Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 25!

До сега нито един път не се е случвало при нощно събуждане някой друг да успее да успокои Митко. Е, не сме и правили опити скоро, но последния път (май беше отдавна), след 2 часа борба баща му ми го докара(не бях вкъщи)

Яки, към казаното от сикрет имай предвид, че при кръв от пръстчето, дори силата на стисването влияе на резултатите. Наистина е добре консулт с лекар и преди да приемате медикаменти може да помислиш за венозна кръв, която да даде по-точна информация. Обикновено на бебетата и малките деца взимат от веничка на китката.  

Деси 

skrech, дори не смея да си помисля да ме няма по време на нощно събуждане... много сме далеч от това. през кое да друго време все нещо може да се измисли, но събудена през нощта, нищо, освен гърда, не е в състояние да я утеши. не съм пробвала, но съм убедена.

Мисля, че наистина има логика, ако заспи детето с някой друг, в смисъл да не вижда майката вечерта, става по-лесно и при будене същата нощ, както и самото приспиване. Поне така беше лятото, когато Настя остана с баща си 3 нощи докато бях в болницата. Всъщност 4, от които първата се криех още от през деня в другата стая, понеже бях почнала АБ, т.е. до вечерта вече не ме усещаше, че съм в къщата. Но сега си я приспивам аз и се случи веднъж да ме няма в момента, в който се е събудила (бях слязла до апартамента на нашите да нахраня котките им) и я заварих да реве на пода, до баща си, но и не иска да отиде да легне на леглото с него.
Yaki_123, днес говорих с една майка, чието дете има таласемия и също ми каза, че хемоглобина не е показател за количеството на желязото, а за количеството на червените кръвни телца, което си е съвсем различно. Покрай техния проблем доста понаучила от лекарите и каза, че за деца до 2 години (дали не беше и до 3г), не са показателни тези стойности, особено ако детето получава кърма, така че ниският хемоглобин не показва на всяка цена наличие на проблем. Аз поне така го разбрах.

skrech, saxophone и мен това ме притеснява. Лесно се приспива, но през но6тта търси само мен, никои друг не помага, колкото повече досаждат, толквоа по-зле става.

Моята стратегия за престоя6тото ми отсъствие този петък е да го подготвям психически - не знам как 6те стане.

а иначе аз как 6те спя цяла но6т???????? като знам че малкия реве там в нас....друг въпрос

По въпроса с приспиването от някой друг - при нас не става. На два пъти мъжът ми се опитва да приспи Теди вечер. Единия път просто бях в другата стая, тя рева и блъска по вратата през цялото време, докато отида при нея.

Втория път бях излязла с приятелки, още към 7 вечерта. Тя е била много спокойна с баща си, играла си е, чели са книжки и т.н., но в момента в който отишли да спят, тя надула гайдата.  Баща й я взел от леглото и тя се укротила, до следващия път, когато я сложил да легне. Каза, че видимо много й се спяло, но се съпротивлявала и плакала. Когато вече се разревала безутешно, ми се обади да се прибирам. Като се прибрах, заспа за 30 секунди.

Нощем не ми се мисли да я оставя, ще събуди целия блок.
Явно, че й е рано за промени в кърменето и навиците. Засега оставаме на същия режим.

Martani само мога да ти пожелая успех, ми в най лошия случей ще реве докато се измори и ще заспи друго не виждам какво може да стане, щом положението е такова че трябва да заминеш ще преживеят една вечер без тебе близките ти, дано има на кого да разчиташ щото такъв вариянт при мене няма, нито мъжа ми ще се съгласи да изтърпи такова нещо нито някой от родата.

svetlitsa, може би, мисля си, не си оставяла Теди да плаче за по-дълго време и съвсем не е свикнала да не се отзоваваш на плача и веднага и затова е била упорита и при твоето отсъствие. Аз не отивам при Настя като се събуди вечер, чак ако дълго и по-силно плаче, тогава, но и без това спим двете, така че не се втурвам да ходя да я успокоявам и приспивам, след като по-късно ще ме "име" за цяла нощ. Но сега вече, ако се събуди и разсъни, направо си става и си идва в другата стая при нас и ме дърпа за ръка, плачейки, разбира се, иначе как ще разбера трагичността на положението и. Мисълта ми беше, че Настя все пак е свикнала до някаква степен, че когато няма кой да и даде да сучи или да я чуе, че плаче и и се спи повече, не настоява дълго. Аз съм ходила в съседната стая и през терасата съм я гледала (когато не можеше да идва сама в стаята) - след като е поплакала малко, само лежи в леглото, мига с очички, т.е. не спи, но по някое време си заспива. Е, доскоро, а сега разчитам да я измарям повечко - с емоции (роднини и т.н.), разходки. Добре, че майка ми се върна от чужбина, че сега се разсейва вечер и с нея, а у тях имат и котки, все е разнообразие, че само вкъщи всяка вечер омръзва.

Да, desi, права си. Аз по принцип не я оставям да плаче, почти веднага се отзовавам, стига да не иска нещо забранено, разбира се. Може би е грешка, че не я оставям да плаче повече, но просто не издържам да я слушам. 

А иначе двете спим заедно, така че когато се събуди нощем си взима сама това, което й трябва. Може би трябва да опитам да не хуквам веднага да я приспивам, когато се разбуди, а аз още не съм легнала. Ще пробвам. Мерси за идеята.    

Щом ТИ не го чувстваш като грешка, значи....  И аз съм така, не си само ти 

и аз не обичам детето ми да плаче, освен че ми е жал, ми се струва, че излишно я изнервям...

И аз в тази група - на неспособните да слушат детски плач.

Нямам голям опит с оставянето през нощта - излизала съм само 2 пъти от раждането й и единия отсъствах само 2-3 часа, през които не се бе събудила; но другият мина твърде добре. Бяхме на концерта на Мадона, малко преди да навърши 1 г. Като се събудила при баба си, потърсила цица, видяла, че няма, поплакала 2-3 минути, докато се разсъни, пък седнали да си играят. При прибирането ми 1 ч по-късно заспа точно за 30 секунди.

Иначе от 6-месечна възраст (когато все още заспиваше денем с бутане в количката) досега, не я е приспивал никой друг освен млякото на мама.

Има светлина в тунела! 
Две вечери  ми се налага да отсъствам, Емма заспива с татко си, мирно и тихо, дори тази вечер закъснях повечко и се е пробудила за кърмене, гушкал я е, галил гърба и тя се унесла. До сега никога не сме правили опити да заспива без сукане.
И аз не понасям плач, дори за 2 мин, а и не допускам. 

Ние уж сме по - големи, но до сега не съм я оставяла сама вечер. А за плача и аз съм против, но когато реши да се тръшка за нещо няма сила, която да я накара да млъкне по - бързо от 5-10 минути.Ако реша да се опитвам да я успокоявам само влошавам нещата.Казвам и само - когато си готова да говорим ми се обади. Тя като си се наплаче вика "мамо" аз отивам и говорим, но до тогава дори и опити вече не правя да говоря и да гушкам.

То за плача и аз съм против. Не съм прилагала нещо съзнателно, с цел имам предвид, примерно образователно. Просто нещата се получиха по стечение на обстоятелствата тогава, някъде след годинката, след като в продължение на няколко месеца тя се будеше през час като все повече учестяваше, последния месец се е будила през 30-20-15 мин, че дори и през 10, съответно приспиването отнема 2-3 пъти повече време. Много и е проблемно спането по принцип, нормално след като е такова ревливо, нервно дете. Та аз тогава не успявах да се нахраня в продължение на часове, прегладнявах, случвало се е съвсем да остана, без кърма, щото няма кой да ми приготви и само да хапна за 5-10 мин., както се досещате, да не говорим за друго. И ей така стана - хайде малко да си доям, да доизмия нещо спешно, да накисна закуските за следващия ден (зърна, ядки, сушени плодове), а се е случвало и на компа да пиша, да питам за някой спешен проблем, признавам си, че съм си дописвала написаното   и тя спира да плаче сама. Но не става въпрос за дълго време да плаче - може би 15-20 мин. максимум се е случвало в началото. Всъщност започна да се случва така, че докато бързам да отида при нея и тя изведнъж млъква, спира да плаче - става въпрос за 3-4 мин., в които съм се забавила да приключа нещо, което съм правила в момента. Затова, като видях, че има светлина в тунела и започнах да я карам малко по еваш еваш, да изчаквам да видя как ще се развият нещата един вид, преди да се втурна да и угодя на секундата. Като всеки човек, а те все повече заприличват на човеци във времето, и те си имат своите капризи и не винаги имат толкова спешна и налагаща се нужда от нас. Но сякаш си е бил момента тогава, защото вече беше започнала да плаче не неосъзнато, истерично и в стрес, а разсънена, плача и приличаше повече като че ме вика да отида при нея (ядосано при това, защо ме няма). Радвам се, че така се получиха от само себе си нещата и тя започна да се буди по-рядко, научи се диването колко е сладко да се спи. Близо 10 месеца спеше що годе така - през 2-3 часа се будеше понякога, но често и през 5 или дори 7-8 часа непробудно, но когато не съм била до нея в леглото (в редки нощи), че иначе много леко спи и ме усеща и като сме заедно, по-често ме търси. А когато се будеше и не съм до нея, следях какъв е плача и ако е по-силен и ... аз си зная, разпознавам си го, е ясно, че няма да плаче само 2-3 мин. и да заспи и тогава отивам при нея, няма начин и аз да я оставя да се мъчи дълго време, ревяща. Така, че всеки си усеща детето най-добре. Аз в никакъв случай не съветвам - освен това вашите деца са на съвсем друга възраст, Настя тогава беше на годинка, т.е. вашите са доста по-умни сега, предполага се, някак си мисля, че ще са и по-настоятелни да става на тяхното, така както е било досега. Пък и май не става нарочно и по план, както показва моя случай.
Само да допълня - има майки, специално пробвали, но с деца в много по-ранна възраст, преди годинката и не се е получило - чела съм, че и по цял час и повече детето си реве, посиняло, изтощено и продължава, дори и да е по-слабо вече, но си вие и си мрънка. Не ги съдя, нищо няма да му стане на детето да се пробва 2-3 пъти, просто обръщам внимание на това и си правя извода за себе си, че не ние решаваме това, че не ние им прилагаме някакви схеми, а те сами показват кога са готови за някаква промяна и ако майката усети това и подпомогне, е най-добрия вариант.
Аз съм благодарна на съвета, който получих тук, ако не се лъжа от Иви, не помня точно , когато се оплаках, че Настя започна да става и да идва сама при нас и да ме дърпа да ходя при нея и фактически започна пак през час да се буди, но вече няма отърване, защото идва при нас. Няма да повтарям какво ми писа тя, то е тук в темата, но беше права и сега Настя, осмислила вече явно, че вратата не и е бариера, я домързява да става и да идва всеки път, а пак започна да си заспива сама като се събуди и поплаче за минутка и съответно така започна постепенно и по-рядко да се буди, но да не казвам голяма дума, че не се знае пак докога ще е. Но Иви ме успокои, че това по всяка вероятност е период, докато детето осъзнае новите си преимущества (че вратите не са бариери и по-точно, че може винаги да ме намери навсякъде в къщата) и постепенно само се успокои и престане да го прави, само под влияние на страха си, че е оставено само. Аз така си го обяснявам - че един вид вече прави избор дали да стане и да ме потърси или да си заспи самичка, след като нищо вече не я спира. А пък като идваше при мен, също не съм се втурвала, ако съм заета с нещо. Слагах я на дивана в стаята да лежи и да чака, ако иска да спи, но аз съм си заета и това е. Дали ще готвя или ще правя нещо не толкова "неоставаемо" е въпрос, без толкова голямо значение. Тя рядко заспива при нас, може би защото е свикнала в спалнята на абсолютна тишина, така че до известна степен и се наруши (загуби малко от) съня за този период, но сега вече отдавна не е идвала при нас. Така, че дали пак съм уцелила, без да искам, като съм и игнорирала исканията, вместо да се втурвам на секундата да и угодя, не зная.