разправям, че ще ми се смеете. Мижка, и аз така мисля за хъскитата - страшно красиви кучета са наистина, но си искат тяхното...  Той и наш Шаро иска тичане - с колело го разхождаме, за да препуска и да събира зайците и котките из околията.

Не мога да повярвам.Вчера говорих с Аз -ът на моята свекърва и днес тя и свекър ми се обадиха,че идват у дома ,при положение ,че свекърва ми не е стъпвала в дома ни от месеци и не се е обаждала дори.Наистина съм изумена.Аз от много време правя разни ритуали във друга връзка ,чета книги и се стремя да гледам на нещата по друг начин ,но на който да отговаря моята душевственост и досега няма никакъв резултат .Това с духовното Аз направо ме шокира

Milla, твоята комбинация от болежки би могла да е и задържане на някакъв гняв, неизказаност и/или самокритика.

по темата с кучетата - може би ви е попадала тази статия:
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4738

аз искам бобтейл. но българския климат не е много подходящ.

Пак изтървах темата. Не съм чела една седмица- 10 стр от предишната и 7 от тази.

Мише,  не мисля, че спамим...   не се чувствай виновна, плийз!    Някой подхваща тема, за нещо и почвам да  я обсъждаме.    Ами и домашните любимци са си част от нас , от  семейството... Мисля, че важното е, че това , което се обсъжда , е интересно за всички  

Millla, , мисля, че си на правилен път в търсене на отговора си.
Иначе като цяло, защо се разболяваме, защото организма/тялото/ иска да ни подскаже нещо , да ни обърне внимание към нещо...

В древността, хората са знаели защо боледуват и древната медицина е имала отговор на това, което сегашната медицина отрича.  Всъщност всичко пак е свързано с  нашата вътрешна хармония... и с това , дали сме в хармония с Вселената, Природата, със Себе си...

Жизнената сила изтича от нас, чрез нашите отрицателни емоции и негативни състояния. Тежко боледуващите хора имат грешни представи за живота , макар и да не разбират това. Ако те променят представите си за него, то болестта ще изчезне, както и се е проявила. Това е доказано в много случаи.

Възможно е силното чувство на вина за нещо минало  да предизвика също болест или  депресия. Всички отрицателни емоции са много вредни за тялото , защото отслабват защитните механизми на организма.

Хората правим грешки, като "не разбираме" болестта си и се "борим " с нея, вместо да я" приемем" и да се опитаме да разберем  причината за появяването и. Веднага се отчайваме и почвам да гълтаме хапчета и да ходим по доктори. Хапчето помага, но временно... Доктора също!

Те лекуват симптомите, но не и причината. А само ние сме тези,  които  може да намерим  причината за болестта, като "разровим дълбоко " в себе си.   Луиз Хей е много силен пример за това.


Аз като казах, че не боледуваме у нас , имах в предвид  вируси, грип и тем подобни.   Много, извънредно рядко, може да  ме заболи  глава или корем. И може и да ви се стори смешно, аз благодаря на болката , и също така  говоря на болката си, / както си разговаряме  примерно сега с Висшите си Аз-ове. /

Не и се ядосвам, защото ако го правя..тя се усилва...като че ли напук! След като и казвам, че съм я разбрала  и приела в тялото си, почвам да насочвам вниманието си към това, как ми е минал деня ми, какво се е случило днес...и след такова "ровене"  почти винаги намирам, че нещо , евентуално ме е подразнило като ситуация и съм реагирала ...после се е проявило като болка в главата или корема.  Пак споменавам, че това ми се случва извънредно рядко, но винаги търся първопричината за това. С болката не бива да се борим , да я мразим или отричаме. Приемаме я като всяко друго нормално нещо в живота ни. След като приемете спокойно болестта, смятайте , че 50% сте  се излекували...

Наистина интересна техника, за съжаление обаче  не си спомням, къде чух или прочетох за нея.... Само знам, че е  много ефективна.

Дънов  пък казва, че болестите може да се лекуват чрез  смирение. Здравето на човека зависи от следните четири неща, казва Учителя: от добротата на неговата душа, от силата на неговия дух, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.

Здравейте и от мен в новата тема  !

Аз също се дистанцирах  от някои приятелства. Някакси стана съвсем естествено . За сметка на това се сдобих с нови. Две от които от тази темичка  .

Петимата Тибетци ги правя от март тази година , с много малки прекъсвания през август (щото то тогава и за сън не оставаше време).Наистина дават много енергия и освен това ми облекчиха почти до 0 болки в кръста от дископатит , което си е супер постижение.

Две вечери провеждам разговори с Висшия Аз на малкия ми син , но като че ли много  се расейвах . Днес обаче беше по-разговорлив и благоразположен от обикновенно  . Продължавам с други срещи  .
eldivine, ,дали ще се получи нещо ако извикам Аза на човек който скоро не съм виждала и може и да не видя и чуя скоро , за да му споделя нещо - хубаво разбира се.

Обичам много животните , особено кучета. В момента сме прибрали едно което беше малтретирано от стопанина си . Вече 2 седмици е при нас и още го е страх да излезе от къщата си.

Момичета искам да ви питам на някоя случвало ли се е да види 555. За последните 3-4 дена винаги виждам часовника в 5.55. Прочетох в Лечение с Ангели и малко се уплаших от това което трябва да очаквам.Споделете ако ви се е случвало. До сега много често виждам 111 и 222. За първи път ми се дават 555. На другите числа винаги се радвам , но като прочетох за 5иците ,незнам какво да мисля.

Аталанта и от мен