Децата и животните - кога, как, какво?

Рибки и куче са моята опция . Рибките са красиви, а пред аквариума децата така се захласват, че поне 15 минути тишина на ден ще си осигуриш . Щом имате и двор, кучето е идеален вариант за приятел в игрите на децата

Костенурка. Не цапа.
Жилището ни е доста отесняло, само кучета и котки ми липсват! Ако живееш в къща с двор, можеш да си вземеш каквото поискаш.
Като цяло съм противник на измъчването на животни в апартамент. Виждала съм огромни кучета живеещи в гарсониера. Или котки, които в един момент скачат от балкона. А за космите и миризмите няма да коментирам.

Пропуснах. На вилата имаме и зайчета - ангорски, но те са любимци на половинката и децата рядко имат достъп до тях, че са доста крехки, а аз не обичам да се въртя много около клетките /имат си цяла къщичка/, че ми миришат - обожавам само бебетата. Не мисля, че са пдходящи любимци за деца, защото могат лесно да бъдат наранени и убити, а и наистина искат много чистене, а пак си смърдят.

Мерси за разнородните мнения, още материал за обмисляне...
Кучето е голяма отговорност - а такава не търся в момента, котка...ами не ги харесвам просто... представям си нещо малко, защото си въобразявам че е по лесно ...

Котано
обра ми точките, у вас е като мини зоо

Всякакво, в зависимост от вашите предпочитания. Ние имаме куче.
Гризачите са ми много симпатични, но не бих гледала вкъщи - хапят, миришат често и, не на последно място, хамстерите например, живеят кратко, ще ми бъде мъчно, на детето също.
Пиле в клетка не обичам, а за бебе са опасни заради алергии. Рибките са готини за гледане, но аз нямам нерви да чистя аквариуми. Затова гласувах с куче и котка. Аз съм израснала с котки и кучета.
По принцип гледането на каквото и да е животинче е много хубаво за детето - освен че носи радост, учи на отговорност и любов към природата. За съм при всички положения. Важно е, обаче, родителя да подходи с отговорност, и ясното съзнание, че каквото и да обещава детето, основните грижи ще полага той.

Аз одобрявам само куче и може би зайче. Някак си другите животни не мога да си ги представя в апартамент (може и котка, но аз не съм им почитател). Ако имате къща с двор нещата са по-различни 

Точно! Струва ми се че всеки взима за децата не такова каквото искат, а каквото самите родители биха харесвали или търпяли...защото най- често 1/2 ангажименти си остават за родителите.
Ние минахме през рибки, хамстери, сега сме на морски свинчета...но каката си иска котка или куче от малка. Все някой ден ще успее. За сега играят с такива само когато отидем на село. Да си призная аз бих търпяла коте, но таткото е против.

Имаме куче, но го гледат моите родители  единственото животно, което бих гледала паралелно или заради детето е именно куче. Обожавам ги.

За морското свинче бих искала да споделя. Дават, че живеят дълго, но аз лично въпреки перфектните грижи съм загубила две по неясни причини. Като се сетя аз как ревах и страдах, не бих взела такова животинче за детенце.

За деца на по няколко години не бих взела - все ще трябва да съм нащрек детето да не стори нещо на животното (оттам и риск за ответна реакция на животното, разбира се). Според мен животните пък не обичат малки деца. Търпят ги в известни граници, а едно детенце лесно може да ги прекрачи, без да го съзнава. Хайде, да кажем - рибки, те няма да ухапят/одерат никого. Но пък и при тях се появява още един неизменен фактор - нуждаят се от грижа. В момента аз лично не съм склонна да гледам никакво животно, и сега отделям доста време за чистене и подреждане на къщата, а домашният любимец ще допринесе за бъркотията. Когато детето порасне и може да поема повече отговорност и качествено да се грижи за животинката - да, предполагам, че бих приела.

Погледнато и от друг ъгъл - жал ми е и животното да е все натирено някъде, където няма да цапа, да пречи на хранещото се дете, да е принудено на моменти да се стиска, ако нямат време за него. За щастие до голяма степен не се налага Ели да се съобразява и с този фактор, след като живее в къща.

Мога и личния си опит да споделя, ако ще ти е интересен. Когато с брат ми сме били малки, сме имали по 1-2 хамстера или котка. От хамстерите впечатленията ми са, че са донякъде забавни, учат на отговорност и внимание. Един беше умрял и плаках много за него (впрочем, оказа се че е само позаспал зимен сън или нещо такова - след ден се "съживи". Когато месеци по-късно наистина почина, изобщо не плаках, бях го ожалила вече веднъж). Котките обичахме, грижехме се за тях, играехме с тях, а и те бяха все добри, за късмет. Но се е случвало да им досаждаме по повече, разбира се.
Е, когато постъпих в гимназията, след много мрънкане родителите ми купиха куче. Малко английско кокер спаньолче, което порасна и стана прекрасен, много умен и леко своенравен кокер  Всички се грижехме за него, но аз най-много се занимавах с дресировката и мисля, че това е много ползотворно и за обучаващия. Незабравим спомен е 

Да ти кажа само отзив от една позната с две деца. Каза, че откакто са си взели куче, ангажиментът й да забавлява децата е отпаднал:) Кучето не е като рибките - да ги погледаш и да ти омръзне. С него можеш да се гониш, да се боричкаш, да играеш. Щом имаш двор...

за апартамент моят избор е никакво
на село децата се радват, галят, хранят каквото има - две кучета и три котки, но всички са дворни животни

А водна костенурка и рибки може ли да живеят в един аквариум? 
Дъщеря ми иска рибки, но също обича и костенурки.
И аз се изкушавам да си вземем коте. Всички у дома ги обожаваме, но може да нанесе поражения, когато се раздивее. От опит го казвам - да драска по паркета, по пердета и щори, поне докато е малко е доста палаво.
А за канарчетата какво ще кажете? Подходящи ли са?
И как се съвместяват котка с рибки и котка с канарчета? Няма ли да има жертви?

Гласувах за котка.
Съвсем съзнателно взехме коте за РД на дъщеря ми - когато ставаше на 5 години. За по-рано не мисля, че има смисъл / само за котето говоря/. Знаех предварително какви "бели" ще се случат - цветя, мокети, пердета, тапети , но това се преживява - в крайна сметка детето обича котката, тя - от своя страна, я търпи ....мир и любов вкъщи ....

Като имах червенобуза костенурка като малка,я пуснах при рибките.След известно време забелязах,че златната ми рибка липсва.Тъкмо тръгнах да питам нашите дали знаят нещо,когато видях опашката на въпросната рибка да се подава от устата на костенура.

Никакво.
Отрасла съм с животно, но в моят дом НЕ искам.
Освен това пътуваме често за по 3-4 дни.