Не се променят. Това, което считаме за промяна, всъщност е проява на черти от характера, за които преди сме си затваряли очите или пък не е имало условия да се проявят. Но винаги ги е имало в този човек.
Виж целия пост
Променят ли се хората след определена възраст?
- Публикувана: 4 ноем. 2009, 15:01 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2009, 10:27 ч.
# 16
4 ноем. 2009, 17:05 ч.
Мисля,че коренна промяна няма.Просто на млади години човек е по-склонен да се съобразява, да се подчинява, зависи от шефове,от др. хора...т.е. слага си някакви спирачки.
С възрастта обаче му става ясно ,че това съобразяване вреди единствено само на него...и малко по малко започва да зачита себе си повече ,отколкото околните.В което няма нищо лошо...то е част от самосъхранението.
Е,отстрани може би изглежда като егоизъм...но по-скоро е опит за самосъхранение.
Виж целия пост
С възрастта обаче му става ясно ,че това съобразяване вреди единствено само на него...и малко по малко започва да зачита себе си повече ,отколкото околните.В което няма нищо лошо...то е част от самосъхранението.
Е,отстрани може би изглежда като егоизъм...но по-скоро е опит за самосъхранение.
# 17
4 ноем. 2009, 17:16 ч.
Аз наблюдавам точно обратното.
Виж целия пост
Мисля,че коренна промяна няма.Просто на млади години човек е по-склонен да се съобразява, да се подчинява, зависи от шефове,от др. хора...т.е. слага си някакви спирачки.
С възрастта обаче му става ясно ,че това съобразяване вреди единствено само на него...и малко по малко започва да зачита себе си повече ,отколкото околните.В което няма нищо лошо...то е част от самосъхранението.
Е,отстрани може би изглежда като егоизъм...но по-скоро е опит за самосъхранение.
С възрастта обаче му става ясно ,че това съобразяване вреди единствено само на него...и малко по малко започва да зачита себе си повече ,отколкото околните.В което няма нищо лошо...то е част от самосъхранението.
Е,отстрани може би изглежда като егоизъм...но по-скоро е опит за самосъхранение.
# 18
4 ноем. 2009, 17:23 ч.
Според възрастовата психология старостта се свързва със самотата.
Виж целия пост
# 19
4 ноем. 2009, 23:26 ч.
Може би ние се променяме с възрастта, и ни се струва, че родителите, които винаги са ни възпитавали и обгрижвали, се опитват да ни се налагат.
От опит смятам, че родителите са си същите, тяхната цел е да ни пазят, да ни обгрижват и не усещат, как с времето ние сме станали самостоятелни, зрели.
Има нещо много красиво в очите на майката, която гледа порастналото си дете сякаш е все още беззащитно.
Виж целия пост
От опит смятам, че родителите са си същите, тяхната цел е да ни пазят, да ни обгрижват и не усещат, как с времето ние сме станали самостоятелни, зрели.
Има нещо много красиво в очите на майката, която гледа порастналото си дете сякаш е все още беззащитно.
# 20
5 ноем. 2009, 00:31 ч.
Променят се или по-скоро се засилват някои техни черти от характера. за съжаление по-често това се негативните. И причина отчасти е напрегнатия начин на живот и невъзможността за изява. Няма ги мъдрите и благи старци от миналото, при които младите са ходили за съвет... Няма и как да ги има с това бясно навлизане на новостите...
Виж целия пост
# 21
5 ноем. 2009, 08:43 ч.
Животът се променя непрекъснато, времената и препятствията пред нас също... адекватността изисква личностната промяна.
Важно е отношенията и обичта да са в константни стойности.
Виж целия пост
Важно е отношенията и обичта да са в константни стойности.
# 22
5 ноем. 2009, 09:52 ч.
Промяната, за която пита авторката е именно тази- хормоналната.
Уви... това и аз съм го наблюдавала- започват да се мислят за център на Вселената и всичко и всички трябва да гравитират около тях.
Виж целия пост
променят се със сигурност ... хормоните водят всички ни за носа ...
Уви възрастта не прощава..
Любимата ми баба от най-прекрасния, щедър и обичащ ни човек се превърна във вдетинен егоист, мислещ само и единствено за себе си...
Любимата ми баба от най-прекрасния, щедър и обичащ ни човек се превърна във вдетинен егоист, мислещ само и единствено за себе си...
# 23
5 ноем. 2009, 10:03 ч.
Е, и аз да споделя - баба ми, която ме е отгледала и по-голяма обич не съм получавала от никого, която трепереше за мен и т.н./знаете за какво говоря/ - сега ни е сърдите, че се изнесохме със семейството ми в нов апартамент - оставяла съм я да умре в самота на старини и съм била неблагодарна 
Виж целия пост
# 24
5 ноем. 2009, 10:08 ч.
Ще ми се да кажа и аз, че се променят към добро, но в повечето случаи-не всички, разбира се-нещата клонят към егоцентризъм. Поне при жените, мъжете като че ли стават по-свадливи, но са по-толерантни като цяло. На никой не му се остарява, което си е така, така е. И аз мисля, че това са си присъщи черти, които с възрастта стават явни. И ние се променяме, естествено, ставаме по-самостоятелни и самоуверени, променя се гледната ни точка спрямо родителите ни, но си го има и другото. Разсъждавам си просто, ще ми се да гледам по-философски на взаимоотношенията...Помагате ми, благодаря ви 
Виж целия пост
# 25
5 ноем. 2009, 10:27 ч.
По-скоро не. С течение на годините и в следствие на продължителното общуване с хората, ги опознаваме прекалено добре.... Някои дразнещи черти, барабар с натрупаните емоции и спомени ни правят все повече впечатление, но те са си били винаги там, в тях.
Виж целия пост
Препоръчани теми